Атомната подводница "Казан" пристига в базата си за постоянна дислокация на Северния флот на Военноморските сили на Русия в района на Мурманск, юни 2021 г.
Ядрена подводница и три военни кораба на Русия ще акостират в кубинската столица Хавана през следващата седмица. Това съобщи Министерството на революционните въоръжени сили на Куба в четвъртък.
Новината идва на фона на последната заплаха на руския президент Владимир Путин, че Москва може да предприеме "асиметричен отговор" към западни съюзници на Украйна, като разположи свои далекобойни оръжия на територията на техни съседни страни. Заканата му беше предизвикана от решението на САЩ, Германия и други държави да разрешат на Киев да нанася удари със западни оръжия по цели в Русия.
От съобщението на кубинските власти става ясно, че в Хавана ще акостира ядрената подводница "Казан", която обаче няма да носи ядрени оръжия на борда си. Тя ще бъде придружена от ракетната фрегата "Адмирал Горшков", петролен танкер и спасителен влекач. Очаква се те да останат в района на кубинската столица от 12 до 17 юни. Куба уверява, че присъствието им "не представлява заплаха за региона".
Междувременно американски официални представители заявиха, че Вашингтон следи руски военни кораби и самолети, които се очаква да пристигнат в Карибския басейн за военно учение. Те заявиха, че учението ще бъде част от по-широкия руски отговор на подкрепата на САЩ за Украйна.
На този фон президентът на САЩ Джо Байдън каза в интервю пред Ей Би Си нюз, че американски оръжия няма да бъдат използвани за нанасяне на удари по Москва или Кремъл. Той говори пред телевизията по време на посещението си във Франция, където присъства на церемонията по отбелязване на 80-годишнината от десанта в Нормандия.
Байдън беше попитан дали произведени в САЩ оръжия вече са били използвани срещу Русия. Президентът не отговори директно, но уточни, че няма да бъде разрешено те да бъдат използвани за нападение срещу руската столица.
"Разрешено е те да бъдат използвани в близост до границата, когато от другата страна на границата атакуват конкретни цели в Украйна", каза Байдън. "Ние не разрешаваме удари на 200 мили навътре в Русия и не разрешаваме удари по Москва, по Кремъл."
По повод заплахата на Путин за разполагане на руски далекобойни оръжия в близост до западни съюзници на Украйна американският президент коментира, че руският му колега "не е достоен човек".
"Ние не говорим за това да им дадем оръжия, за да ударят Москва, да ударят Кремъл, а да ударят точно отвъд границата, откъдето получават значителен огън от конвенционални оръжия, използвани от руснаците, за да отидат в Украйна, за да убиват украинци", добави Джо Байдън.
По време на Студената война разполагането на съветски ядрени ракети в Куба предизвика Кубинската ракетна криза от 1962 г. В онзи момент Вашингтон и Москва се намират най-близо до ядрен конфликт в историята.
Напрежението тогава ескалира с поставянето на ядрени ракети от страна на САЩ в Измир, Турция, през 1959 г. В отговор СССР разполага свои ядрени ракети на територията на Куба три години по-късно. В крайна сметка американските ракети са изтеглени от Турция, а съветските - от Куба. Така светът се разминава с ядрена война.
80 години от десанта в Нормандия. Честванията, които диктуват геополитиката
1/17Френски войници слизат от американски десантен кораб, демонстрирайки амфибийно кацане на плажа Омаха на 4 юни преди церемониите по случай 80-ата годишнина на Деня "Д" в Сен Лоран сюр Мер. Ученията се провеждат в момент, когато френският президент Еманюел Макрон обмисля да изпрати военни инструктори от своята страна в Украйна.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
2/17Елисейският дворец съобщи, че Макрон ще приеме украинския си колега Володимир Зеленски в Париж на 7 юни.
Макрон призова западните страни да не изключват изпращане на войници в Украйна в бъдеще, въпреки противопоставянето на други страни от НАТО и силните критики от страна на Москва, която предупреди, че това драматично ще ескалира конфликта.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
3/17Президентът на САЩ Джо Байдън пристига на летище Париж-Орли на 5 юни преди честването на Деня "Д".
Байдън ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски по време на церемониите и се очаква да произнесе реч за защитата на демокрацията в Европа.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
4/17По време на 70-ата годишнина от десанта в Нормандия през 2014 г. новоизбраният тогава президент на Украйна Петро Порошенко (вдясно) минава покрай руския президент Владимир Путин, без да признае присъствието му на фона на напрежението около незаконното анексиране на украинския полуостров Крим от Русия, което се случи три месеца по-рано.
Тогавашният френски президент Франсоа Оланд покани своите руски и украински колеги в опит да разреши кризата, предизвикана от подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна и анексирането на Крим от Москва.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
5/17Руският президент Владимир Путин се среща с германския канцлер Ангела Меркел в Нормандия на 6 юни 2014 г. по време на събития, проведени за отбелязване на 70-ата годишнина от Деня "Д".
По време на тържествата лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция се срещнаха неофициално в опит да разрешат войната в района на Донбас в Украйна. САЩ не участваха. Разговорите доведоха до подписването на Минския протокол по-късно същата година.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
6/17След като Русия беше изключена от честването на 75-ата годишнина от десанта в Нормандия, лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия се срещнаха в Нормандския формат в Париж на 9 декември 2019 г. с цел дипломатическо решение на конфликта в източната част на Украйна.
Участниците – украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел – се срещнаха с надеждата за постигане на трайно прекратяване на огъня в Източна Украйна, части от която бяха под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
7/17Макрон прегръща Зеленски след срещата на върха в Париж, 10 декември 2019 г.
Срещата отбеляза условно рестартиране на политическата комуникация на високо ниво между Киев и Москва и подновен ангажимент към споразуменията от Минск, поредица от мерки, насочени към постигане на трайно прекратяване на огъня. Въпреки обещаващите стъпки срещата на върха не доведе до голям пробив.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
8/17Голям видеоекран показва тогавашния президент на САЩ Барак Обама и руския президент Владимир Путин, които пристигат за честването на Деня "Д" през 2014 г.
Речта на президента Обама подчерта значението на НАТО и колективната сигурност в светлината на нарастващото напрежение с Русия заради Украйна.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
9/17На честването през 2014 г. присъстват руският президент Владимир Путин (вляво), чешкият президент Милош Земан (вторият отляво), германската канцлерка Ангела Меркел (в средата), австралийският премиер Тони Абът (вторият отдясно) и новоизбраният президент на Украйна тогава Петро Порошенко.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
10/17Президентът на САЩ Джордж Буш-младши изнася реч на американското гробище в Нормандия по време на 60-ата годишнина от Деня "Д", 6 юни 2004 г.
Това е и първият път, когато руският президент Владимир Путин беше поканен на възпоменателните тържества, където той изтъкна жертвите на Съветския съюз.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
11/17Германският канцлер Герхард Шрьодер и френският президент Жак Ширак се прегръщат по време на отбелязването на Деня "Д" през 2004 г. Това се смята крайъгълен камък във френско-германските отношения.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
12/17На церемониите по случай Деня "Д" за 50-ата годишнина на 6 юни 1994 г., присъстват тогавашният френски президент Франсоа Митеран (вторият отляво) и съпругата му Даниел (втората отдясно), британската кралица Елизабет II (вляво) и президентът на САЩ Бил Клинтън (вдясно).
В изказване на следващия ден Клинтън казва: „Съветската империя си отиде“, като отдава почит на руснаци, поляци и други за участието им в освобождението на Европа. През този период се наблюдава и разширяването на НАТО в Източна Европа, което подчертава ангажимента на САЩ към европейската сигурност.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
13/17Отляво: Норвежкият крал Олав (частично скрит), белгийският крал Бодуен, френският президент Франсоа Митеран, британската кралица Елизабет II, великият херцог на Люксембург Жан и президентът на САЩ Роналд Рейгън отдават почит, докато звучат химни по време на честването на 40-ата годишнина от десанта в Нормандия, 6 юни 1984 г.
Речта на Рейгън е замислена не само като отдаване на почит към героизма на мъжете, които щурмуват плажовете, но също така е разглеждана като символно изявление, засилващо ангажимента на САЩ към принципите на свободата и демокрацията на фона на Студената война.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
14/17Президентът Рейгън и съпругата му Нанси полагат цветя на гроба на бригаден генерал от Втората световна война Теодор Рузвелт-младши на американското гробище в Нормандия на 6 юни 1984 г.
Американският историк Майкъл Долски отбеляза, че речите на Рейгън по време на честването на Деня "Д" значително са допринесли за „митичния“ статус на събитието в американската култура от края на 20-и век.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
15/17Френски деца играят на плажа във Виервил-дюр-Мер, известен като плажа Омаха, където все още стоят германските бункери, на 6 юни 1964 г. - 20 години след десанта.
През всичките си 11 години като президент на Франция Шарл дьо Гол отказа да участва в събитията от Деня "Д". „Той отказа да отбелязва 6 юни, като се има предвид начинът, по който е бил третиран по време на десанта. Той не е участвал в дискусиите или в изпълнението на плана”, казва историкът Денис Песчански. Дьо Гол не кани световните лидери на 25-ата годишнина през 1969 г.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
16/1720-ата годишнина от десанта на съюзниците на 6 юни 1964 г. е скромно събитие в сравнение със съвременните чествания.
Много от световните лидери сега гледат на събитията, отбелязващи Деня "Д", като на решаващи политически и дипломатически поводи, но 6 юни невинаги е бил толкова добре посетен и отнема няколко десетилетия, преди датата да се превърне в ден за отбелязване с главна буква.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
17/17За 10-ата годишнина от Деня "Д" през 1954 г. церемониите придобиват по-официален тон.
Френският президент Рене Коти, родом от Хавър, открива Музея на Деня "Д" - първия музей, построен в Нормандия в чест на десанта. 80-ата годишнина вероятно ще бъде последната кръгла годишнина, на която ветерани, които са се борили и са оцелели, ще присъстват на плажовете, където са загинали хора, с които са се били рамо до рамо.
Франция посреща световни лидери, сред които и украинския президент Володимир Зеленски, за да отбележи 80-ата годишнина от десанта в Нормандия, известен още като Денят "Д" или операция "Нептун".
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум