Защитени лешояди умират край село Тича, община Котел. Засега са намерени седем мъртви птици – шест черни и един белоглав лешояд – но е възможно да са повече.
С помощта на съвременни технологии бързо се разбира едно: лешоядите са се намирали на едно и също място, преди да умрат. На това място са открити следи от отрова.
Предстоят тестове, но за експертите, които се грижат за връщането на застрашените видове в България, няма съмнение, че птиците са отровени. Прокуратурата в Сливен води разследване.
Новините са от средата на януари, но същото се случва близо четири години по-рано в същото село, когато загиват четири черни лешояда. И тогава прокуратурата в Сливен започва разследване, но обвинени и наказани до момента няма.
Природозащитници се опасяват, че сега историята ще се повтори.
Лешоядите в България
Чернят лешояд (наричан още картал) и белоглавият лешояд са защитени от българското законодателство. За убийството на такива животни Наказателният кодекс предвижда до пет години затвор и глоба от 5000 до 20 000 лева.
Белоглавият лешояд е включен в списъка на застрашените видове в Червената книга на България. По данни на Българското дружество за защита на птиците в страната има малко над 650 птици от вида.
Черният лешояд е включен в категорията „изчезнал“.
Неправителствената организация „Зелени Балкани“ има програма за връщане на вида в България. Благодарение на нея през 2021 г. черният лешояд се завърна в страната.
В момента по данни на организацията около 18 двойки гнездят в България – 6-7 двойки в района на Сливен и Котел, 6-7 двойки в района на Враца, а отскоро – в Източните Родопи и Сакар.
Част от тези птици имат предаватели, които в реално време показват къде се намират те и какво е състоянието им.
Имат и имена и истории.
Имената на загиналите черни лешояди са Игор, Ресни, Енева, Мусала, Симона и Светлин.
Сред тях има две двойки – Игор и Енева и Симона и Светлин, на които природозащитниците възлагат големи надежди да излюпят малки и да допринесат за увеличаване на числеността на вида в България.
Игор, Ресни и Мусала са дарени от Испания, а Светлин – от зоопарка в Острава, Чехия.
Енева е сред първите черни лешоядчета, излюпени в България след десетилетия, в които видът е изчезнал.
Симона е от колонията на черни лешояди в Дадя, Гърция, и е долетяла заедно със Светлин след първия му полет до там.
Всички тези птици са гнездели близо до Карлово и са около половината от черните лешояди в района.
Сред мъртвите птици е и белоглав лешояд, дарение от зоопарка в Мюнстер, Германия.
„Щетите са огромни“
Първите сигнали, че нещо не е наред с птиците, се появяват в събота.
„Започнахме да получаваме притеснителни сигнали от GPS предавателите на тези птици за нехарактерно поведение, промяна в температурата“, каза пред Свободна Европа Ивелин Иванов от „Зелени Балкани“.
„В неделя започнаха да умират“, добавя той.
Екипът на организацията подава сигнал до институциите и открива първите мъртви птици по сигнала от GPS предавателите.
На място са открити мъртви и други лешояди, които нямат предаватели. Експертът смята, че е възможно броят на мъртвите птици да е много по-голям от този, за който се знае сега.
„Голяма част от колониите на белоглав и черен лешояд не са оборудвани с предаватели. Тоест жертвите най-вероятно са много повече и вероятно тепърва ще се разбира“, добави той.
Труповете на птиците са преместени в Стара Загора, където ще бъде извършена аутопсия с участието на експерти от Тракийския университет, за да се установят причините за смъртта им.
Но за експертите от „Зелени Балкани“ няма съмнение, че лешоядите са отровени.
При огледа на мястото те и служители на Районното полицейско управление в Котел и сектор „Престъпления против околната среда, дивата природа и животните“ към Главна дирекция „Национална полиция“ са открили предполагаема отровна примамка – остатъци от мъртво животно.
По думите на Ивелин Иванов данните от предавателите на умрелите птици показват, че всички са били на това място.
„За нас е ясно, че става въпрос за отравяне“, каза Иванов.
„Мащабите на престъплението са много големи. Щетите върху вида, върху черния лешояд специално, върху популацията му в България, са огромни“, добави той.
Случвало се е и преди, но наказани няма
Използването на примамки с отрова за убиване на бозайници и птици е забранено от Закона за биологичното разнообразие. Отделно от това, убийството на защитени видове като черен и белоглав лешояд е престъпление по Наказателния кодекс.
Но случаят от средата на януари не е първият, при който защитени птици са отровени. Дори не е първият в района на това село.
През март 2022 г. Министерството на околната среда съобщи за отровени четири черни лешояда и един обикновен мишелов в землището на село Тича, община Котел.
Сред отровените птици тогава е първият черен лешояд, излюпен в България през 2021 г. Другите са дарени от Испания за целите на възстановяване на вида в България.
Тогава труповете на птиците отново са открити от „Зелени Балкани“ благодарение на предавателите им.
Тогава Окръжната прокуратура в Сливен съобщи, че ръководи разследване по случая.
Но информация за повдигнати обвинения и присъди няма. Свободна Европа изпрати писмени въпроси до прокуратурата в Сливен дали има такива, но до редакционното завършване на текста отговори не бяха получени.
Изпратихме и въпроси до пресцентъра на Министерството на вътрешните работи (МВР), откъдето посочиха, че това дело не е приключило.*
По информация на „Зелени Балкани“ наказани за случая през 2022 г. няма.
Няма повдигнати обвинения и присъди в нито един от другите десетки случаи на отровени защитени птици, по които организацията е работила през последните 20 години.
„Въпреки че може да кажем, че в 90% от случаите […] на нас, а и на полицаите е ясен извършителят, няма досега случай, в който да са събрани нужните доказателства“, казва Ивелин Иванов.
„В крайна сметка полицаите казват: „Ние за да обвиним човека Х, трябва да видим как той слага отровата в примамката“. Очевидно по нашето законодателство фактът, че има намерена примамка, че има намерена отрова в примамката, че има лешояди, доказано хранили се от тази примамка по данните на предавателите, че тази отровна примамка се намира във фермата на животновъда, не са достатъчно доказателство, за да бъде повдигнато обвинение“, казва още той.
Организацията се опасява, че това ще бъде поредният такъв случай.
Фактът, че в България няма нито един осъден за отравяне на защитени животни, е потвърден и от Министерството на околната среда в позиця, публикувана в четвъртък.
„Ключова пречка за предотвратяване на незаконната употреба на отровни примамки е неефективното прилагане на закона, често свързано с минимално разследване на инцидентите и прекратяване на досъдебните производства“, се добавя в позицията.**
Свободна Европа попита прокуратурата в Сливен и МВР дали по случая от януари има досъдебно производство, заподозрени и обвинени. До редакционното приключване на текста не бяха получени отговори от прокуратурата, а говорител на областната дирекция на МВР в Сливен посочи, че има образувано досъдебно производство, без да даде повече подробности.*
*Абзаците са променени след публикуването на текста, за да отразят позицията на МВР, получена в четвъртък сутринта.
**Позицията на Министерството на околната среда е добавена след публикуването ѝ в четвъртък следобед.
Форум