Връзки за достъпност

Извънредни новини

Севтополис за над 10 млн. лв. Колко тракийска история има в "Светът на траките"


Кметицата на Казанлък Галина Стоянова на фона на част от експозицията в комплекса "Светът на траките", 12 март 2024 г.
Кметицата на Казанлък Галина Стоянова на фона на част от експозицията в комплекса "Светът на траките", 12 март 2024 г.

Ако имате злато, ще го украсявате ли със стиропор? В Казанлък са открити стотици тракийски некрополи, има богат на експонати музей, т.е. всичко, за да си представи човек живота на траките. Но над 10 млн. лева променят всичко. Сега вече има и исторически атракцион, оспорван от много историци.

Влизаме в помещение, наречено "Тронна зала". Срещу нас са восъчни фигури на мъж и жена, седнали в непринуден разговор. Той има златен венец на главата и би трябвало да разпознаем в него тракийски цар. Жената е царица. До тях са изправени други две восъчни изображения - един мъж държи съд за вино, друг - копие.

По-късно ще научим, че на каната за вино трябва да казваме "фиала", а на човека, който я държи - виночерпец.

Намираме се в туристически атракцион, наречен "Светът на траките". Той е близо до Казанлък и отваря врати на 9 април.

Тракийска история или бутафория. Как изглежда Севтополис след проект за над 10 млн. лв.
please wait

No media source currently available

0:00 0:07:06 0:00

Пространството е много по-голямо от една "тронна зала" и за него се водят бурни спорове между историци. Тези, които го критикуват, наричат целия комплекс подигравка с фактите, фалшификат, убийство на истинската история. Тези, които са участвали в построяването му, смятат, че ще привлекат туристи, които да се запознаят с българската история. "Но това не е история!" - репликират веднага критиците.

Но преди да видим откъде тръгва спорът, нека се върнем в "тронната зала". Около четирите восъчни фигури са пръснати дървени сандъци с метален обков, а отвътре надничат блестящи предмети.

Има и глинени съдове, които приличат на стомни за вода. Сцената е довършена с малка пластика - глава на мъж. Оказва се, че е копие на бронзовата глава на тракийския цар Севт III, открита при археологически разкопки.

Извън "тронната зала" ни посрещат модерни вили, до които са добавени дорийски колонади. Има и ресторант. Това са хотелски помещения за бъдещите посетители. Наблизо има и макет на по-необичайна архитектура. Разбираме, че той би трябвало да е копие на древния град Севтополис. Гостите ще могат да се разходят по "улиците" му.

Ако се върнем от макетите към реалността, съвсем близо до този нов атракцион наистина се е намирал древният град Севтополис, открит през 1948 г. на място, отредено за язовир. Въпреки откритието язовирът все пак е построен, кръстен е на Георги Димитров, а после преименуван на "Копринка".

От 1954 г. до ден днешен "столицата на траките" е погребана под водите му.

Траките са живели в тези земи през V-III в. пр. Хр. В Казанлъшката котловина са открити стотици тракийски некрополи и артефакти, а наскоро общината патентова марката "Светът на траките".

Това стана на фона на множество спорове в научната общност - как може и как не бива да се представя автентичното културно наследство.

Макетът на Севтополис в "Светът на траките" е хипотетична възстановка на античния град. Практиката такива находки да се надграждат или "довършват" с итонг и мазилка датира в България от две десетилетия.

Основният спор между историците е сведен до едно изречение: трябва ли да има такъв вид "поп археология"?

А спорът между всички останали хора гласи: трябва ли да се насърчава кичът и бутафорията?

Входът на атракциона "Светът на траките" с колонада пред билетния център и тематичния ресторант.
Входът на атракциона "Светът на траките" с колонада пред билетния център и тематичния ресторант.

Вино и рози в "Светът на траките"

Комплексът се намира на около 7 км от Казанлък, в покрайнините на град Шипка - между гробището и индустриалната му зона. Ние стигаме дотам с кола, но може и с велосипед - изградена е велоалея до Казанлък, която минава и покрай близките тракийски гробници. Общината дава велосипеди под наем, по маршрута ще се движи и туристическо влакче.

"Оттук туристите могат да изберат коя от гробниците в долината искат да видят", казва кметицата на Казанлък Галина Стоянова. Тя добавя, че атракционът, гробниците и историческият музей ще работят без почивен ден.

Стоянова ни развежда из коплекса, придружена от управителя на новооткритото общинско предприятие, което го стопанисва - Никола Тодоров, както и от директора на местния исторически музей Момчил Маринов и археоложката от музея Меглена Първин. С нас е и археологът проф. Николай Овчаров, който е консултант на "Светът на траките" и съветник на общината по културен туризъм.

Преди това сме разгледали и почти завършената консервация на близката тракийска гробница Оструша.

"Тронната зала" в "Светът на траките". В дъното са четирите восъчни фигури.
"Тронната зала" в "Светът на траките". В дъното са четирите восъчни фигури.

В изложбената зала кметицата ни показва холограмен екскурзовод, който ще посреща туристите, почти готова е и залата за 3D визуализация на сцени от живота на траките. Посетителите ще могат да се дегизират с копия на тракийски дрехи и да се снимат с восъчните фигури.

Очакват ги и разнородни спектакли - за митичния древногръцки певец Орфей, възстановка на ритуала розобер, демонстрации на бойните умения на траките.

В комплекса има 5 къщи за гости с древногръцки колони на входа.
В комплекса има 5 къщи за гости с древногръцки колони на входа.

Никола Тодоров посочва къде ще са магазините за сувенири и занаятчийските ателиета. В комплекса от 23 дка има също детска площадка, кафене, тематичен ресторант с винарна, а зад паркинга - и розариум.

Тодоров очаква над 25 хил. туристи годишно. Той е управител и на близкия петзвезден спа хотел на строителната компания НИКМИ.

Все още не са уточнени цените за нощувка, но по думите му комплексът ще се самоиздържа, като приходите ще отиват за поддръжката и за заплати на персонала от около 30-40 души.

"Вреден", "бутафорен", "Дисниленд"

Културното наследство е твърде сериозна тема, за да я превръщаме в атракцион в стил Дисниленд
проф. д-р Анелия Божкова

Много специалисти смятат, че изграждането на този и други подобни комплекси е "вредно", защото дава невярна информация за траките, опошлява естетиката на античността и възпитава лош вкус.

"Културното наследство е твърде сериозна тема, за да я превръщаме в атракцион в стил "Дисниленд", казва археоложката от Националния археологически институт с музей към БАН проф. д-р Анелия Божкова.

И добавя, че за да си създаде човек представа за траките, е достатъчно да посети местния историческия музей и гробниците - "[това са] добри примери за съвременна консервация – във вида, в който са открити, без добавени измислици".

"Не беше необходим този кич", казва тя.

Археоложката проф. д-р Анелия Божкова от Националния археологически институт с музей към БАН
Археоложката проф. д-р Анелия Божкова от Националния археологически институт с музей към БАН

За автентичността на един макет

Сега макетът на Севтополис заема централно място в атракциона, а Николай Овчаров го определя като "нещо уникално, което показва древния град в целия му блясък".

По думите му макетът на древния Севтополис е автентичен. "Ако беше запазен градът, и него бихме реставрирали".

Археологът проф. Николай Овчаров пред макета, представен като копие на древния град Севтополис.
Археологът проф. Николай Овчаров пред макета, представен като копие на древния град Севтополис.

Според Божкова обаче макетът съдържа неверни факти от градоустройствената схема, възстановките на къщи, присъствието на бутафорни статуи.

"Самата идея да се направи този ужасно грозен и неверен макет в едно кръгло басейнче е абсурдна", казва тя.

По думите ѝ подобни макети са по-малки и представят обекта заедно с неговата топография. "Това, че останките сега са под язовира, не означава че са били в една кръгла падина, там е имало съвсем различна географска топография."

Археоложките, консултирали направата на макета - Меглена Първин от историческия музей в Казанлък и доц. д-р. Даниела Стоянова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" - казват, че са взели под внимание достоверни исторически източници.

Проучени са добре запазени древни столици на други елинистически владетели, живели по същото време. На тях, както и на писмени извори, стъпва хипотетичната възстановка на Севтополис, казва Първин. Тя ни показва крепостните стени и отворите за защитниците.

В центъра на атракциона е разположен огромен макет на град.
В центъра на атракциона е разположен огромен макет на град.

Кич за милиони

Комплексът е критикуван и заради некачествено строителство, смесването на елементи от различни епохи, както и неоправданото харчене на европейски пари.

Общо 10,8 млн. лв. струват комплексът, велоалеята и реставрацията на близката гробница Оструша. Малко над 6 млн. лв. от парите са по оперативната програма "Региони в растеж". Останалите са национално съфинансиране, от бюджета на Министерството на културата и на общината, както и 2,7 млн. лв. кредит от Фонда за устойчиви градове.

Галина Стоянова от ГЕРБ е вече четвърти мандат кмет. Тя е горда, че за последните 15 г. по европроекти са реставрирани и консервирани храмовете и гробниците, открити в пет от околните могили.

По думи на Божкова с тези пари не се спасява, а се унищожава културното наследство - и физически, и в съзнанието на хората. Освен това този начин на представяне на историята е обиден за хората - "да сметнеш, че не могат да възприемат, ако не им издигнем кули, ако не им сложим восъчна статуя и ако не ги зарадваме с някой двубой примерно между Севт и македонския владетел Лизимах".

Художникът Владо Руменов от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство
Художникът Владо Руменов от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство

В много от реставрираните с европейски средства исторически паметници се крадат между 20 и 80% от парите, казва художникът Владо Руменов, създател на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство. По думите му има корупция, затова кражба или пране на пари са недоказуеми - "защото България отчита пред Европа парите до стотинка".

Строежи и достроявания

Да кажем, че археолозите откриват останки от крепостна стена, висока 30-50 сантиметра. Изучават нея, историята на земите наоколо, прозвеждат научно обосновани разкази за живота по онова време. Но идва момент, в който други хора решават "да довършат" автентичната находка с още сантиметри и дори метри. Кръщават го реставрация, но думата е невярна. Дострояването на археологически обекти започна в България преди около 20 г. - заедно с възможността за усвояване на европейски пари.

"Започна една надпревара кой повече камък или итонг ще вложи - точно Дисниленд - една бутафория, която се мултиплицира из цяла България", казва Божкова.

Владо Руменов иска промени в Закона за културното наследство, с които да се спрат възстановките, защото стъпват само на хипотеза и подменят автентичността на обектите. "От тук има само една крачка до подмяна на автентичността на историята", казва той.

Бутафорното надграждане унищожава оригинала

България е ратифицирала всички международни документи, които определят отношението към паметниците на културата. "Хипотетичното възстановяване е абсолютно недопустимо и забранено в целия свят", казва Руменов.

Той и Божкова казват, че основният идеолог на тази практика е покойният бивш директор на Националния исторически музей и министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов - Божидар Димитров. Негов е призивът да се възстанови всичко "до зъбер и керемида".

"Той имаше влияние в средите на управляващите и вярвах, че след неговата кончина нещата ще се поуспокоят, но сега виждам че това не е така", казва Божкова. "Продължава тази болест по бутафорното надграждане, което унищожава оригинала".

Кметицата на Казанлък Галина Стоянова и консултантът на "Светът на траките" проф. Николай Овчаров.
Кметицата на Казанлък Галина Стоянова и консултантът на "Светът на траките" проф. Николай Овчаров.

На другата позиция е Николай Овчаров, който има мащабен план за развитието на културния туризъм - създаване на "пряк мост" между отделните комплекси.

"Паметниците, които вече направихме, трябва да бъдат свързани помежду си", казва той. Предлага да се направи дестинация между Източните Родопи с Перперикон и Казанлък.

Птицеглав тракийски кораб

През 2017 г. общината направи друг опит да привлече туристи чрез възстановки на тракийски артефакт. Тя финансира с 36 хил. лв. направата на "автентичен дървен птицеглав тракийски боен кораб отпреди 3200 г."

Очаква се птицеглавият боен тракийски кораб да заплава в яз. Копринка от април.
Очаква се птицеглавият боен тракийски кораб да заплава в яз. Копринка от април.

Макар да има драстично разминаване в историческите епохи, създателите му твърдят, че с такъв кораб траките са участвали в битката на морските народи срещу фараона Рамзес III.

През 2020 г. 20-метровият съд беше пуснат в яз. "Копринка' с идеята да вози туристи, но така и не успя да влезе в ролята си, защото се напълни с вода.

След поредица ремонти сега корабът е готов за круизи, след като от януари 2023 г. е и регистриран в Изпълнителната агенция "Морска администрация".

Корабът ще бъде пуснат едновременно с атракциона "Светът на траките", казва Галина Стоянова. Ще го управляват гребци от Националната спортна академия.

Форум

XS
SM
MD
LG