"Живеем в светска държава и религиозното образование няма място в училище", "Спрете Земята, искам да сляза (докато все още е кръгла)", "Моята релия е науката", "Децата са наши, не ваши. Религията е личен, интимен и семеен въпрос".

Това са част от надписите на плакатите, които носеха граждани на организирана в социалните мрежи демонстрация в София срещу въвеждането на задължително изучаване на религия в училище.

Някои родители обаче са възпрепятствани да участват, защото в деня на протеста, организиран преди повече от месец, много столични училища са обявили среща за родителите на първокласници, четвъртокласници и седмокласници.

Под надслов "За истинско образование! Училището не е църква, нито джамия" събралите се изказаха недоволство срещу предложените през май от Министерството на науката и образованието (МОН) промени в училищния закон. Те вече минаха на първо четене в две парламентарни комисии, предстои да бъде обсъден и в пленарната зала на първо гласуване. Сред тях е и предложението нов задължителен предмет "Добродетели и религии" да се учи от 1-ви клас.

"Протестираме за по-качествено образование и за да кажем на МОН, че не може да взема еднолични решения", каза Христо Георгиев, един от организаторите на протеста.

Демонстрантите казват, че образованието трябва да остане светско, а религиозните теми не бива да бъдат използвани за пропаганда. Сред събралите се има десетки малки и големи ученици.

"Длъжни сме да предотвратим нещо, което ще попречи на развитието на страната ни - виждаме какво се случва в страни като Унгария и Русия. Това не е правилната посока за развитието ни", каза осмокласникът Максим Величков.

Преди около месец, на заседанието на парламентарната комисия по образованието правото на участие в обсъждането на самите ученици беше поставено под въпрос от депутати. Ученичките Елица Манева и Виктория Боева от училищни сдружения бяха нападнати от депутати от "Възраждане", ИТН и ГЕРБ с твърдения, че като непълнолетни не могат да изразяват мнение и обвининени в политическа зависимост от опозиционната коалиция ПП-ДБ.

"Ако някого трябва да питаме, това са преди всичко учениците, защото образованието е създадено за тях", каза Ирина Манушева, една от организаторките.

Сред събралите се бяха и политици от опозиционната коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), чиито предложения за промени в училищния закон бяха отхвърлени от мнозинството в Народното събрание.

"Тук съм като гражданин и майка, която иска детето ѝ да бъде лишено от избора дали да изучава религия или не в училище. Не желая държавата, която до този хал е докарала българското образование, да взема това решение вместо мен като родител и вместо моето дете", каза Лена Бориславова, депутатка от ПП-ДБ.

"Вярвам в светското образование. Предмети, които индоктинират децата, не трябва да се преподават, особено в началните класове", каза депутатът от ПП-ДБ Манол Пейков.

"Познавайки начина, по който проникна тази идея у колегите парламентаристи, съм убеден, че това е някакъв вид поръчка от определени кръгове, тясно свързани с Русия", добави той.

По думите му в Русия, където се прокарват почти същите закони, религията служи за овладяване на населението, за индокринация и е тясно свързана с хибридната пропаганда.

И бившият министър на образованието Николай Денков е на мнение, че въвеждането на религия в училище е плод на договорка.

"В миналото различни държави и идеологии са се опитвали да влияят на обществата през образованието. В момента ставаме свидетели на нов такъв опит в българското образование и религията е инструмент за това", каза Явор Божанков от ПП-ДБ.

Теодора Иванова е майка на две деца, ученици. Казва, че си дава сметка, че образованието не се е променило от 30 години насам. "Боли ме, че все още експериментират на гърба на децата ни. Искам реални реформи и децата ни да бъдат подготвени за бъдещето, а не за миналото", казва тя.

"Да се правят експерименти на гърба на 720 хил деца с парите на данъкоплатеца с този законопроект за изменение на закона е подигравка", каза Мария Брестничка от Националната мрежа за децата. По думите ѝ въвеждането на религия ще предизвика разделение между децата. Тя посочи и други проблеми в предложените от МОН промени: идеята за санкция за "непослушни" деца, вместо подкрепата, оценките за дисциплина, с които субективно ще бъдат наказвани, повтаряне на първи клас, отстраняване на родителите от учебния процес. "Тази реформа иска да научи децата само на едно - подчинение", добави тя.

Протестът започна пред Българската народна банка, като по-късно тръгна и шествие по бул. "Цар Освободител" до Националната библиотека. През май в София се състояха два протеста срещу изучаването на предмета "Добродетели и религии".