Репресиите над българските турци от 80-те години на 20-и век никога не са били разказвани в училище, казват пред Свободна Европа сегашни и бивши ученици. Децата са научили каквото са могли от друго място, но не и в клас.
В действителност за това пише във всички днешни български учебници, сочи проверка на Свободна Европа. Но данните в повечето случаи са малко и разясняването им зависи от учителя.
Зададохме си въпроса "какво се учи в час" след една неразбираема политическа реплика от последните седмици:
„Играете си с нещо, което не разбирате“.
На първо слушане това може да е забележка на възрастен човек към хлапета, които бърникат по електротаблото.
Всъщност тази реплика дойде от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в навечерието на коледните празници.
Макар че не го спомена директно, повод за думите на Борисов беше посещението на политическите му опоненти от „Продължаваме промяната – Демократична България“ на Тюркян чешма в кърджалийското село Могиляне. Това стана по повод 41-вата годишнина от налагането на военен режим в района на Кърджали от страна на управляващата комунистическа власт.
Ето какво излезе накрая: не стига че самата история с военния режим е слабо позната, а и днешните политически коментари за нея звучат като намеци за "посветени" – който се сетил, сетил се.
Случилото се в Могиляне е част от най-масовото престъпление, извършено от късния комунистически режим в България - преименуването на около 840 хил. мюсюлмани със славянски имена през 1984-1985 г. То завършва пет години по-късно с прогонването на над 320 хиляди от тях в Турция.
Първият елемент на престъплението тогава е кръстен от пропагандата „Възродителен процес“, а вторият – „Голямата екскурзия“.
В повечето случаи българските учебници не обясняват кое какво е.
Какво всъщност са „Възродителният процес“ и „Голямата екскурзия“
Към началото на 80-те години тоталитарната Българска комунистическа партия (БКП) решава да асимилира турското население в България, като пред хората представи идеята си така: това и без друго не са турци, а чисти българи, които са били помохамеданчени.
На Бъдни вечер 1984 г. комунистическите власти започват вътрешна офанзива срещу районите, в които живеят етнически турци. Кърджалийски окръг е отцепен и ограден от армия и милиция. В селата и градовете влизат танкове, 1400 войници и още въоръжени цивилни.
На същия ден са убити 8 души, сред които и момиче на година и половина.
От българските турци се иззевмат всичките им документи, медицински картони, унищожават се надгробни плочи с турски имена, хора са изпратени в лагери.
На всички се дават нови, славянски имена. На българските мюсюлмани се забранява да носят традиционните си дрехи, да празнуват големите празници, както и да използват турски език. Пропагандата започва да налага израза „Възродителен процес“ - защото твърди, че чисти българи сами са открили българските си корени и не искат повече да ползват "фалшивите" турски имена.
Срещу това има масови протести и бунтове.
Репресиите срещу българските турци не спират в следващите няколко години. През май 1989 г. няколко месеца преди падането на режима, комунистическите власти принуждават над 320 хил. български турци да напуснат домовете си и да заминат за Турция. Това е най-голямото етническо прочистване в Европа след края на Втората Световна война.
Комунистическата власт го нарича „Голямата екскурзия“.
След падането на комунизма на 10 ноември 1989 г. и връщането на имената на българските турци, през 1991 г. започват дела, но осъдени няма.
Какво пише в учебниците
Дълго време престъпленията срещу българските турци в частност, а и за престъпленията на комунистическия режим като цяло, не попадат в учебните програми и съответно в учебниците по история.
Постепенно това се променя, а според според утвърдените от Министерството на образованието учебни програми, събитията от времето на комунистическия режим в България се изучават в 7 и 10 клас, когато приключва общообразователната подготовка по история и цивилизации. За разлика от този период, други – като средновековието например – се учат в повече години.
За да проверим какво точно пише в учебниците, направихме справка в тези за 7 и 10 клас на три издателства – „Просвета“, „Булвест 2000“ и „Рива“.
И в трите учебника за 7-ми клас „Възродителният процес“ и „Голямата екскурзия“ са споменати.
В този на издателство „Рива“* за „Възродителния процес“ се казва, че това е „процес, при който БКП прави опити по насилствен път да претопи мюсюлманското население в страната“. Поместен е и личен разказ на жена, а „Голямата екскурзия“ е спомената под две снимки.
В изданието на „Булвест 2000“** за „Възродителния процес“ се казва, че във връзка с опита на БКП да „ограничи влиянието на Турция“, от 70-те години „все повече [се] залага на насилствени действия“, а „тази политика достига своя връх“ със смяната на имена. Масовото изселване от 1989 г. отново е споменато само под снимка.
В учебника на „Просвета“*** се говори значително по-подробно, споменава се участието на отделните части на репресивния апарат, бунтовете, жертвите, действията на пропагандата.
В учебника за 10 клас на издателство „Рива“**** към изреченията за „Възродителня процес“ се добавя и международното му осъждене. Добавено е и още едно свидетелство на човек със сменено име, както и декларация на парламента от 2012 г., с която се осъжда насилственото изселване от 1989 г.
В учебника си за 10 клас от „Булвест 2000“***** поместват много повече информация, спрямо съдържането за 7 клас. Темата е специално отделена, добавени са данни за броя на жертвите, изпращането в лагери, дори е добавена снимка на Тюркян чешма.
В учебника на „Просвета“****** за 10 клас на няколко отделни места отново е посочена информация за „Възродителния процес“, която е надградена и с информация за „Голямата екскурзия“, като е посочено, че хората са заставени да „напускат работа, продават на безценица домове, покъщнина, животни, скъпоценности“.
Свободна Европа изпрати въпроси до ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, ПП и „Да, България“ за това дали репресиите срещу българските турци от страна на комунистическата власт трябва да се изучават по-подробно в задължителната програма в училище, но не получи отговори.
Всичко зависи от учителя
Само че дали на един материал ще се обърне внимание и ако да, то колко, в крайна сметка зависи от учителите.
„Ние имаме история в училище, аз не си спомням това да бъде споменато. Не си спомням наистина. Аз знам, защото са ми разказвали“, каза преди дни в предаването на Веселин Дремджиев Никола Илиев, който е дванадесетокласник в столична гимназия по отношение на обучението за „Възродителния процес“.
Пред Свободна Европа Георги, който е завършил гимназия през 2008 г., каза, че „Възродителният процес“ никога не е бил споменаван в час. Това казаха и други, изучавали история до 12 клас, които също са завършили до 2010 г.
В повечето случаи учителите нямат достатъчно време, за да преподадат по-задълбочени знания на учениците си, казва Христина Георгиева, която преподава история в гимназиален курс в училище в София.
„Времето стига общо взето да се изяснят някакви понятия. Но много зависи от учителя къде ще постави акцента“, казва тя. По думите ѝ по отношение на учебната програма се правят допитвания до учители, но най-голямото им влияние върху процеса е свързано с избора на учебник и това кои теми да разгледат по-подробно.
Тя казва, че учениците проявяват голям интерес именно към този исторически период, „защото е и най-близо до тях“.
„Не мога да кажа, че е така при всички колеги, но аз имам едни листове, с които работим в час относно „Възродителния процес“, в които има различни документи, повече информация“, казва още Георгиева.
*История и цивилизации за 7 клас, издание I 2018 г., ИК "Рива"
**История и цивилизации за 7 клас, "Булвест 2000" 2018
***История и цивилизации за 7 клас; "Просвета", Издание I, тираж 2024
****История и цивилизации за 10 клас, издание I, 2019 г., ИК "Рива"
*****История и цивилизации за 10 клас, "Клет България" 2023
******История и цивилизации за 10 клас, "Просвета", Издание II, тираж 2024
Форум