Мостът в Париж, който Кристо някога опакова в златиста коприна, през 2026 година ще бъде представен като пещера. Това ще направи нов артист - JR, който е силно повлиян от творчеството на своя предшественик.
Новината дойде, след като парижкото кметство преименува площад, намиращ се до този мост, на името на Кристо и Жан-Клод. По-точно не го преименува, а добави имената на двамата творци към старото название. Сега той се казва "Площад Пон ньоф - Кристо и Жан-Клод". Пон ньоф е името на опакования мост.
Връщаме се половин век назад, когато Кристо и Жан-Клод вече живеят в Ню Йорк от дълго време. Но Париж, където се запознават и влюбват, все още е в мислите им.
Тогава, през 1975 г., Кристо създава първите рисунки и колажи на един от най-запомнящите се проекти на двамата артисти - опакованият мост Пон ньоф - най-старият запазен мост на Париж, който свързва двата бряга на река Сена.
Десетилетия по-късно, след смъртта на Кристо и Жан-Клод, тяхната фондация със съдействието на френския артист JR отново ще съживи този мост в знак на почит към Кристо и оригиналния проект, реализиран през 1985 г.
Това ще се случи през юни, когато в продължение на три седмици гражданите и посетителите на Париж ще имат възможността да видят произведението “Пещерата Пон ньоф” и дори да минат през него.
В онези първи скици на Кристо Пон ньоф е толкова неузнаваем, че почти отговаря на името си (в превод “Нов мост”). Самите материали не са просто план за това как ще изглежда опакованият мост, но и важен източник на финансови средства. Кристо и Жан-Клод винаги отказват помощта на спонсори, включително институции, и реализират идеите си със собствени средства, най-вече печалби от продадени подготвителни материали.
Опаковането на моста се случва цели десет години след възникването на идеята. Причината е, че двамата артисти срещат силна съпротива от страна на местните власти и им отнема дълго време да получат всички нужни разрешителни, какъвто е бил случаят и с други техни мащабни инсталации.
„Това беше най-трудната ни работа досега. Планирах я в продължение на 10 години и трябваше да премина през безкрайни бюрократични процедури и министерства, за да я одобрят”, казва Кристо пред Ел Ей Таймс през 1985 г.
“Накрая, през 1980 г. [кметът на Париж] Жак Ширак ни даде зелена светлина, само за да забрани работата през април тази година, след като бях инвестирал над 1,5 млн. долара. Разрешителните ни бяха задържани до края на юли, когато [президентът Франсоа] Митеран даде личното си одобрение“.
Все пак на 22 септември 1985 г. Пон ньоф осъмва покрит с над 40 хиляди квадратни метра златиста коприна. Тя живописно отразява светлината на следващите 14 изгрева и залеза, преди мостът да се върне отново към стария си вид.
В създаването на инсталацията се включват близо 300 работници.
Както и останалите големи произведения на Кристо и Жан-Клод, опакованият Пон ньоф съществува за кратко и не може да бъде купен, но пък достига до погледите на милиони хора.
„Хубавото на изкуството на открито е, че с него се сблъскват хора, които обикновено не биха се интересували“, казва племенникът на Кристо Владимир Явашев. „Ако отидете в галерия или музей, значи, че вече сте били достатъчно заинтересовани, за да се озовете там. Но изкуството на открито не можете да го пропуснете. И както казваше Кристо, дали го мразят или го обичат, няма значение, защото в края на краищата говорят за изкуство.“
Новият проект, който ще изпълни JR, първоначално е планиран за 40-ата годишнина от оригиналното опаковане, но след това е отложен с няколко месеца. Той е по инициатива на Владимир Явашев, който е и директор на фондацията „Кристо и Жан-Клод“. Явашев казва, че е избрал JR, тъй като знае, че френският артист е силно повлиян от Кристо.
Визията на JR за Пон ньоф е различна. Макар все още да не са известни детайлите за изработката, едно е ясно – мостът ще добие формата на пещера в дните между 6 и 28 юни. Този път това ще се случи с пълната подкрепа на кмета Ан Идалго и президента Еманюел Макрон.
“Ще видите една голяма скална формация в центъра на града. Тя ще бъде наистина разтърсваща“, казва JR пред Гардиън.
Артистът, който се занимава с графити изкуство и фотография, казва, че това е най-голямото предизвикателство, пред което се е изправял до момента.
Той е бил едва на две години, когато Кристо и Жан-Клод опаковат Пон ньоф.
„Очевидно тогава не знаех за това и изкуството влезе в живота ми доста късно“, казва той. „Аз наистина не произхождам от света на изкуството. Не бях запознат с него изобщо. Много по-късно, когато открих творчеството на Кристо и Жан-Клод, осъзнах какво съм пропуснал. Знаех, че проектът [Пон ньоф] е оказал голямо влияние върху моя град и това ме накара да съжалявам, че не съм бил там”.
Христо Явашев е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово и учи в Художествената академия в София. Напуска България през 1957 г., а през 1958 г. се установява в Париж, където същата година среща Жан-Клод - бъдещата му съпруга и партньор в създаването на всички творби.
Повечето произведения на Кристо и Жан-Клод са мащабни инсталации на открито, разположени на най-различни места по света. Най-емблематичното е опакованият Райхстаг в Берлин през 1995., чиято реализация им отнема цели 24 години. Друг мечтан проект на Кристо - опаковането на Триумфална арка в Париж, е завършено от Владимир Явашев през 2021 г., година след смъртта на Кристо.
Форум