Карл Велики
Държавник, воин, реформатор (ок. 747 - 814)
Произход: Херистал, Франкското кралство, принц от династията на Каролингите
Образование: не може да чете и пише, но е добре образован не само в държавните и военните дела. Занимава се с математика, астрономия и логика, знае няколко езика
Прочут с: приема се за създател на френската и германската монархия, крал на франките, пръв император на Свещената римска империя, сочен за "Баща на Европа" – обединява за първи път християнска Западна Европа след римляните. Каролингският Ренесанс спомага за изграждане дух на обща европейска идентичност
Тъмните векове. 800 години след Христа. Варварите владеят Европа. Династията на Меровингите се разпада, идва династията на Каролингите. Вторият им владетел не само обединява Европа, но и слага основи за превръщането ѝ в духовен и материален център на света. Той се казва просто Карл, но още приживе го наричат Велики.
Летописецът Айнхард не говори за раждането на Карл, но пише, че умира през 814 на 72, тоест, би трябвало да е роден през 742.
Бащата на Карл - Пипин ІІІ Къси, е първият владетел от Каролингите. Той започва новата династия с два важни хода – осигурява си подкрепа от папата и се жени за френската графиня Бертрада Лаонска.
Тя ражда Карл, който наследява най-доброто от двата рода – държавническите и военни умения на баща си, красотата и политическия нюх на майка си.
През 768 Пипин умира и кралството се разделя между синовете Карл и Карломан. Споровете започват почти веднага, но Карломан умира, а Бертрада се намесва и лишава наследниците му от права върху короната. Те се жалват на Дезидериус, ломбардския крал, който пък е бесен, задето Карл гони дъщеря му от брачното ложе и се жени за 13-годишна швабска принцеса.
Дезидериус иска новия папа Адриан І да даде кралството на наследниците на Карломан. Вместо това, папата отлъчва Дезидериус и моли Карл да сложи край на вечната заплаха от Ломбардия. Той обсажда столицата Тицинум (Падуа) и се среща с папата.
Карл за първи път е в Рим, сприятелява се с Адриан І и става убеден рицар на християнството. И, зашеметен от древния град, разбира, че образованието и изкуствата са път към величието на една държава.
Скоро Карл побеждава ломбардите и се връща към похода срещу саксите. Той отсича свещеното им дърво Ирмин и така дава знак, че това е не просто завоевание, а свещена война срещу езичеството – поставя си за цел не просто да завладее и обедини Европа, а да създаде обединена християнска Европа.
В завладените земи Карл въвежда франкската система за управление с основен елемент графствата. Те са 700, но той ги контролира чрез постоянна инспекция. "Контролни двойки" - по един представител на краля и на църквата, обикалят кралството, проучват живота в графствата и пишат доклади, а поне веднъж годишно докладват лично.
"Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст. Главата му беше кръгла, очите – големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело." Така летописецът Айнхард описва Карл Велики.
Той има дълга руса коса и носи обичайните всекидневни дрехи на франките, само на големи празници слага короната и облекло, везано със злато и скъпоценни камъни.
Въпреки военните походи, кралят не обича войната. Обича лова, яде месо, но почти не пие и във всичко е умерен. Жени се четири пъти и има 19 деца, повечето дъщери. От синовете му най-прочут е Лудвик І (Луи Благочестивия), който после поема империята.
Чрез военните походи Карл разширява кралството, а чрез реформи в духовната сфера го прави модерно. Той въвежда закони, развива образованието и подпомага изкуствата – а това води до т. нар. Каролингски Ренесанс.
Той знае колко духовенството е неграмотно и си дава сметка, че така то не може да му помага за постигане на великата цел. Създава школи, в които, независимо от произхода, а само заради доказан талант учат младежи, сред които се избира кой е достоен за духовник.
Карл Велики говори няколко езика, но не може да чете и да пише. Въпреки това е образован и с помощта на безценния си съветник – британският монах Алкуин от Йорк, учи дори математика, астрономия и логика.
Той среща Алкуин в Рим и слага под негово управление всички дела в образованието и културата на кралството. Тогава се прави реформа в писмената система, за да се облекчи преписването на книги и целия процес на християнизация, възражда се изучаването на класическото минало, развиват се изкуствата.
Духът на това възродително приключение, макар свързан с църквата, е либерален. Целта е да се роди ядро от хора, които сеят знание и красота. Но този либерален дух бързо си отива след смъртта на Карл и по-късно се оказва, че Европа има нужда от нов Ренесанс.
През 795 папа Адриан І умира, наследява го Лъв ІІІ. Той няма благороднически произход и това води до размирици. Лъв е отвлечен от противниковата партия, ухото му е отрязано и е затворен в манастир. Привърженици обаче го освобождават, а той бяга в Падерборн при Карл.
Карл не знае как да реагира, но Алкуин му казва, че християнството има три стълба – Византия, папата и краля на франките, така че кралят трябва да помогне на папата. Така Карл изпраща в Рим военен отряд, който връща папата на Светия престол.
На 25 декември 800 г., Коледа, Карл коленичи пред олтара на базиликата "Свети Петър" в Рим, а папата полага на главата му корона и го обявява за Император на римляните. Айнхард пише: "Отначало Карл изпита голямо отвращение и заяви, че не би стъпил в църквата този ден, ако беше предвидил намеренията на папата".
Твърдението, че Карл не иска тази коронация, от една страна е разбираемо – тя може да доведе до обтягане на отношения с Византия и да раздели още повече християнската цивилизация. От друга страна, учените не приемат, че Карл не е знаел за коронацията, още по-малко, че е бил против. Едва ли един слаб папа би си позволил такова нарушение на владетелската воля.
Карл умира от плеврит на 28 януари 814 г. и е погреба в катедралата в Аахен. В дните преди смъртта си той изпада в депресия – дава си сметка, че личният му край е близо, но краят на делото за обединение на християнска Европа е твърде далече.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум