Връзки за достъпност

Извънредни новини

Приднестровието поиска защита от Русия. Може ли това да доведе до нова война


Снимката е архивна. На нея се вижда лидерът на отцепилия се Приднестровски регион Вадим Красноселски по време на военен парад за Деня на победата, 9 май, в Тираспол.
Снимката е архивна. На нея се вижда лидерът на отцепилия се Приднестровски регион Вадим Красноселски по време на военен парад за Деня на победата, 9 май, в Тираспол.

Сепаратисткият регион Приднестровие, който официално е част от Молдова, поиска защита от Русия. Причината е, че регионът смята, че прозападното правителство в Молдова му е обявило "икономическа война".

Новината идва, след като през през януари Молдова отмени митническите облекчения за приднестровските предприятия. Освен това след започването на войната на Русия в Украйна бяха прекъснати част от търговските канали с Украйна, което допълнително затруднява сепаратисткия регион, подкрепян от Русия.

Това се случи ден преди годишната реч на руския президент Владимир Путин, който в четвъртък се обръща към руския парламент. Какво е Приднестровието и защо иска помощ от Москва? И може ли това да доведе до нов конфликт в Източна Европа?

Какво поискаха сепаратистите

Призивът на непризнатото ръководство на Приднестровието беше отправен по време на среща на 28 февруари в Тираспол. Тя беше свикана от сепаратисткия лидер Вадим Красноселски и наречена Конгрес на народните депутати.

Това доведе до съмнения, че Приднестровието може официално да поиска "обединение" с Русия. Вместо това на събранието бяха отправени само искания за помощ и "защита" към Москва.

"Конгресът се обръща към руската Дума и Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) с молба да приложат мерки за защита на Приднестровието в условията на засилващ се натиск от страна на Република Молдова", се казва в заключителното изявление на събранието.

В него се твърди и че в сепаратисткия регион живеят над 220 000 руски граждани.

Какво е Приднестровието

Предимно рускоезичното Приднестровие е разположено на източния бряг на река Днестър. През 1990 г. регионът обявява отделяне от Молдова на фона на опасенията, че Кишинев ще се стреми към обединение с Румъния, с която има общ език и история.

Кишинев и сепаратистите водят кратка, но кървава война през пролетта на 1992 г., която отнема живота на повече от 1000 души. Тя е потушена от руските войски, които са разположени в Приднестровието още от съветско време и които се намесват на страната на сепаратистите.

Половинчатите опити за преговори в рамките на различни формати на посредничество, включително ръководени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Европейския съюз, не доведоха до резултати, като превърнаха спора в замразен конфликт, продължаващ десетилетия.

Защо искат помощ от Русия точно сега

Войната на Русия в Украйна оказа сериозно влияние върху икономиката на региона, тъй като Украйна затвори границата си с него. Това прекъсна около една четвърт от търговията му, пише Си Ен Ен.

Регионът получава безплатен газ от Русия през Украйна, но споразумението за това изтича в края на 2024 г. и не се знае дали то ще бъде подновено.

Същевременно през януари Молдова отмени митническите облекчения за приднестровските предприятия, като сега те трябва да плащат както на Приднестровието, така и на Молдова.

Търговските мита бяха въведени като част от усилията на Кишинев да се приведе в съответствие със законодателството на Европейския съюз (ЕС), тъй като се подготвя за преговори за присъединяване към 27-членния блок.

"Кремъл се опитва да използва Приднестровието като контролирана от Русия марионетка, която може да провали процеса на присъединяване на Молдова към ЕС", пише в доклад на базирания в САЩ мозъчен тръст Институт за изследване на войната.

Президентката на Молдова Мая Санду изяви готовност страната да се присъедини към ЕС без Приднестровието. Въпреки това експерти смятат, че обединението може да забърза процеса.

"Като предлагаше на сепаратисткия регион данъчни облекчения, молдовското правителство на практика финансираше съществуването на сепаратисткия режим в Тираспол", казва пред Си Ен Ен Думитру Минцарари - преподавател по изследвания в областта на сигурността в Балтийския отбранителен колеж.

Отговорът на Москва

Конгресът в Тирспол не призова за анексиране от страна на Русия, а само за защита.

"Приднестровието упорито ще се бори за своята идентичност, за правата и интересите на приднестровския народ и няма да се откаже да ги защитава, въпреки всякакъв шантаж или външен натиск", се казва в резолюцията, съобщава руската държавна медия ТАСС.

В отговор на искането Министерството на външните работи на Русия каза, че "защитата на интересите на жителите на Приднестровието, нашите сънародници, е един от приоритетите ни". Не се посочват обаче конкретните мерки, които могат да бъдат предприети.

През 2014 г. Путин оправда руското анексиране на Крим и военните операции в Донецк и Луганск именно като усилие да защити рускоезичните граждани в Източна Украйна.

Реакцията на Молдова

Правителството на Молдова определи искането на Приднестровието като "пропагандно изявление". Вицепремиерът Олег Серебрян написа в Телеграм, че регионът се възползва от "политиките на мир, сигурност и икономическа интеграция с Европейския съюз, които са на разположение за всички граждани".

Преди началото на събитието Кишинев определи всички дискусии в Тираспол като "измама".

Говорителят на молдовското правителство Даниел Вода съобщи обаче, че "няма опасност от ескалация и дестабилизация на ситуацията" в Приднестровието. Той каза още, че срещата и нейните искания са "очевидно организирани от хора от Кремъл, за да се създаде истерия, включително в средствата за масова информация".

По-рано президентът Мая Санду каза, че Молдова е решена да разреши "замразения" конфликт в Приднестровието по мирен път и че се предприемат "малки стъпки" за икономическата реинтеграция на региона.

Изразът „замразен конфликт“ отдавна се използва за ситуацията в Приднестровието – по същия начин, по който се обозначават и други земи, завзети от Русия или от контролирани от нея сепаратисти.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

XS
SM
MD
LG