Колко истории може да ти разкаже една снимка? Тази, която току-що видяхте, уж показва едно момиче в кола, но е пълна с информация: намираме се в епохата на черно-белите кадри, старите "Лади" и куклите, пуснати на пазара в социалистическия лагер.
Момичето с куклата се казва Лейля. Снимана е в трагичен момент от младия фотограф Иван Григоров.
Никой от двамата не знае, че на масовото престъпление, в което тя е част от жертвите, а той - от летописците, скоро ще дойде край.
Черно-бялата фотография е от лятото на 1989 г., когато стотици хиляди български турци - като родителите на Лейля - са принудени да напуснат България и да се озоват в непознатата за тях Турция само с този багаж, който могат да пренесат с кола или каруца.
Носят се слухове, че багажът трябва да е в куфари - за да не ти го вземат българските граничари, ако е просто във вързоп от чаршафи или в чували за картофи. Цените на черно за куфари и коли в онези седмици скачат до небето. Хората масово рискуват да преминават границата с вещи, които не са прибрани в куфари.
Момичето с куклата, което без радост на лицето гледа фотографа от предната седалка на "Ладата", днес е на корицата на нова книга, издадена от "Рива". Тя се казва "О, спомняте ли си Лейля" и съдържа непубликувани снимки на Иван Григоров от насилственото прогонване на повече от 300 000 български мюсюлмани в Турция.
Албумът излиза в поредицата "О, спомняте ли си", създадена от друг фотограф - Веселин Боришев.
В книгата има не само снимки, но и лични истории, събрани от съставителката Мария Щурова - Боришева, която е и редактор на книгата, и автор в нея.
Изследователите Антонина Желязкова и Румен Аврамов разказват предисторията на това, което показват фотографиите.
"О, спомняте ли си Лейля" излиза след тригодишна работа върху подбора на снимки и текстове, търсене на финансиране и на издателство.
След като проектът губи конкурс в Национален фонд "Култура", го подпомагат 82 частни дарители. Най-големият дарител е Центърът за академични изследвания. Това не се оказва достатъчно и книгата излиза с помощта на издателство "Рива".
Това не е първата история за неуспешно финансиране на книга от Министерството на културата, надали е и най-гръмката. Тя само допълва картината на една дистанция, която българската държава и днес поддържа спрямо историята на насилственото прогонване на български граждани, извършено през 1989 г. с помощта на десетки държавни институции.
Изданието е двуезично - на български и турски. Преводът е на Нихал Йозерган.
Голяма част от децата, прогонени тогава, днес не говорят български. Лейля, момичето с куклата, е една от тях.
Прогонването на българските турци е предшествано от насилствено преименуване през 1984 и 1985 г., проведено в рамките на военна и милиционерска операция. Това престъпление е маскирано от БКП зад израза "Възродителен процес".
Депортирането от 1989 г. е представено от пропагандата като доброволен процес, в който българските турци лъжат, че заминават на екскурзия в Турция, но всъщност предават България, като я напускат завинаги. БКП нарича престъплението, което извършва, "Голямата екскурзия".
"О, спомняте ли си Лейля" разказва финала на тези 5-годишни репресии.
За разлика от събитията от 1989 г., които са документирани от фотографи, снимали и от двете страни на границата, за по-ранните репресии над българските мюсюлмани няма толкова много изображения.
Изследователките Зейнеп Зафер и Диана Иванова в момента събират части от него за целия 45-годишен период на комунизма в сайт, наречен "Визуален архив на асимилацията".
* Представянето на албума "О, спомняте ли си Лейля" е в четвъртък, 4 декември, от 18:30 часа на ул. "Московска" 6А (Зимна градина на Двореца).
Форум