Всички страни, които се присъединяват към еврозоната, минават през страх и несигурност. Но приемането на еврото „не е загуба, а добавяне на суверенитет“.
Това каза президентката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард във вторник, по време на конференция в София, посветена на влизането на България в еврозоната.
По думите на Лагард реформите и интеграцията трябва да продължат и след приемането на еврото, за да се избегне рискът България да се умори и „да лежи на стари лаври“.
Конференцията „На прага на еврозоната“, организирана от Българската народна банка (БНБ), идва два месеца преди официалното присъединяване на България към еврозоната, което предстои на 1 януари 2026 г. Това е ангажимент, поет от страната в момента на нейното присъединяване към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г.
„Не сте единствените, на които им се случва тази промяна. Това ни се случи на всички, когато се присъединихме към еврозоната. Всяка държава имаше същите съмнения и притеснения – за загуба на суверенитет и за поскъпване на стоките и услугите“, каза Лагард във вторник.
За първото притеснение тя каза, че влизането в еврозоната не отнема, а добавя суверенитет. Шефът на БНБ Димитър Радев вече ще участва като пълноправен член на Управителния съвет на ЕЦБ и „гласът му ще има същата тежест като на всички останали гуверньори“.
„Вече вие ще сте хората, които ще оформят решенията“, каза Лагард.
За второто притеснение – за увеличаването на цените, тя каза, че решението е повече контрол от институциите.
„Държавните власти – централни и местни, трябва да се погрижат законът да се спазва и цените да се конвертират стриктно“, каза Лагард.
Тя очерта и две ползи от приемането на еврото – просперитет и сигурност, но подчерта, че България трябва да продължи да провежда реформи и след Нова година.
„Рискът, който в миналото сме наблюдавали, е след приемането на валутата държавите изведнъж да се уморяват. Това е огромна грешка, която може да настъпи и би била в ущърб на българския народ. Онези държави, които продължават да се интегрират в еврозоната, печелят в сравнение с онези, които лежат на стари лаври“, каза Лагард.
В конференцията участваха още еврокомисарят Валдис Домбровскис, директорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, премиерът Росен Желязков и финансовата министърка Теменужка Петкова, а дистанционно се включи лидерът на еврогрупата Паскал Донахю.
Те отправиха същия призив като Лагард – България да не спира с реформите и интеграцията, защото има още работа и след приемането на еврото.
„Присъединяването към еврото не ви освобождава от придържането към здрава фискална политика“, каза Домбровскис.
„Нашата цел не е присъединяването, нашата цел е да сме част от еврозоната“, каза и Желязков, който откри събитието.
Въвеждането на еврото стана възможно тази година, след като през юни Европейската комисия потвърди, че България е изпълнила всички технически условия за това.
В понеделник, ден преди конференцията, привърженици на националистическата партия „Възраждане“ протестираха срещу еврото.
От началото на годината партията и нейни привърженици редовно организират такива протести. При един от тях се стигна до насилие и сблъсъци с полицията, а депутати и симпатизанти на „Възраждане“ нападнаха сградата на Европейската комисия в София и подпалиха входа ѝ.
Президентът Румен Радев поиска през май референдум дали България да приеме еврото през 2026 г., но тогавашната председателка на парламента Наталия Киселова остави искането му без разглеждане с аргумента, че такъв референдум противоречи на Конституцията. Конституционният съд вече взе такова решение за референдум по подобен въпрос, поискан от „Възраждане“.
Форум