България ще влезе в новата година и в еврозоната без приет Бюджет 2026.
Дотам се стига, след като десетки хиляди хора в страната и чужбина протестираха срещу правителството на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, БСП и ИТН – формално заради предложения от него бюджет.
На 11 декември кабинетът подаде оставка, а от ГЕРБ казаха, че се отказват от проектобюджета. Това значи, че бюджет за догодина няма да бъде приет до края на 2025 г.
В това няма нищо твърде драматично. Когато не се приеме бюджет навреме, най-често се приема удължителен закон за бюджета от предишната година – 2025 г.
Държавата не спира да работи – данъците и осигуровките си остават същите, а пенсиите, обезщетенията и здравните плащания продължават.
Това, че няма приет Бюджет 2026, няма да попречи и на влизането на България в еврозоната от 1 януари.
Но ако слушаме политиците, може да останем с различно впечатление. Въпросът кой е виновен за неприетия бюджет доведе до спор между партиите в парламента ден след оставката на правителството. Досегашните управляващи обвиниха ПП-ДБ и президента Румен Радев. Опозиционната коалиция обвини ГЕРБ и партньорите ѝ във властта.
Но въпросът за отговорността си има отговор – тя е на правителството и мнозинството в парламента. Сега ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, БСП и ИТН имат правителство - макар то да е в оставка. Така ще бъде, докато не се случи едно от две неща:
- парламентът да избере нов редовен кабинет;
- ако това не стане – да се назначи служебно правителство и да бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори.
Второто е много по-вероятно. ГЕРБ и ПП-ДБ казаха в четвъртък, че няма да участват в друго правителство в рамките на това Народно събрание, а те са двете формации с най-много депутати.
Какво наистина значи гова за финансите на държавата?
Какво става, когато няма бюджет навреме
От ГЕРБ вече казаха, че ще внесат в парламента удължителен закон за бюджета от 2025 г. В него:
- разходите на държавата за даден период не трябва да са повече от разходите за същия период на предната година;
- същите тези разходи не могат да са повече от реалните приходи в бюджета.
Тоест – ако през януари 2025 г. за дадена дейност са изхарчени 100 млн. лева, през януари 2026 г. с удължен бюджет не може да се изхарчат повече от 100 млн. лева, обясни Фискалният съвет – държавен орган, който наблюдава и анализира публичните финанси. Неогв хредседател е Симеон Дянков - бивш финансов министър от ГЕРБ.
В същото време експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) призовават удължаването на бюджета от 2025 г. да не бъде само формално, а „да включи ясни правила и лимити, които да гарантират фискалната стабилност“.
Според ИПИ, ако просто се удължи сегашният бюджет, секторите, в които има автоматични правила за ръст на заплатите, ще получат нови увеличения, докато други сфери ще останат пренебрегнати. Това ще доведе до несправедливост и непредвидени разходи за персонал, пишат експертите.
Според Фискалния съвет забавянето на бюджета има плюсове:
- по-добро планиране според числата от предишната година;
- отлагат се ненужни разходи и се харчи по-малко;
- повече време за преговори между партиите.
Но има и негативи:
- негативен сигнал към инвеститори и кредитни агенции;
- забавяне на публичните инвестиции, обществените поръчки, финансирането на общините, социалните политики;
- несигурност в бизнеса.
Четири пъти за пет години
Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет.
„Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет“, казва Фискалният съвет.
Само през последните години такава ситуация имаше три пъти и България влезе без бюджет в 2022, 2023 и 2025 г.
Бюджет 2025 беше приет с голямо закъснение – чак през март. Причина бяха двата поредни парламентарни вота през 2024 г. и продължителните преговори след тях за съставяне на правителство.
В крайна сметка редовният кабинет с премиер Росен Желязков, който миналата седмица подаде оставка, беше избран в началото на януари, а бюджетът се прие два месеца по-късно.
В същото време от ИПИ казват, че това е „рекорд по фискална нестабилност“, а неспособността на партиите да се съгласят за рамката на държавните финанси толкова години поред води до „управление на „автопилот“ и изпускане на публичните разходи“.
Кой е виновен и кой е отговорен?
Въпросът кой е виновен, че няма приет Бюджет 2026, стана водещ при дебатите в парламента, който в петък гласува оставката на кабинета.
Краткият отговор е ясен и го пише в Конституцията – правителството изготвя и внася бюджета, както и ръководи изпълнението му, след като той е приет от парламента.
След като оттегли първия варинат на финансова рамка, кабинетът „Желязков“ не успя да предложи различен бюджет, който да успокои недоволството на хората, а и исканията на протеста бързо прераснаха в настояване за оставка на правителството като цяло.
В петък представители на управляващите в оставка прехвърлиха върху ПП-ДБ отговорността за падането на правителството и липсата на бюджет за 2026 г.
Тома Биков от ГЕРБ каза, че отсега нататък легитимност по бюджетните въпроси имат бившият финансов министър от ПП-ДБ Асен Василев и президентът Румен Радев.
Причината името на Радев също да бъде замесено е очакването той да създаде своя партия и да се яви с нея на следващи избори. Самият Радев намеква за политически проект през последните седмици. Но ясна заявка няма.
Тошко Йорданов от ИТН нарече представителите на ПП-ДБ „пияндурници“ с махмурлук.
„Сега бюджет няма заради вас, повишения на социални плащания няма да има заради вас“, каза Йорданов, обръщайки се към коалицията.
„Много ви е лесно да „хвърлите кърпата“ и да кажете Асен Василев е виновен. Асен Василев ще стане виновен, когато направим правителство и започнем да управляваме“, отговори Василев.
„Не се опитвайте да се правите на опозиция в парламент, който вие сте конфигурирали около порочния модел. Отговорността за бюджета и неговото удължаване също е на правителството“, каза и Божидар Божанов от ПП-ДБ.
По същото време двата най-големи синдиката организираха акция пред парламента с искане депутатите да отговорят какво ще се случи с доходите на работещите, ако не се приеме бюджет.
Как се стигна дотук
Формалният повод за най-мащабните протести от десетилетия насам беше именно Бюджет 2026, предложен от кабинета.
Хората излязоха на улицата в София за пръв път на 26 ноември, за да изразят несъгласието си. Причината бяха предвидените в проектобюджета мерки в полза на публичния сектор и в ущърб на бизнеса и работещите в частния сектор – с по-високи осигуровки и удвоен данък върху дивидента.
Но протестите бързо поискаха не просто друг бюджет, а оставка, коренна промяна на модела на управление в България и изолиране на санкционирания за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски от политиката.
След втория протест на 1 декември, на който излязоха десетки хиляди хора в София, страната и чужбина, управляващите оттеглиха Бюджет 2026 и предложиха нов. Той обаче беше почти като стария – на пръв поглед спорните точки отпаднаха, но всъщност само бяха отложени за следващите години.
Недоволството продължи и на 10 декември над 150 хиляди души излязоха по улици и площади в страната и чужбина. На следващия ден правителството подаде оставка.
В понеделник Радев започва консултации за съставяне на правителство с партиите в парламента. След това трябва да връчи мандат за кабинет на ГЕРБ. Ако тя не успее да формира правителство, мандатът отива при ПП-ДБ. Ако и вторият мандат е неуспешен, Радев ще връчи третия на парламентарна група по свой избор.
По-вероятно е в рамките на сегашния парламент да няма нов редовен кабинет. Тогава Радев ще трябва да определи служебен премиер измежду десетима души, които заемат важни публични длъжности. Голяма част от тях са свързвани с ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“. Посоченият човек ще формира служебно правителство, а Радев ще насрочи избори за нов парламент.
Форум