Конституционният съд (КС) реши, че председателят на парламента няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение.
Новината дойде, след като през май президентът Румен Радев внесе в парламента предложение за референдум дали България да въведе еврото от 2026 г. Ден по-късно вече бившата председателка на парламента Наталия Киселова го върна като недопустимо с аргумента, че искането противоречи на Конституцията.
След това КС допусна за разглеждане само едно от общо четири искания на Радев, свързано с предложението му за референдум. По-рано другите три, едно от които беше да бъде отменено разпореждането на Киселова, бяха определени от конституционните съдии за недопустими.
Според мотивите за решението от вторник председателят на парламента „няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон". КС добавя, че това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание.
Съдът отбелязва също, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол.
Решението е прието с 11 гласа и едно особено мнение – на съдия Борислав Белазелков.
Отказът на Киселова да допусне предложението на Радев за разглеждане беше базиран на това, че според Конституцията не могат да се провеждат референдуми по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори. България се е задължила да приеме еврото с договора за членство на страната в Европейския съюз (ЕС), който е ратифициран още преди 2007 г.
Радев оспори това, въпреки че в миналото сам е казвал, че не е възможно да се провеждат допитвания по въпроси, уредени във вече приети международни договори, и сезира Конституционния съд.
Предстои България официално да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.
Форум