Европейският съюз (ЕС) ще предостави безлихвен заем в размер на 90 милиарда евро (106 милиарда долара) на Киев, за да помогне за възстановяването и отбраната на разкъсваната от близо 4-годишната война страна. Парите се отпускат за 2026 и 2027 г.
Това беше решено, след като лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят по предложението да се използват замразени руски активи за подкрепа на Украйна.
Лидерите на ЕС започнаха срещи в четвъртък и преговорите продължиха близо 15 часа. Те бяха фокусирани върху предложението да се използват десетки милиарди евро от замразените руски държавни активи, за да се покрият финансовите нужди на Украйна.
Но правни съображения попречиха на някои членове на ЕС да подпишат предложението. Вместо това беше постигнато споразумение за заема, който ще се основава на капиталовите пазари, подкрепен от "бюджетен резерв на ЕС" – термин, използван за описание на допълнителния капацитет за заемане.
"След дълги дискусии стана ясно, че заемите за репарации ще изискват повече работа, тъй като лидерите се нуждаят от повече време, за да разгледат подробностите", заяви един служител на ЕС пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
Финансирането на Украйна се превърна в основен проблем за 27-членния блок, след като Съединените щати прекратиха финансовата си подкрепа, а страни като Унгария също настояват за ограничаване на финансирането.
От друга страна, Полша сравни ситуацията с избора между "пари днес или кръв утре".
Срещата на върха на ЕС се състоя, след като руският президент Владимир Путин грубо критикува лидерите на блока, използвайки дума, която може да се преведе като "прасенца". Той повтори, че Москва ще постигне целите на войната си срещу Украйна със сила, ако натискът на САЩ за мир не доведе до споразумение, което отговаря на нейните изисквания.
По-късно в петък Путин ще проведе годишната си пресконференция, на която вероятно ще говори за предложението за активите. Русия заплаши с мащабни правни действия при всяко използване на замразените ѝ активи.
Украинският президент Володимир Зеленски каза пред лидерите, че заем, обезпечен със замразените руски активи, които в момента се държат в ЕС, е за предпочитане, но в крайна сметка няма значение как ще бъдат използвани средствата, стига да бъде намерено решение.
"Ако през пролетта Украйна не получи съответния транш, който в случай на мир ще бъде използван за възстановяването на страната, а в случай на продължаваща война – за други приоритети, преди всичко за производството на дронове, производството на дронове ще се намали няколкократно", каза Зеленски.
Украйна в момента е изправена пред недостиг на чуждестранна помощ. Западните страни подкрепят разкъсваната от война страна както с пряка бюджетна подкрепа, така и с военна помощ от началото на пълномащабната руска инвазия преди почти четири години, но предстоящият период може да бъде различен.
САЩ дадоха сигнал, че най-вероятно няма да изпратят повече пари, като прехвърлиха отговорността на ЕС и другите страни от Г-7 - да засилят помощта си и то в най-скоро време.
Около 140 милиарда евро (165 милиарда долара) от руските държавни активи се държат в белгийската финансова компания "Юроклиър" (Euroclear), а допълнителни 25 милиарда евро - в банки в целия ЕС, главно във Франция, но също и в белгийска частна банка, Кипър и Германия.
Заемът за репарации е част от по-широк финансов пакет на стойност до 210 милиарда евро, според Европейската комисия (ЕК). Той включва и 45 милиарда евро, които ще бъдат използвани за изплащане на заем от Г-7 на Украйна от 2024 г.
И докато повечето от 27-те членки на ЕС са "за" използването на активите за обезпечаване на заема, Белгия се опасява, че планът може да я направи юридически уязвима. Други страни, включително Италия, също изразиха съмнения.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен каза, че няма да напусне срещата на върха без споразумение за финансирането на Украйна през следващите две години.
По-рано тази седмица германският канцлер Фридрих Мерц отправи строго предупреждение, че провалът на преговорите ще означава, че "способността на ЕС да действа ще бъде сериозно накърнена за години, ако не и за по-дълго, и ще покажем на света, че сме неспособни да се обединим и да действаме в такъв решаващ момент от нашата история".
В остра реч на годишното събитие на руското Министерство на отбраната на 17 декември Путин се опита да обвини предварително Европа и Украйна за евентуален провал на мирните усилия. Той каза, че Русия ще завземе още територии със сила, ако Киев и европейските лидери, които той нарече "прасенца", не предприемат правилния подход към предложенията на САЩ.
"Ако противниковата страна и нейните чуждестранни покровители откажат да се включат в съдържателна дискусия, тогава Русия ще освободи своите изконни земи с военни средства", каза Путин.
В момента Москва контролира почти една пета от Украйна, а руските официални лица многократно са казвали, че няма да правят компромиси по отношение на петте украински региона, за които Путин без основание твърди, че са руски.
Особено спорна точка в продължилите седмици преговори между САЩ, Украйна, Европа и Русия беше частта от Донецка област, която украинските сили все още контролират.
Форум