Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че страните от НАТО трябва да спрат да купуват руски петрол, ако искат Вашингтон да затегне санкциите срещу Москва.
Постигането на тази цел обаче може да се окаже трудно.
В момента само три страни от Алианса внасят суров петрол от Русия. Това са Унгария, Словакия и най-вече Турция.
В публикация в собствената си социална мрежа Трут Соушъл в събота Тръмп призова „всички страни от НАТО“ да спрат такъв внос.
От известно време той заплашва с „вторични мита“ страни, които внасят руски петрол, и вече обяви такива за Индия. В края на август САЩ вдигнаха до 50% митата за Индия заради руския петрол.
Идеята е да се нанесе удар на руската икономика чрез прекъсване на един от основните ѝ износи, което да принуди Кремъл да влезе в сериозни преговори за прекратяване на пълномащабната война, която започна срещу Украйна през 2022 г.
Турция
„Според данните [Турция] е третият по големина вносител на руски петрол в света“, каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL) Петрас Канитас, анализатор от Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух в Литва.
„Турция купува руски петрол главно защото е с голяма отстъпка. Освен това печели от рафинирането на руски суров петрол и продажбата на горивни продукти в Европа“, добави той.
„Досега заплахите на Тръмп бяха насочени главно към Индия и до известна степен към Китай. Турция не се е споменавала. Така че това е интересно ново развитие“, каза икономистът Бенджамин Хилгенсток.
Според него загубата на износа към Турция би била голям проблем за Москва и ще означава, че Русия трябва да даде по-големи отстъпки на други купувачи, за да пренасочи този обем.
Но самата Турция също не може лесно да пренебрегне икономическите фактори, заради които купува руски нефт. Някои от нейните рафинерии получават 90% от суровия си петрол от Русия, а преминаването към друг доставчик няма как да стане веднага.
Турция, за разлика от Индия и Китай, е и голям вносител на рафинирани руски петролни продукти.
„Разбира се, за Турция [прекратяването на вноса] ще бъде предизвикателство, както и за Унгария и Словакия, които не са предприели никакви стъпки за диверсифициране на доставките си“, каза Хилгенсток.
Политическите фактори също може да затруднят натиска върху Турция да намали доставките от Русия. Тъй като страната не е членка на Европейския съюз (ЕС), тя не е подложена на същия натиск като Унгария или Словакия.
Унгария и Словакия
И Будапеща, и Братислава многократно са заявявали, че са зависими от руския нефт, доставян по тръбопровода „Дружба“.
През август, когато украински въздушни удари многократно го повредиха, унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че ако доставките по „Дружба“ спрат за дълго време, тогава и „доставките на петрол за Унгария и Словакия също ще станат невъзможни“.
Въпреки това ЕС си е поставил за цел да се освободи от вноса на руска енергия до 2027 г., като се позове правилата на вътрешния пазар на ЕС. Това означава, че Унгария и Словакия няма да могат да наложат вето на такова решение, както често правят по други важни въпроси, свързани с Русия.
Анализатори казват, че и двете страни биха могли да внасят петрол чрез тръбопровода „Адриа“ през Хърватия.
„Диверсификацията не е неразрешим технически проблем, а въпрос на воля - политическа и икономическа“, каза енергийният анализатор Тамаш Плецер пред унгарската служба на RFE/RL по-рано този месец.
„Това би повишило цената на горивото, но докато има свободен пазар, няма да има недостиг“, добави той.
Канитас припомни, че по-рано тази година Чехия успешно се е оттеглила изцяло от руските доставки на нефт – ход, за който страната пое ангажимент скоро след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г.
„Те спазиха обещанието си“, каза анализаторът, но добави, че унгарският премиер Виктор Орбан „има добри отношения с президента Тръмп“ и това може да доведе до някакъв вид привилегия.
Вторичните мита
В публикацията си Тръмп също така призовава страните от НАТО да обмислят налагането на мита от 50-100% върху Китай, за да го накажат за подкрепата му за руската война.
Призивът идва в момент, в който Вашингтон е въвлечен в напрегнато търговско противопоставяне с Пекин.
В същото време миналия месец САЩ и ЕС постигнаха търговско споразумение, което предвижда 15% мита върху почти целия европейски износ към американските пазари. Тъй като Европа е приела тази цена за правене на бизнес с Вашингтон, тя има още по-голяма нужда да поддържа търговията и с Китай.
Никой от европейските лидери не е предложил увеличение на митата срещу Китай след изказването на Тръмп. Нямаше и никакви непосредствени признаци за намаляване на вноса на нефт.
Според Хилгенсток може да се наложи Тръмп да се намеси лично и да говори с лидерите на Унгария, Словакия и Турция.
„Това е разговор, който Тръмп трябва да проведе с приятелите си Орбан, [словашкия премиер Роберт] Фицо и [турският президент Реждеп] Ердоган“, каза анализаторът.
Форум