Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг
Философ, класически немски идеализъм /1775 - 1854/
Произход: Леонберг, херцогство Вюртенберг, Германия, семейство на свещеник и университетски професор
Образование: философия в Тюбинген и Лайпциг
Занимава се с: натурфилософия, природни науки, естетика, метафизика, епистемология, християнска философия
Най-известни творби: „Система на трансценденталния идеализъм“, „Изложение на моята философска система“, „Към история на модерната философия“
Признание: фундаментална фигура в модерната западна идеалистическа философия
Искате ли приятели да са ви Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братя Шлегел, а студенти - Киркегор, Буркхарт, Енгелс, Ласал, Бакунин?
Но възможно ли е това?
Е, дори не е трудно – стига само да сте признато най-умният от плеядата немски класически философи от ХVІІІ век и да се казвате Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Но и само Шелинг стига. Всичко започва с Кант, който слага начало на немската класическа философия, чиито възход върви от Кант, през Фихте и Шелинг, до Хегел. Да, тези 4 момчета, заедно с Волф, Фойербах, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер, братята Хумболт, носят големите светилници на мисълта в Германия. Основните им трудове се появяват един след друг във времето, но идеите им са силно преплетени.
Кант поставя идеализма с главата нагоре: „Предметите трябва да се съобразяват с познанието, не обратно”. Но той не абсолютизира постановката, абсолютизира я по-късно Фихте, който казва, че най-дълбоката ни същност, „абсолютното Аз”, е дейност. А съзнанието и онова, което наричаме битие, защото смятаме, че съществува само по себе си, макар че то не съществува само по себе си, също е чиста дейност.
Така казва Фихте. И после Шелинг слага всичко на място със „Система на трансценденталния идеализъм”. Тя излиза през 1800 и едновременно свързва и разделя просветления ХVІІІ век на мисълта от индустриалния ХІХ век на действието.
Шелинг е роден през 1775 в провинция Вюртенберг. Учи в манастирско, а после в латинско училище. На 15 е приет в университета в Тюбинген като „преждевременно развит и талантлив”, въпреки изискването за навършени 20. Там дели стая с Хегел и Хьолдерлин.
В Тюбинген той изучава църковните отци и гръцките философи, пише за митология и библейска история, увлича се от идеите на романтизма и френската революция. Дори превежда „Марсилезата”, та се налага самият херцог на Вюртенберг да го мъмри. После е частен учител на две хлапета, с които пътува из Германия.
В Лайпциг слуша лекции по химия и биология, а в Дрезден се захласва по изкуството – две отправни точки за опита философски да свърже Природата и Изкуството в Абсолют. Там се сприятелява и с бащите на немския романтизъм – Новалис и братята Шлегел, както и с бъдещата си жена - Каролине, тогава съпруга на Август Шлегел. Будният и действен дух на Шелинг го водят и на среща с Гьоте, който го кани за професор в Йена. Шелинг е на 23, започва най-плодотворният му период. Но той е толкова умен, че трудно понася хора, които са му равни - или се смятат за равни - в мисленето, затова лесно руши приятелства и печели врагове.
През 1800 излиза „Система на трансценденталния идеализъм”, а след година – „Изложение на моята философска система”, огромна крачка в развитието на идеалистическата философия. За разлика от Фихте, който залага изцяло на Аз-а, Шелинг търси Абсолюта и го намира в тъждеството между реално и идеално, изразено с математическа формула - Аз + Обект = Абсолют. Само изглежда просто, а краткото обяснение звучи така:
Съвкупността от всичко обективно в знанието се нарича Природа, а от всичко субективно - Аз или Интелект. Трансценденталната философия търси абсолютния принцип на познанието, който трябва да има научна форма, абсолютно съдържание в себе си и непротиворечив логически израз. Това е принципът за тъждеството на Аза като субект и обект, който има не само абстрактна логическа стойност, но се материализира и като гений в изкуството.
Ето как Шелинг стига до формулата на Абсолюта. През 1800 той за малко да се ожени за Аугуста, дъщеря от първия брак на Каролине Шлегел, но тя умира от дизентерия. В мъката той силно се сближава с майката, с която, въпреки разликата във възрастта, и без това се харесват. Каролине се развежда и скрепяват скандалната си връзка далеч от Йена, а Шелинг вече не се връща там.
Те живеят във Вюртцбург и Мюнхен, но положението с човешките контакти при Шелинг не се подобрява, влошава се. През 1807 той получава от Хегел ръкопис на „Феноменология на духа”, за да го прегледа и да върне критични бележки. Шелинг отвръща, че книгата е пълна с идеи от неговите собствени трудове и приятелят му да има добрината да отбележи произхода им – призив, на който Хегел не отговаря, а после остро критикува реч на Шелинг в мюнхенската Академия по изящни изкуства за връзката между природа и изкуство - така приятелството им умира.
След две години умира и Каролине, тя му липсва цял живот, въпреки последвалата женитба с Полин Готер, от която има пет деца. Шелинг чете лекции в Мюнхен, все по-остро критикува Хегел и хегелианците и все по-често се връща към митологията и религията.
През 1841, след смъртта на Хегел, заема мястото му в Берлин, в самото сърце на хегелианците. Философската система на Шелинг е завършена, преподава я четири години, но не успява да отклони луди глави като Енгелс от склонността да абсолютизират Хегел.
На 70 Шелинг се оттегля в Швейцария. Академичните среди бързо го забравят, той тях – също. След смъртта му през 1854 те се сещат за него, той за тях – не. Вероятно, седнал удобно зад бюрото на мрачния Абсолют, още е твърде зает със светлата философска задача да проучи на място дали Абсолютът наистина е тъждествен на самия себе си.
