От 2014 г. до 2025 г. България е увеличила почти двойно средствата, които отделя за отбрана. Преди десетилетие за армията за се харчили 1,31 % от БВП, а през 2025 г. те са достигнали до 2,14 %. Това показват данни от годишния доклад на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, представен в четвъртък.
Новината идва на фона на увеличаването на големите военните конфликти в последните години. През 2022 г. Русия започна непровокирана пълномащабна война в Украйна, което доведе до цялостно преосмисляне на политиката за въоръжаване на Европа и Запада и отделянето на много повече средства за отбрана.
Според годишния доклад на Алианса само за година разходите за отбрана на Канада и страните членки от Европа са се увеличили с 20%. Всички 32 страни от НАТО са достигнали разходи в размер на 2% от БВП, каквато беше целта за миналата година. Общите разходи за отбраната на достигат 1,4 трилиона долара, което е с 6% повече спрямо 2024 г.
„Това показва, че членките на НАТО разбират, че ситуацията по отношение на сигурността се е променила, и че трябва да изпълним общите си задължения. Очаквам на срещата на НАТО в Анкара през юли да надградим постигнатото през 2025 г. Няма място за подценяване и няма време за губене“, каза Рюте.
Най-голям дял от БВП за отрбана през 2025 г. е отделила Полша с 4,3%. Над 3% са похарчили Латвия, Литва, Естония и Дания.
На прага от 2% са останали Испания, Португалия, Албания, Белгия и Канада.
За една година Европа и Канада са увеличи разходите си с 574 млрд. долара или 19% на годишна база. Това е довело и до намаляване на дела на САЩ от общия размер на разходите за отбрана в рамките на Алианса. През 2024 г. той е бил 64%, а за 2025 г. е паднал на 59%.
Преди година страните от НАТО постигнаха съгласие за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Това се случи най-вече заради натиска от американския президент Доналд Тръмп.
Форум