Той казва, че се влюбва в историите на героите от документалните си филми. Кариерата му започва още в края на 90-те, но до днес той не спира да работи и постоянно да открива нови и нови хора, чийто живот да представи в лентите си.
В началото на ноември беше излъчена премиерата на последния документален филм на режисьора Светослав Драганов „Снежа и Франц“. Филмът разказва за лелята на режисьора – Снежа и неговия чичо – Франц, тяхната любов и необикновен живот, изпълнен с приключения.
„Това е история за хора, които искат да бъдат свободни, и за цената, която плащат за тази свобода. Снежа и Франц живеят любов, която преминава през граници, но остава вярна на себе си“, казва Драганов.
Снежа и Франц се запознават в Несебър през 1967 г., когато Австрия, откъде идва той, е свободна, а България е под комунистически режим. Дълго време не са заедно, пишат си и минават през редица трудности, но в крайна сметка се събират и се женят. Слд това Снежа заминава за Австрия. Заедно с Франц имат три дъщери, а животът им ги отвежда до места по целия свят като Иран и Кабо Верде.
Франц е микробиолог, но и запален пътешественик, който постоянно започва експедиции към причудливи места в опит да открива, докато Снежа обикновено го чака и се грижи за децата, докато преследва и собствена кариера, свързана с изкуството.
Драганов разказва, че от години иска да заснеме филм за леля си и чичо си, но роднините му първоначално нямат голямо желание това да се случи. В крайна сметка обаче режисьорът успява да убеди леля си и братовчедките си.
Самят Франц пише, прави фотографии и заснема кадри, което има голяма роля в създаването на филма от Драганов.
През 1987 г. Франц така и не се завръща от едно от пътешествията си.
„Голяма част от филма е за смъртта му и как тя я преживява. Как трябва да се промени, да стане глава на семейството. И това е само върхът на айсберга“, казва Драганов.
Драганов е роден в София през 1976 г. Учи в Новия български университет, където завършва магистърска програма по „Филмова и телевизионна режисура“.
„Когато бях студент, някои от преподавателите ни казваха, че когато снимаш документален филм, трябва да пазиш дистанция от героите си. Моята любима преподавателка Юлия Кънчева не беше на това мнение. Нейният метод беше обратен - трябва да скъсяваш дистанцията и да се сближаваш с героите си“, казва Драганов в интервю през 2022 г.
Първите си стъпки в киното прави в края на 90-те и началото на новия век.
За пръв път негов документален филм попада под светлината на прожекторите през 2001 г. – „Животът е прекрасен, нали“. С него участва в редица фестивали и печели награда MDR на фестивала в Лайпциг Dokfilm.
По-късно е отличен и за „Деца на дружбата“, „Град на мечти“, „Веселите момчета“, „Млади по сърце“, „Аматьори“ , „Животът почти прекрасен“ и други.
Освен режисьор в много от своите продукции той е още и продуцент и сценарист.
Снима още и рекламни и музикални клипове, режисира телевизионни предавания.
След повече от 20 години в документалното кино през 2021 г. Драганов прави и дебют в игралното с филма „Смирен“. В него документалистиката също заема ключова роля, защото лентата разказва за 40-годишен режисьор на документални филми, който търси своя успех.
До голяма степен филмът възпроизвежда фрагменти от живота на самия Драганов, а в него участие взема дори и голямата му дъщеря.
„Документалното кино е по-интимно като преживяване. На снимки сме аз, оператор, звукорежисьор и нашите герои. Екипът на един игрален филм е към 30 души, които са на и около снимачния терен“, казва Драганов в интервю от 2022 г.
Драганов е преподавател по документално кино в Нов български университет. Казва, че в България, макар и малко, има млади хора, които се интересуват от този жанр
„Моята работа е да запаля интерес към този вид кино, както моята преподавателка Юлия Кънчева навремето ми показа, че документалното кино не отстъпва на игралното като въздействие“, казва Драганов пред Kinobox България.
Излизането на екран на „Снежа и Фрнанц“ не спира Драганов от работата му. Пред Тоест режисьорът казва, че предстои да излезе филмът му за актрисата Мария Статулова, а работи още и върху филм за рок групата Babyface Clan, продуцира други и готви и нов игрален проект.
„За мен документалното кино има нещо общо с чувствата, които човек изпитва, когато е влюбен. Влюбвам се в даден човек и неговата история и искам да я заснема“, казва Драганов.
Форум