Формацията на Румен Радев „Прогресивна България“ до момента е получила най-много дарения за кампанията си за парламентарните избори на 19 април, показват данните на сайта на Сметната палата.
От общо близо 153 хил. евро дарения, декларирани до петък, за „Прогресивна България“ са над 148 хил. евро. Сред дарителите има такива, които са превели по 2000, 5000, и 20 000 евро, но по-голям е броят на дарения от по 500 и 600 евро.
Най-голям брой дарители са решили да помогнат точно с по 500 или с по 600 евро. Това може да предизвика съмнения за някаква организираност, но е важно и по друга причина - за такива суми не се изисква декларация за произход на парите, каквато е задължителна за всички дарения на стойност над минималната работна заплата. В момента тя е 620 евро.
Освен това по закон Сметната палата трябва да извърши проверка за съответствие между размера на дарението и доходите на дарителя за всички суми над 511 евро. Това значи, че даренията под тази сума няма да подлежат на такава проверка.
Партиите и коалициите имат право да финансират кампаниите си със собствени средства, средства на кандидатите и дарения.
„Прогресивна България“ е коалиция и за пръв път се явява на избори, затова и не получава държавна субсидия. Такава взимат парламентарно представените коалиции или партиите с над 1% от гласовете на последния вот. Само една от трите партии в коалицията – Политическо движение „Социалдемократи“ – е имала достъп до държавно финансиране като част от досегашната коалиция „БСП – Обединена левица“.
Формацията на Радев има право на финансова помощ от държавата в размер на малко под 17 хил. евро от т.нар. медийни пакети – пари, които се предоставят на партии и коалиции без държавна субсидия, за да им осигурят достъп до медии.
До петък пред Сметната палата не са декларирани средства, предоставени за кампанията на формацията на Радев от самите кандидати.
Затова въпросът как тя финансира кампанията си е актуален. А в миналото също е имало въпроси за финансирането на кампаниите на Радев.
Кой дарява за кампанията на Радев
Сред дарителите на „Прогресивна България“ 22 души са превели суми, по-високи от минималната работна заплата. Общият размер на тези дарения е малко над 104 хил. евро.
Най-голямото дарение е 20 000 евро от Диляна Парушева. Тя е декларирала произход на средствата „дарение от родител след продажба на дружествени дялове“.
Като произход на средствата други дарители на суми над 620 евро са декларирали собствен бизнес, заплата, спестявания от пенсия.
Даренията на стойност под минималната работна заплата са по-голям брой – 87 към края на деня в петък, но общата сума е по-малка – над 44 хил. евро.
От данните се вижда, че в рамките на дни са декларирани десетки дарения на стойност 500 и 600 евро. Има случаи на хора с една и съща фамилия, дарявали едни и същи суми, които са отбелязани в регистъра в един и същи ден.
Сред дарителите за „Прогресивна България“ е бившият министър от БСП Манол Генов, който е дарил 500 евро, съобщи Клуб Z.
Информацията към петък е за дарения между 11 и 20 март, като срокът за деклариране на постъпила сума е 7 дни. Това означава, че данните за дните след това тепърва ще бъдат публикувани.
Има ли проблем с даренията
Даренията са законен начин за финансиране на кампаниите на партиите.
„Назад през годините обаче сме ставали свидетели не един път на силно подозрителни практики, свързани с даренията по време на кампания“, посочи Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) в писмени отговори до Свободна Европа.
Един от тези случаи е финансирането на кампанията на Румен Радев за първите президентски избори, в които участва и спечели през 2016 г.
Тогава за кампанията му бяха събрани над 730 хил. лева от дарения, а преглед на данните в регистъра на Сметната палата показа дарения от едни и същи адреси в малки населени места.
Журналистическо разследване на Генка Шикерова тогава потвърди, че част от дарителите са хора, живеещи под прага на бедност, които в някои случаи не помнят да са дарявали средства за нечия кампания.
В регистъра на Сметната палата вече няма данни за населените места и адресите на дарителите, но в някои случаи има белези, че може да става дума за хора от едно семейство или за пенсионери.
Друг случай, който повдигна въпроси, беше финансирането на кампанията на формацията „България без цензура“ на Николай Бареков за изборите за Европейски парламент през 2014 г. Данните в регистъра на Сметната палата показаха дарители, които са дали двойно над позволения тогава лимит от 10 000 лв., които са дарили на една и съща дата еднакви суми от едно и също населено място, пише в анализ на ИРПС от 2023 г.
„На преден план излиза въпросът, дали даренията в кампаниите не се използват като счетоводно оправдано средство за финансиране в особено голям размер“, се добавя в публикацията.
Свободна Европа изпрати въпроси до „Прогресивна България“, но до редакционното завършване на този текст не получи отговори.
Кой какви дарения получава
Партиите и коалициите по закон трябва да декларират пред Сметната палата парите, които получават за финансиране на предизборните си кампании. Тя поддържа регистър, в който се публикува информация за дарените средства.
Според данните в регистъра, публикувани до 27 март, са направени 119 дарения на обща стойност 152 893 евро за три формации – „Прогресивна България“, БСП и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
ПП-ДБ е получила едно дарение от поддръжник за 600 евро, а 8 кандидати са предоставили общо близо 16 500 евро. Коалицията получава и държавна субсидия.
БСП е получила 9 дарения от симпатизанти за общо 3777 евро, а 5 кандидати са предоставили общо 3700 евро. Партията получава и държавна субсидия.
Формацията на Радев е получила най-много дарения – 110 за общо 148 500 евро.
Форум