Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Бях наркоман още на 14". Защо България не вижда зависимите деца и дори не знае колко са


Анна-Мария Лазарова
Анна-Мария Лазарова

Ако срещнете дете, зависимо от наркотици, да знаете, че него сякаш го няма на тази земя. Държавата с половин уста признава, че такива деца съществуват. Няма статистика. Няма протокол за действие на институциите. Ако зависимо дете стигне до МВР и до болница, накрая просто ще го пуснат да си ходи.

Полицаи спират за проверка видимо неадекватно 15-годишно момиче. Откарват я в токсикологията. Там тя получава диагнозата "нагълтала се с белина". Полицаите я откарват в районното, където преседява през нощта. На сутринта я пускат да си ходи.

Това е реална история на сега 26-годишната Анна-Мария Лазарова. Тя е "чиста" вече отдавна, но още на 14 започва с наркотиците и скоро става зависима. Не веднъж полицията я e прибирала от улицата дрогирана и след това я е пускала да си ходи.

Така реално се случва с много деца, заловени дрогирани и просто "пуснати" - с някаква несъществуваща диагноза, без последваща грижа, без дори да са вписани в статистика.

Взимането на наркотици може да е било еднократно, но може и да става дума за вече развита зависимост. Няма откъде да научим колко деца в коя група попадат.

Полицията изпраща в т.нар. детски педагогически стаи тези от тях, които "са в риск", имат "противообществени прояви" или са "в конфликт със закона".

Но ако са "само" дрогирани, тя или ги предава на родителите им, или ги пуска – както Анна-Мария.

"Може и да те заведат в една бърза токсикология, за да не рискуват да им повръщаш в патрулката или да умреш там, опази Боже", казва тя.

А медиците в токсикологията "пишат в епикризата всичко друго - натровил се с храна, пил белина, ял боклуци от земята, но не и истината", казва Анна-Мария - защото "ще си създадат главоболие" с тези "непълнолетни наркомани".

"Ако в тези документи пишеше истината, щяхме да имаме реална статистика, база, по която да се водим и реална превенция на младите хора", казва тя.

В България няма адекватни програми за лечението на такива деца. Няма и протокол, по който институциите да действат при залавянето на дрогирано дете.

"Много леснодостъпни"

Когато питат българските ученици дали наркотиците са лесно или трудно достъпни за тях, те отговарят така: "много леснодостъпни". Данните са от новото Европейско изследване в училищата за алкохола и другите наркотици (ESPAD).

Българските ученици са над средните нива в Европа по употреба на канабис и хероин, сочат още данните.

Освен това България е от страните, в които децата най-рано започват да употребяват психоактивни вещества (канабис, екстази, амфетамин/метамфетамин, кокаин/крак, инхалатори) – на възраст 13 години или по-малко.

Всичко това е факт, независимо от усилията за превенция, информационните кампании, забраната за продажба на райски газ и на вейпове. И въпреки решенията, взети на Консултативния съвет за национална сигурност в началото на годината:

  • да се промени Наказателният кодекс, за да се ограничи производството, разпространението и употребата на наркотици;
  • да се приеме нова петгодишна национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотици;
  • да се вземат мерки за оптимизиране на структурите, които се занимават с превенция на зависимостите сред младите хора.
Аз бях наркоман още на 14, но ние нали нямаме деца наркомани, никой не взе мерки срещу това.
Анна-Мария Лазарова

"Аз бях наркоман още на 14, но ние [в България] нали нямаме деца наркомани, никой не взе мерки срещу това. Аз се пропих тежко още на 15 г., но никой не взе мерки, защото нашите млади поколения не употребяват алкохол - нали е незаконно все пак, кой ще им го продаде", иронизира Анна-Мария Лазарова.

"И понеже всичко е "несъществуващо", беше много трудно да намеря помощ навреме, съответно станах на 18 и продължих с алкохола и дрогата вече легално, вече като част от статистиката, вече като пълнолетен наркоман".

Малко след 20-годишната си възраст тя успява да се откопчи от зависимостите сама, без помощ от институциите. И им няма вяра.

"Липсва контрол, липсват много неща – в цялата система", казва тя.

Анна-Мария е във "въртележката" на институциите още от 11-годишна, отнета от майка алкохоличка. Минала е през всевъзможни грижи – дом за деца, кризисен център, център за настаняване от семеен тип, фондация, приемни семейства.

И се е нагледала на всевъзможни издевателства, нередности и несправедливости. Тя е само на 26, но опитът ѝ днес я превръща в "социален работник", "психолог" и "медицински специалист" – и трите наведнъж, защото познава целия път на децата до зависимостта от наркотици. И не спира да помага на деца в социалните домове.

"Нещото, което най-много обижда такива деца, е да се появи поредният човек, който да им каже "Аз те разбирам" и в същото време да няма абсолютно никаква представа през какво са минали те. Това е най-омразното нещо за такива деца. И на мен ми беше, и на тях им е", казва Анна-Мария.

Тези, които не са достатъчно подготвени за грижа за наркозависими тийнейджъри, не са само социалните работници. Липсват обучени за работа конкретно с такива деца психолози и психиатри.

А в центровете за настаняване от семеен тип, по наблюдения на Анна-Мария Лазарова, наркозависими са 6 от 10 деца.

"Никога в живота ми не съм срещала помощ от някаква институция", казва тя.

Кой (би трябвало да) се грижи за наркозависимите деца

Но кой има грижа към зависимите от наркотици непълнолетни? Краткият отговор е: родителите им. Но само ако съществуват и ако имат пари и желание.

Свободна Европа изпрати въпроси до здравното министерство и подопечните му институции – Националния център по обществено здраве и анализи и Националния фокусен център за наркотици и наркомании. Въпроси бяха изпратени и до МВР.

Не отговори нито една от институциите.

Неофициален отговор обаче може да бъде даден на много от тези въпроси – от самите наркозависими деца и техните родители, от неправителствени организации, от документи и стратегии, с които Свободна Европа се запозна.

Има ли данни

Близо 15% от младежите на възраст 15 - 19 г. са употребявали някога през живота си наркотици, сочат данни от анализ на центъра по наркомании. Това обаче не дава отговор на въпроса колко от тях са зависими.

Напоследък все повече наркозависими тийнейджъри или техни близки звънят за помощ на националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта. Това каза за Свободна Европа консултантка от линията, която се поддържа от неправителствена асоциация.

Най-малките от тях са на 10-12 години, докато националните статистики обхващат тийнейджъри на повече от 15 г.

Няма статистика и за броя наркозависими, обаждали се на националната линия за деца на Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД). Те се причисляват към общата графа "деца в риск". Конкретно за психотропните вещества от началото на годината са проведени 51 консултации, от тях са регистрирани 12 сигнала за дете в риск", казаха от ДАЗД пред Свободна Европа.

Според последните данни (от 2023 г.) на комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за употреба на наркотици са консултирани 939 деца.

Общо 544 са преминали през детските педагогически стаи заради употреба на психоактивни вещества. От тях 412 деца са извършили престъпления, свързани с наркотици. Анна-Мария Лазарова, макар и непълнолетна наркозависима, не е попадала в тези заведения, защото не е извършвала "свързани с наркотиците престъпления".

Националният анализ за нагласите на децата към употребата на наркотици потвърждава изнесеното и в европейското изследване в училищата – че при желание употребяващите винаги могат да се снабдят. Това въпреки усилията "да бъде затруднен достъпът".

Последното национално проучване на центъра по наркомании е отдавнашно – от 2021 г. – и е проведено сред ученици от 8 до 12 клас. Според данните най-рано тийнейджърите прибягват към опиоиди и инхаланти - на около 14 години. Следват канабис, синтетични канабиноиди и халюциногени - на 15 г. Първата употреба на стимуланти като кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази започва средно на 16 г.

Има ли превенция

Близо 7 млн. лв. са изхарчени за целите на Националната стратегия за борба с наркотиците 2020 – 2024 г., основна от които е ограничаване на търсенето и предлагането. Новата стратегия - 2025 - 2029 г. трябваше да бъде приета от правителството още през юни.

От Министерския съвет не отговориха на въпроса на Свободна Европа на какво се дължи забавянето.

Т. нар. превантивно-информационни центрове по проблемите на наркоманите има във всяка област, а във всяка община - съвет по наркотичните вещества. Има и 21 национални и регионални програми (за 2023 г.), както и кампании за превенция сред тийнейджърите.

Доколко те работят обаче - мерило няма. Според данните от ESPAD - не са ефективни, доколкото България остава на едно от първите места в Европа по употреба на наркотици сред тийнейджърите. Според оценката на Националния фокусен център за наркотици и наркомании ефективността за 2023 г. е 31%.

За превенция в училищата се хвърлят много усилия и пари. Стигне ли се обаче до зависимост и лечение, националните доклади мълчат.

И какво правим със зависимите деца

Има лицензирани (но не и субсидирани) от държавата програми и терапевтични общности, които полагат грижи за непълнолетните наркозависими. Но те са частни, скъпи, а ефективността им не се подлага на оценяване.

"Изключително сериозен е проблемът с осигуряването/достъпа на лечение и психосоциална рехабилитация на лица под 18 г.", се казва във все още неприетата стратегия за борба с наркотиците.

В страната има само две специализирани програми за психосоциална рехабилитация наркозависими деца, от които само едната е стационарна, но местата в тях са недостатъчни, пише още там.

Като причини за първа употреба на наркотик децата посочват любопитство, за да бъдат приети от другите и за да изпитат приятен ефект.

Зависим се става обаче поради липса на нещо – на любов, на приятели, на семейство, на разбиране, на разговори, на приемане..., казва Анна-Мария Лазарова.

Тя обикаля центрове за настаняване от семеен тип из цялата страна и говори с децата. "Здрасти, хора, аз съм Ани и съм като вас. И когато казвам, че ви разбирам, аз наистина ви разбирам. Била съм тук, знам какво правите, как го правите, хайде да поговорим защо го правите", им казва тя.

"Това което правя, е да ги насоча да наречем проблема с истинското му име. То не е "Аз съм наркоман", то е "Аз съм самотен или сърцето ми е разбито".

Форум

XS
SM
MD
LG