Може ли България да продаде българското продължение на газопровода „Турски поток“?
Този въпрос стои, откакто изданието Уолстрийт джърнъл (The Wall Street Journal) съобщи на 9 май, че американският хедж фонд Елиът Инвестмънт Мениджмънт (Elliott Investment Management) води разговори с българската държавна компания „Булгартрансгаз“ за купуване на дялове в газопровода на българска територия.
Разговорите са на ранен етап, написа изданието. Няма детайли какви активи би включвала евентуална сделка, нито какъв е размерът на обсъжданата инвестиция.
В България лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза на 14 май, че има разговори за инвестиция, която да доведе до разширяване на капацитета на газопровода.
Сделка все още няма. Може изобщо да не се стигне до такава.
Но новината е важна, защото това е първият случай в последните десетилетия, в който се съобщава за обсъждана продажба на дялове от държавна газопреносна инфраструктура в България. И то не коя да е инфраструктура.
„Турски поток“ през България в момента е единствената тръба, по която Русия изнася газ към европейски държави. България плати близо 3 млрд. лева за строителството на газопровода – инвестиция, която "Булгартрансгаз" още изплаща.
Новината за разговори с потенциален американски инвеститор идва на фона на съобщения за разговори между Вашингтон и Москва за възстановяване с американско участие на газопроводите „Северен поток“ - с идеята по тях да потече руски газ след евентуално мирно споразумение между Русия и нападнатата от нея Украйна.
Тези новини съвпадат и с публикуването на плана на Европейската комисия за пълно прекратяване на доставките на руски газ в страните от ЕС до края на 2027 г.
В момента се решава съдбата на бъдещия транзит на руски газ и търговия с него в ЕвропаИлиян Василев
„В момента се решава съдбата на бъдещия транзит на руски газ и търговия с него в Европа“, каза пред Свободна Европа Илиян Василев, бивш български посланик в Москва и специалист по енергийни въпроси. България, по думите му, има ключова роля, защото сега е единствената входна точка в ЕС за газопровод с руски газ.
А целта на евентуално участие на чуждестранен инвеститор в „Турски поток“ може да е запазване на транзита на руски газ през България, дори и ЕС да забрани доставките му.
Кой и как построи „Турски поток“
Идеята за газопровода „Турски поток“ от Русия към Турция се появи след провала друг проект за газопровод - „Южен поток“.
Строежът в България започна през 2019 г. по време на третото правителство на Бойко Борисов. Той и до днес е сред най-гласовитите защитници на газопровода, който нарича „Балкански поток“, и е казвал, че тръбата е „печатница за пари“.
За изпълнител след спорна обществена поръчка беше избран саудитският консорциум „Аркад“. По-късно се оказа, че строителната дейност се е извършвала основно от руски и беларуски подизпълнители.
Изтекли години по-късно документи показаха, че проектът е бил предварително съгласуван с Москва и изцяло подчинен на руските интереси.
Трасето, заедно с компресорните станции, струваше около 3 млрд. лева. В проекта е заложено, че инвестицията ще се изплаща от „Булгартрансгаз“ на строителя с приходите от транзитни такси за период от 10 години.
Държавната фирма обаче не отговаря какъв е размерът на приходите.
Почти целият капацитет на тръбата е резервиран от руската държавна компания „Газпром“ и близки компании до 2039 г. Руски газ по газопровода сега получават основно Сърбия, Унгария и Словакия. Там управляват правителства, които не крият симпатиите си към Кремъл и след началото на войната срещу Украйна.
България не получава газ от тръбата.
Какво се знае за разговорите
Информацията за разговори за евентуална продажба на дялове от „Турски поток“ идва от публикация в Уолстрийт джърнъл от 9 май. В нея изданието се позовава на източници, близки до преговорния процес, без да разкрива имената и позициите им.
Свободна Европа изпрати въпроси на „Булгартрансгаз“ и Елиът Инвестмънт Мениджмънт. Българската държавна фирма не отговори, а от фонда посочиха, че няма да коментират.
Според публикацията Елиът води разговори за евентуално придобиване на дялове в българската част на „Турски поток“, както и за достъп до прилежаща инфраструктура като кабели и центрове за данни. Фондът обмисля и сделка за рефинансиране на дълга на „Булгартрансгаз“, пише още американското издание.
Разговорите са „в начална фаза, без да има гаранция, че ще бъде финализирана сделка“.
Дни по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че има такива разговори. Той добави, че те не са за продажба на газопровода, а за „влизане“ на чужденстанен инвеститор.
„Влизане на мощни, в топ 3 инвеститори в България – като Елиът, Райнметал – биха били много добре за българската енергетика“, каза Борисов на 14 май.
За продажба не става въпрос.Бойко Борисов
„За продажба не става въпрос.“
Той дори допусна и евентуално увеличаване на капацитета на газопровода.
Но такава инвестиция би вървяла ако не с прехвърляне на цялата собственост на газопровода, то с продажба на дялове или друга форма на контрол.
Борисов не заема пост в правителството, но неговата партия ГЕРБ има водеща роля в управляващата коалиция, която включва също БСП и ИТН.
В публикацията на Уолстрийт джърнъл се посочва, че се е провела среща между представители на Елиът и „високопоставени представители на българското правителство“ в София през април. Фондът и „Булгартрансгаз“ са подписали споразумение за неразкриване на информация.
Елиът е основан през 1977 г. и е сред най-влиятелните инвеститори на Уолстрийт. Днес фондът управлява активи на стойност над 70 млрд. долара. Той има инвестиции в енергийния сектор, включително в базираната в Лондон BP (до 2001 г. British Petroleum). Основател на фонда е Пол Сингър.
„Булгартрансгаз“ е държавна фирма, която притежава и управлява газопреносната инфраструктура в България. Неин изпълнителен директор е Владимир Малинов, който временно беше служебен министър на енергетиката, но след това се върна начело на държавната компания – според сигнали в нарушение на закона.
Според източниците на Уолстрийт джърнъл официални лица в България вярват, че евентуална инвестиция на водещ американски фонд ще подобри имиджа им пред администрацията на Тръмп в САЩ. Те смятат също, че евентуално американско участие ще предпази газопровода от бъдещи санкции срещу руската енергетика, пише в публикацията.
Защо ѝ е на България да продава дялове в „Турски поток“
Новината за разговорите за евентуална американска инвестиция в „Турски поток“ идва на фона на предложението на Европейската комисия за пълно спиране на доставките на газ от Русия в ЕС.
В момента 19% от потреблението на газ в ЕС се задоволява от Русия – два пъти по-малко, отколкото преди войната в Украйна.
В пътна карта, публикувана на 6 май, се посочва, че Европейската комисията ще предложи забрана за внос на руски газ по нови договори и единични сделки до края на 2025 г. и спиране на доставките по дългосрочни договори до края на 2027 г. Такова решение би засегнало Унгария и Словакия, които са членки на ЕС и получават руски газ по „Турски поток“.
Но евентуално спиране на транзита на руски газ би засегнало и България, която получава транзитни такси – източник на приходите, с които „Булгартрансгаз“ изплаща дълговете си за строителството на газопровода.
„Това поставя „Булгартрансгаз“ пред невъзможна дилема – или да наруши политиките на ЕС за спиране на руския газ до края на 2027 г. и да продължи транзита, или да се изправи пред фалит, ако дългът бъде предсрочно изискан – вероятен сценарий при срив на приходите“, пише в свой анализ енергийният експерт Илиян Василев.
Той обяснява намерението на българския газопреносен оператор да преговаря за продажба на дялове в „Турски поток“ като опит да заобиколи пряка конфронтация.
„Те разчитат американските представители в евентуални преговори да договорят [изключение]“, каза той пред Свободна Европа.
В началото на май Ройтерс съобщи, че представители на Вашингтон и Москва са обсъждали помощ от страна на САЩ за възстановяване на продажбите на руски газ в Европа. Изданието посочи, като се позова на източници, запознати с разговорите, че са обсъждани различни варианти – американски инвеститори да купят дялове в газопреносната инфраструктура или да играят ролята на прекупвачи.
По-рано руският външен министър Сергей Лавров каза, че се водят разговори със САЩ за евентуално възобновяване на доставките по газопроводите „Северен поток“ 1 и 2, които доставяха и предстоеше да доставят руски газ на Германия, но бяха спрени след нападението на Русия срещу Украйна през 2022 и впоследствие бяха повредени от взривове.
Евентуална сделка за „Турски поток“ в България „може да бъде пример за подобни сделки в Украйна и Германия“, каза Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), цитиран от Уолстрийт джърнъл.
„Тя би могла да помогне за затвърждаване на зависимостта на Европа от руския газ“, добави той.
Но планове за евентуално продължаване на доставките на руски газ за Европа през „Турски поток“ може да се сблъскат с интересите на Турция, която се стреми да стане регионален газов хъб, смята Михаил Крутихин, консултант по ядрена енергетика.
„Ако американците дойдат и се разберат с българите, че ще командват тази тръба, то те ще трябва да си имат работа с турския смесен газ, а не с някакъв от „Газпром“, каза той пред руския независим канал „Популярна политика“.
Каквато и да е сделка за продажба на дялове газопреносна инфраструктура от „Булгартрансгаз“ трябва да бъде съобразена с европейските правила и одобрена от българските регулатори и ЕК, каза Илиян Василев.
Концесия на газопроводи е обсъждана за последно през 1996 г.
Досега е имало само един случай, в който България е обмисляла концесия на държавна газопреносна инфраструктура – през 1996 г.
През април руско-българското газово дружество „Топенерджи“, чийто президент член на борда към онзи момент е бившият премиер Андрей Луканов, поиска концесия върху газопроводите за транзит на руски газ.
Правителството на Жан Виденов обяви в края на декември 1996 г. – след убийството на Луканов в София на 2 октомври – две процедури за 35-годишни концесии – една за съществуващите тогава тръби и втора за тези, които предстои да се изградят. Очакването беше, че ще спечели именно „Топенерджи“.
Но малко след това – през февруари 1997 г., правителството на Виденов падна на фона на масови протести заради хиперинфлацията.
Правителството на Иван Костов, което дойде на власт след това, проведе преговори с Русия, в резултат на които България запази собствеността върху газопроводите, а „Топенерджи“ стана изцяло руска. Фирмата се запази като посредник на доставките на руски газ до 2003 г.
Форум