Връзки за достъпност

Извънредни новини

Още власт за Ердоган или големи градове за опозицията. Какво да очакваме от местните избори в Турция


Знамена на турския президент и лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) Реджеп Тайип Ердоган (долу) и на Народнорепубликанската партия (НРП) Екрем Имамоглу, окачени преди изборите за общински съветници в Истанбул, Турция, неделя, 24 март 2024 г.
Знамена на турския президент и лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) Реджеп Тайип Ердоган (долу) и на Народнорепубликанската партия (НРП) Екрем Имамоглу, окачени преди изборите за общински съветници в Истанбул, Турция, неделя, 24 март 2024 г.

Местните избори в Турция на 31 март може да са последните за президента Ердоган. Анализатори допускат, че вотът може да има и обратния ефект - да удължи управлението му. Ето най-важното преди предстоящите избори.

След броени дни десетки милиони турски избиратели ще гласуват за кметове и местна управа.

Вотът в неделя ще бъде изпитание за партията на президента Реджеп Тайип Ердоган, която ще опита да си върне властта в ключовите градове.

Ердоган, който вече е начело на държавата от над две десетилетия, каза, че това ще бъдат последните избори в политическата му кариера. Те обаче може да го подтикнат към конституционни промени, които биха му позволили да управлява и след изтичането на настоящия му мандат, пише Асошиейтед прес (АП).

Изборите дават възможност и на опозицията в страната да се консолидира и да запази влиянието си поне на местно ниво, след като не успя да окаже достатъчно съпротива на последните президентски избори през 2023 г.

Ключовите градове

Два от най-важните градове, за които ще се борят партиите, са шестнайсетмилионният мегаполис Истанбул и столицата Анкара.

На последните местни избори през 2019 г., обединената опозиция спечели и в двата, като по този начин сложи край на 25-годишното управление на партията на "Партията на справедливостта и развитието" на Ердоган. Това беше тежък удар и за самия президент, който започна политическата си кариера като кмет на Истанбул през 1994 г. Той често цитира максимата “който владее Истанбул, владее Турция”.

Тази година кандидат за кмет на мегаполиса от партията на Ердоган е бившият министър на урбанизацията и околната среда Мурат Курум. Той и ще се изправи срещу досегашния кмет Екрем Имамоглу - популярен политик от лявоцентристката Народнорепубликанска партия (НРП).

Във вторник стана ясно, че НРП ще се яви на изборите заедно с прокюрдската партия ДЕМ в 22 общини в Истанбул. Кюрдските гласоподаватели съставляват около 10% от избирателите в града.

На политическата сцена се появи и нов играч, който може да отнеме част от гласовете за кандидата на Ердоган. Става дума за религиозно-консервативната Партията на новото благоденствие (YRP), която може да привлече консервативните избиратели, останали разочаровани от финансовата политика на Ердоган. Неговото правителство е обвинявано за високата инфлация в страната през последните години.

Kакви са очакванията

Социологическите проучвания сочат, че битката между Имамоглу и Курум ще бъде равностойна, тъй като и двамата обещават инфраструктурни проекти, които да направят сградите устойчиви на земетресения и да облекчат трафика в Истанбул.

Темата за устойчивостта на сградите навлезе трайно в политическия дневен ред в Турция след смъртоносните земетресения в началото на миналата година, при които десетки хиляди хора загубиха живота си. Според опозицията една от причините за това са некачествено построени жилищни блокове.

Изследванията показват също така, че много от кюрдите в Турция са готови да загърбят партийната си лоялност и да подкрепят НРП, за да противодействат на управляващата партия на Ердоган.

Очаква се опозицията да запази позициите си в Анкара, където досегашният кмет Мансур Яваш изглежда успява да запази популярността си.

Яваш и кметът на Истанбул - Имамоглу, са сочени за възможни кандидати за президент на следващите избори през 2028 г.

Kакво означава вотът за Ердоган

През последните седмици президентът Ердоган активно провежда митинги в цялата страна и агитира от името на кандидатите за кметове. Също така, както при всяка кампания, той може да се възползва от предимствата на служебното си положение.

Едно от тях са медиите, от които правителството и негови поддръжници управляват около 90%. Според опозицията държавната телевизия TRT е посветила 32 часа ефирно време на управляващата партия през първите 40 дни от кампанията, докато на претендентите са били отделени 25 минути.

Анализатори твърдят, че ако "Партията на справедливостта и развитието" се представи добре и спечели в Истанбул и Анкара, това би било мотив за Ердоган да промени конституцията така, че да може да управлява и след изтичането на настоящия си мандат през 2028 г.

Към момента конституцията в Турция налага ограничение от два президентски мандата. Миналата година 70-годишният Ердоган се кандидатира за трети мандат, като откри вратичка в закона - той се позова на това, че страната премина към президентска система през 2018 г., а първият му мандат се проведе по предишната система.

Ердоган и съюзниците му нямат достатъчно места в парламента, за да приемат нова конституция, но евентуален изборен триумф би могъл да склони някои консервативни опозиционни депутати да го подкрепят според анализатори.

Какво се случва с опозицията

Опозиционният алианс от шест партии, който беше сформиран за президентските избори през 2023 г., се разпадна след загубата на кандидата за президент Кемал Кълъчдароглу.

В ръководството на CHP - основната партия в алианса, настъпи разместване след поражението миналата година, но все още не е ясно дали новият председател на партията, 49-годишният фармацевт Йозгюр Йозел, може да задържи подкрепата на привържениците ѝ.

Ако задържи властта в големите градове, партията би могла да укрепне и да започне да се възприема като алтернатива на управляващата партия. Ако загуби Анкара и Истанбул обаче, това би могло да сложи край на президентските амбиции на Яваш и Имамоглу.

Вестник Миллиет съобщава, че тази година ще гласуват общо над 61 млн. избиратели. В изборите ще участват кандидати на 34 политически партии, а в страната ще бъдат разкрити над 206 хиляди избирателни секции. Ще бъдат избрани кметове на 81 окръжни центрове, както и на 973 по-малки градове и над 50 хиляди кметове на общини. За безопасността на изборите ще следят общо 594 хиляди служители на органите на реда.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

XS
SM
MD
LG