Тя е декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, професор по теория на литературата, отличаван критик и писател. А освен всичко това е и главен редактор на „Литературен вестник“.
Става дума за проф. Амелия Личева. Тя започва да пише в седмичника през 1995 г., когато е още студент. Днес вече е начело на малкия екип от хора, обединени от идеята, че литературата трябва да има свой дом.
„Литературен вестник винаги е бил територия на младите“, казва проф. Личева пред Свободна Европа.
По страниците на изданието дебютират много изгряващи автори. Имената им днес звучат познато – Георги Господинов, Пламен Дойнов, Йордан Евтимов, Бойко Пенчев.
Вестникът излиза всяка седмица от 1991 г., а през 1997 г. започва да функционира и като издателство. Днес пространството за дебютиращи и познати гласове навършва 35 години.
От прехода до днес
Уилям Шекспир, Франц Кафка, Хорхе Луис Борхес – това са авторите, които убеждават Амелия Личева, че литературата е предпочитаният за нея свят, когато е още в гимназията. Не след дълго самата тя започва да пише поезия и изборът ѝ на специалност изглежда предрешен.
Личева записва българска филология в Софийския университет, а следването ѝ съвпада с прехода в България от комунистически режим към демокрация.
Годините из лекционните зали на Ректората са трансформиращи за нея. Там Личева има възможност от първия ред да се запознае с демокрацията и да присъства на лекции на Богдан Богданов и Цочо Бояджиев.
„Първите години в университета бяха непосредствено преди 1989 г. и вече се усещаше духът на промяната. Имах възможност да слушам хора, които още тогава загатваха за това, което предстои“, разказва писателката пред Свободна Европа.
Личева започва да пише в „Литературен вестник“ още като студент, а авторският ѝ стил прозвучава за пръв път през публицистичната рубрика „Глас на маргиналията“.
Докато на Запад Берлинската стена рухва, а в България гражданската енергия намира отдушник в масови протести, „Литературен вестник“ вижда в хуманитаристиката преводач на идеали.
„Вестникът публикуваше всички автори, които до този момент бяхме чували просто като имена. Едни от първите есета на Жак Дерида и Мишел Фуко са публикувани в „Литературен вестник“. От друга страна, това беше територията, в която всички експериментирахме в личното си писане“, казва Личева.
Изданието приютява творчеството на големи български писатели, които днес печелят световни литературни награди.
90-те години бяха времето на запълване на дупки, на експериментите
„90-те години бяха времето на запълване на дупки, на експериментите. Мисля, че няма голям български писател оттогава до днес, който да не е публикувал своите дебютни работи в „Литературен вестник“, казва проф. Личева.
Гласът на младите
Въпреки десетилетната история на изданието, проф. Личева смята за важна неговата роля като усилвател на нови гласове. Тя си е поставила за цел редовно да преглежда пощата на вестника за нови литературни таланти и идеи.
„Публикуваме техни авторски текстове, имаме рецензионна рубрика за млади критици. Много студенти и ученици пишат в изданието и намирам това за страшно важно“, казва Личева.
По нейните думи изданието остава единствената национална трибуна за дебютиращи автори, поддържаща литературна критика и формираща вкус.
Според Личева съвременната българска литература поддържа високо стилово и езиково ниво, а темите, които вълнуват младите, не се различават от тези, които преди 30 години чоплят умовете и на нейното поколение – феминизмът, климатичните промени, насилието.
„Лошо е, когато виждаме, че някои неща отново стават актуални като проблематики, които сме мислили, че сме загърбили.“
Като главен редактор тя работи безвъзмездно. На този принцип работи и целият редакторски екип – Емануил А. Видински, Пламен Дойнов, Мария Калинова, Ани Бурова, Камелия Николова, Камелия Спасова.
„От една страна може да ви изглежда малко наивно, от друга създава наистина усещане за мисия“, казва Личева.
Стихове за страхове и демокрация
Освен главен редактор, декан и университетски преподавател, проф. Личева е и писател. Автор е на 8 стихосбирки. Те ѝ носят редица награди, а нейни стихотворения са преведени на 12 езика.
Последната ѝ стихосбирка „Крепост срещу страховете“ (2025) говори за страховете на модерния човек. Според Личева той „се страхува от много неща“:
„Не просто от това, което е чисто човешко, от своята крайност, от крайността на близките си, от загубата, но и от света, в който сме. Това е свят, застрашен по много линии.“
По думите на проф. Личева, именно хуманитаристиката и художествената литература са медиумите, които ще позволят на читателя да запази човешкото в себе си.
Израснала като професионалист и творец в свят, разчитащ на естествения интелект, тя вижда съвременния будител като негов пазител.
„Ако успеем да мотивираме поколенията, мисля, че имаме шанс да запазим човешката чувствителност. Ако пък оставим младите да се доверяват единствено на това, което изкуственият интелект им дава, ще ги лишим от възможността да формират в себе си много важни качества.”
Всеки, който претендира да бъде будител, не трябва да мълчи
Проф. Личева не бяга от политическото и заема активна гражданска позиция по различни теми. Смята това за важна част от дейността на всеки, който определя себе си като интелектуалец.
„Смятам, че всеки, който претендира да бъде будител, не трябва да мълчи. За мен това е все по-важно. Не можем да мълчим за безобразията, които се случват у нас, а уви и в държави, които доскоро мислехме за еталон за демокрация“, казва тя.
Форум