Той е играл с Брандо, с актьори, родени в края на 90-те, такива, родени в началото на новия век. Награждаван е за ролите си в театъра, киното и телевизията. А между първата и последната му номинация за „Оскар“ има близо 4 десетилетия.
В понеделник актьорът Робърт Дювал навърши 95 години. Той е една от живите легенди на американското и световното кино, спечелил най-престижните награди в професията си. Но в началото по-скоро изглежда, че го чака кариера на военен.
Дювал е роден в Сан Диего, Калифорния. Баща му е част от военноморския флот на САЩ и достига до ранг контраадмирал. Майка му е непрофесионална актриса. Има един по-голям и един по-малък брат.
Заради баща си Дювал расте в Анаполис, Мериленд, където се намира военноморската академия на САЩ. Като дете той се описва именно като отроче на военен баща и всичко, което този живот предполага – живот покрай базата, дисциплина в дома, съученици и приятели, чиито бащи също са военни.
Дювал и братята му са отглеждани в традицията на християнското религиозно течение „Крисчън сайънс“. Дювал учи и в подобно училище, което възприема този тип учение.
Докато цялото семейство и особено баща му очакват от младия Робърт да се запише във военноморската академия и да избере кариера във флота, младокът решава друго.
„Бях ужасен във всичко друго, освен в актьорството. Едвам изкретах в училище“, казва днешната легенда.
С тази мисъл Дювал се записва в колеж по изкуствата, където завършва специалност „Драма“.
Веднага след колежа прекарва година като войник в армията, но отново не избира флота. За времето си като войник казва, че „едвам е държал“ пушката в ръцете си.
Докато е войник обаче, успява да участва в аматьорска комедийна постановка.
През 1955 г. се мести в Ню Йорк, където започва обучение в актьорска школа. Негови съученици са едни от най-добрите актьори от поколението му и изобщо в историята на американското кино като Джийн Хекман, Дъстин Хофман, с когото дори е съквартирант, и Джеймс Каан.
Както повечето млади актьори, търсещи път към сцената и киното, Дювал работи каквото намери, за да се издържа – има позиция в пощата, кара камиони, продавач е в универсален магазин и други.
Професионалният му път започва от сцената в театър „Гейтуей“, където постепенно се утвърждава като един от водещите актьори и заедно с това започва да приема покани и от други театрални трупи.
В края на 50-те и началото на 60-те постепенно започва да снима първо в телевизията, а после и в киното. Дебютът му на широк екран е през 1962 г. в „Да убиеш присмехулник“.
В света на киното Дювал се утвърждава през 70-те. След няколко успешни роли като MASH, той придобива световна слава и признанието на критиката за ролята на адвоката на дон Корлеоне – Том Хейгън в първите две части на „Кръстника“ на Франсис Форд Копола. За тази роля получава и номинция за „Оскар“ най-добър актьор в поддържаща роля.
В средата на 70-те Дювал вече е определян за един от топ актьорите в Холивуд.
През 1976 г. е номиниран за БАФТА за ролята си в „Телевизионна мрежа“.
През 1979 г. получава БАФТА, „Златен глобус“ и нова номинация за „Оскар“ за поддържаща роля заради другата класика от Копола – „Апокалипсис сега“.
Година по-късно отново е номиниран за „Оскар“, този път за най-добър актьор заради „Великия Сантини“.
Постепенно освен в най-търсения и смятан за един от най-добрите, Дювал се превръща и в един от най-добре платените актьори. През 1984 г. най-накрая успява да завоюва и „Оскар“ за главна мъжка роля заради изпълнението си в уестърна „Нежно милосърдие“. В него, освен че играе, актьорът пее и настоява продуцентите да му дадат договор, в който това е изрично записано.
Отказва да играе в третата част на „Кръстника“ заради голямата разлика в заплащането между него и Ал Пачино.
През 90-те печели „Златен глобус“ и „Ейми“ за ролята си в телевизионния филм „Сталин“, а през 2006 г. отново печели „Ейми“ този път за участието си в уестърна „Прекъснати следи“.
В следващите десетилетия не спира да снима интензивно като участва както в по-малки, така и в големи продукции.
Общо в кариерата си има над 140 филма. През 2015 г. – на 84 години се превръща в най-стария актьор номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за изпълнението си в „Съдията“, където си партнира с Робърт Дауни Джуниър.
През 2005 г. Дювал получава „Националния медал за изкуствата“ от президента Джордж У. Буш.
Женен е четири пъти, но няма деца.
През годините е подкрепял кампании на представители на Републиканската партия, но в интервю от 2014 г. казва, че обмисля да стане независим заради „бъркотията“, в която се е превърнала партията.
С последната си и настояща съпруга – аржентинката Лусиана Педраза основава фонд за подпомагане на деца на свое име. Той подкрепя семейства от Северна Аржентина и предоставя средства за болници, училища и частни домове. Двамата също така подпомагат най-бедните жени от Южна Америка.
„Когато не знаех нищо, мислех, че мога да направя всичко“, казва той.
Форум