Една ниска оценка за труда им и учители и директори на училища ще могат да бъдат уволнени - без да им се даде право да се подобрят. Оценяването на учители и директори ще се прави всяка година. А шефовете на Регионалните управления по образованието (РУО) ще могат да бъдат сменяни по волята на министъра.
Всичко това ще стане, ако парламентът гласува промените в закона за училищното образование, подготвени от Министерството на науката и образованието (МОН). Те вече са приети на първо четене от ресорната комисия в Народното събрание (НС) и въвеждането на задължителен предмет за религия и добродетели, което предизвика реакции и протести, е само един от сюжетите.
Промените могат да доведат до по-голяма централизация, риск от загуба на автономност и политизиране на образователната система. Има и риск от засилване на механизмите на контрол и натиск над "неудобни" учители, директори и шефове РУО.
РУО са административни звена на МОН, които управляват и контролират системата на образованието във всяка област. Най-просто казано, шефовете на РУО зависят от министъра на образованието, училищните директори - от РУО, а учителите - от директорите.
Обобщено, предложените промени в тази сфера са най-малко три:
- да се уволняват учители и директори, получили ниската оценка на труда им, без да им се даде възможност за подкрепа;
- да се пази мястото на директорите след заемане на политическа длъжност;
- от "държавни служители" началниците на РУО да станат "органи на изпълнителната власт".
На този фон нито един синдикат - нито учителски, нито директорски, не е защитил гилдията - от 23 май, когато предложението беше публикувано за обсъждане, досега.
Председателите на двата директорски синдиката казаха пред Свободна Европа, че са съгласни със законопроекта. Трите учителски синдиката не отговориха на писмените въпроси на Свободна Европа.
Прави впечатление, че синдикатите не само не вземат отношение по въпроса, който пряко засяга правата на членовете им, а и отсъстват от обсъжданията на подготвяните промени.
Мълчанието на синдикатите
В позиция към промените в закона шефката на най-големия учителски синдикат Янка Такева лаконично предлага промяната в оценяването на учителите да се обсъди в т. нар. отраслов съвет. Но предложението вече е обсъдено на там, отбелязва МОН в забележка към Такева.
В отрасловия съвет участват представители на институцията (МОН), на работодателите (училищните директори) и на синдикатите (учителите). Те решават какви да са политиките в образованието и бюджета му.
Впрочем в иначе пространната си позиция Такева изказва съгласие със спорните предложения за ремонт на закона, които включват и въвеждането на задължителен час по религия и добродетели, и повече наказания за учениците.
Шефът на другия учителски синдикат - "Образование" - Юлиян Попов казва, че политиката за оценяване на учители "цели по-добра връзка между обучението, придобитите умения и кариерното [им] израстване".
"За съжаление, има несъответствия между хоризонталното и вертикалното кариерно развитие на учителите", пише той в позиция по промените в закона, без да обясни какво има предвид.
Също като Такева, и Попов "адмирира" въвеждането на "Добродетели и религия" от 1 клас и отново лансира идеята си за въвеждане и на "оценка за дисциплина" за учениците.
"Лов на вещици"
Т. нар. "атестиране" на учителите, което досега се правеше на всеки 4 години, а напоследък беше отлагано няколко пъти, се заменя с "оценка на труда" им и ще се прави всяка година.
Оценката се прави от комисия, която включва директора, представител на РУО и на училищния педагогически съвет.
Досега атестацията малко или много беше проформа, като се оценяваха и документите, които всеки учител е длъжен да съставя - портфолиото му. Това сега отпада, но пък оценяването на учителите се обвързва с кариерното развитие и повишаването на заплатите им.
Отпада и досегашната възможност учителите с най-ниска оценка да получават методическа и организационна подкрепа, а след година да бъдат атестирани отново. Наместо това получилите най-ниския резултат от петстепенната скала на оценяване ще бъдат уволнявани.
Учителят има право да оспори оценката, но пред същата комисия, която го е оценила ниско.
Не са ясни и критериите, по които ще бъдат оценявани учителите. МОН казва, че тепърва ще изготви новата наредба, в която ще ги определи.
"Изключително възмутена съм от липсата на реакция на синдикатите, които реално позволяват безконтролно уволняване на педагогически специалисти, вместо да подкрепят тяхната работа", каза пред Свободна Европа Катерина Клинкова, учителка по български език и литература.
По думите ѝ промените са неадекватни и ще доведат единствено до ненужна бюрокрация и "лов на вещици".
Колкото до т.нар. квалификация, която е задължителна за учителите и в много случаи се провежда проформа, в новия закон е предвидено в рамките на година те да придобиват най-малко 3 т. нар. квалификационни кредита (досега това изискване беше за период от 4 г.).
С тях преподавателите могат да кандидатстват за придобиване на т. нар. професионалноквалификационни степени (ПКС). Те са в 5 степени, а придобиването им води до по-висока длъжност в системата на образованието и по-висока заплата.
Новото е, че видът на трите кредита се регламентира - една вътрешноинституционална квалификация, една междуинституционална и една - от обучения от университети, научни организации, звена на МОН и обучителни организации с одобрени програми.
СБУ има 6 одобрени програми, а Независимият учителски синдикат - 59, показва проверка на Свободна Европа. За тях те получават публично финансиране. Към СБУ има и Постоянна академия за науки и иновации в образованието, подкрепяна от МОН, в която всяка година обучение преминават стотици учители и директори.
За директорите - или оценка, или мандатност
Лидерите на двата директорски синдиката - Асен Александров и Диян Стаматов, са съгласни с идеите на МОН. Стаматов е втори мандат общински съветник от ГЕРБ, а Александров е съветник на образователния министър Красимир Вълчев (ГЕРБ).
И двамата подкрепят думи на Вълчев, че въпросът опира в избора или да се въведе мандатност при директорите, или трудът им да се оценява всяка година. Аргумент и на тримата е, че мандатността не е добра идея, защото няма достатъчно кандидати за всички училища.
Именно заради липсата на мандатност някои училища са с "вечни" директори, които не могат да бъдат "поместени" - всеки път са преизбирани като най-добрите кандидати. Комисиите, които провеждат конкурсите за директори, в момента са доминирани от РУО и общините.
"Според мен е добре директорите да бъдат оценявани всяка година. То и досега бяхме оценявани с един инструмент, наречен диференцирано заплащане, който обхваща почти всичко, което вършим", каза пред Свободна Европа Асен Александров.
Той е председател на Сдружението на директорите в системата на образованието в България (СДСОРБ), зам.-председател на комисията по иновации в МОН и ръководител на проекта "Успех" за извънкласни дейности.
Преди дни Александров освободи директорското място в столичното 51-во училище "Елисавета Багряна" след 21 години на поста.
"Ако трябва да избираме дали да се въведе мандатност на директорите, или да бъдат атестирани всяка година, е по-добре атестацията", добави Александров.
Според него тези промени тепърва ще се обсъждат и синдикатите "сигурно" ще излязат с обща позиция през септември. Тогава предстоят гласуванията на промените в образователния закон в парламента.
Според Стаматов ежегодната оценка на директорите е "логична идея", но оценяването трябва да е "ясно регламентирано, с прозрачни критерии и с обективни показатели".
"Без това рискува да се превърне в инструмент за натиск, а не за развитие и подкрепа на лидерството", пише той във Фейсбук.
По думите му големият въпрос не е дали да има оценка или мандатност, а "как да направим директорската професия авторитетна и привлекателна".
Освен председател на най-големия директорски синдикат - Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България (СРСНПБ), Стаматов е директор на столичното 119 СОУ "Акад. Михаил Арнаудов" и общински съветник от ГЕРБ. Той беше и зам.-министър на образованието във втория кабинет на Бойко Борисов.
Има тревоги и покрай предложението да се пази правото на директорите да се върнат на поста след заемане на политическа длъжност.
Това "отваря врата за политическо влияние и натиск, което е в противоречие с принципите на професионализъм, автономия и политическа неутралност на образователната система" се казва в позиция на Българската предприемаческа асоциация BESCO.
Неудобните шефове на РУО - лесносменяеми
Предложението на МОН шефовете на РУО от "държавни служители" да станат "органи на изпълнителната власт с териториална компетентност" също крие рискове.
В момента тази длъжност няма мандат. Шефовете на РУО са държавни служители, за които си има специален закон с правила за назначение и защита. Те се избират с конкурси, организирани от МОН. Органите на изпълнителната власт са по-скоро политически, отколкото независими назначения. Те лесно могат да бъдат уволнени от принципала си.
Ако поправката бъде приета, занапред всеки нов образователен министър ще може лесно да уволнява началниците на МОН - както всяко ново правителство незабавно сменя областните управители например.
На обсъждането в парламента бившият министър на образованието Николай Денков (ПП-ДБ) каза, че с поправката образователната система лесно може да бъде "феодализирана и политизирана".
Форум