Едно 22-годишно момиче е най-добрият събирач на дългове в цял Перник. Толкова е безмилостна, че минава като танк през живота на хората. Един ден разбира, че никой не иска да се заеме с местния влиятелен полицай с връзки с мафията, за да събере неговите дългове. Решава да поеме случая, а междувременно полицаят се оказва собственият ѝ баща, който я е изоставил.
Така започва историята в „Дълговете на инспектора“ – първият режисьорски дебют на Теодора Маркова. Преди дни сценаристката, позната с работата си по някои от най-успешните български сериали, съобщи, че проектът е спечелил две от големите награди на фестивала в Котбус, Германия – наградата на журито Аванпост, както и наградата на публиката, съставена от дейци от кино индустрията.
„Историята във филма е метафора за цялото ни общество, в което нито бащата и полицаят са защитници и пазители на реда, нито момичето е нежно и невинно, а животът го превръща в озлобено и безжалостно“, казва Маркова в интервю за Свободна Европа.
Снимките за филма, които предстоят догодина, ще са първите, при които Маркова ще влезе в ролята на режисьор на пълнометражен проект. По думите ѝ това е „голямо вълнение и предизвикателство“.
Разказва, че всъщност идеята за лентата се е родила от живия живот - и младата главна героиня има своя реален прототип. Срещат я, когато заедно с косценаристката Невена Кертова решават да обикалят Перник с кола за събиране на дългове от бързи кредити в търсене на истории.
„Оказа се, че най-впечатляващата история не беше извън колата, а вътре в нея“, казва Маркова за 22-годишната перничанка, която ги вдъхновява да напишат сценария.
Досега Маркова всъщност в продължение на 17 години прави именно това - да търси и пише истории за кино продукции и телевизионни сериали. Тя е авторка на сценариите на някои от най-успешните български сериали като "Под прикритие", "Денят на бащата", "Стъклен дом".
Преди няколко години обаче решава, че е време да потърси работни проекти и извън България - в момент, в който "българската телевизионна индустрия започна да се задъхва от ниски бюджети, крадене на пари, лоша етика".
"Тук средата е отчайващо отровна", казва Маркова и посочва за пример случващото се в Българската национална телевизия, която би трябвало да стимулира и да финансира български продукции. Там вече повече от 3 години се проваля процедурата по избор на нов директор, а бившият Емил Кошлуков изкара цял допълнителен мандат като "временно изпълняващ длъжността".
В същото време по думите на Маркова проектите в телевизията се раздават непрозрачно, а конкурсите се печелят от едни и същи хора.
Така желанието на Маркова за промяна я води към Латвия. Причината е, че на уъркшоп за сценаристи се запознава с латвийския сценарист Станиславс Токаловс. С него установяват сходство във вкусовете им за киното, а в края на 2021 г. печелят конкурс за сериал към Националния филмов център на Латвия.
Три години по-късно се появява "Съветски дънки" (Soviet Jeans), който разказва за млад мъж - запален рокендрол фен, който създава нелегална фабрика за дънки в психиатрична болница в края на 70-те години на миналия век в днешна Латвия - тогава СССР. Това е времето, когато там се води ожесточена пропаганда срещу западната култура.
През април тази година сериалът беше отличен с две награди от най-големия фестивал за сериали в Европа Series Mania - Наградата на публиката, както и приза за най-добър актьор за изпълнението на Карлис Арнолдс Авотс в Международната състезателна програма „Панорама“.
Сега съвместната работа на Маркова с латвийския ѝ колега Токаловс продължава с още един сериал, който се занимава с периода на комунизма.
Новият проект се казва "Последният развод на комунизма" и е кофинансиран от българския Национален филмов център. Той разказва за латвийско семейство през 1988 г. което решава да се разведе, за да попречи на комунистическите власти да отнемат апартамента му.
И двата сериала са трагикомедии, казва Маркова, и това не е случайно.
"Комедията е най-прекият път човек да започне да разбира проблемите си, травмите си. Моментът, в който започваш да се смееш и да се шегуваш със своята травма и със своя проблем, е началото на лечението", казва сценаристката.
И добавя, че в същото време е важно да "оставаме верни на реалността и на жестокостите на този период, да не попадаме в капана да го романтизираме или да пробуждаме носталгия".
Разбирането за смисъла от смеха и самоиронията изиграва своята роля и в друг от последните проекти на сценаристката - пиесата "Код жълто". Тя беше поставена за първи път тази есен в театър "Артвент" и е театрален дебют за Маркова.
Пиесата е комедия за четири жени, чийто живот неочаквано се оказва свързан с един и същи мъж. А централният въпрос звучи така: може ли женската революция да се случи, без да се налага после някой да почисти?
По думите на Маркова ѝ е било интересно да разгледа темата за феминизма и как добрите идеи често стават криворазбрани.
А на въпроса каква е разликата за нея след толкова години между киното, телевизията и театъра, Маркова има прост отговор. Един сценарий за сериал или филм обикновено се използва от един единствен режисьор, минава през неговата лична интерпретация и с това често се изчерпва. В театъра това не е така и една пиеса може да бъде поставяна стотици пъти по различен начин от различен режисьор - в което е и неговата магия.
Кой тогава е любимият ѝ формат - кино, телевизия или театър?
"Не мисля, че имам някакво предпочитание, просто обичам да разказвам истории", казва тя.
Форум