За него филмът е форма на памет. Запечатваш един момент, след който минават години. През това време ти се променяш, но филмът си остава същият. Така миналото и настоящето започват да си говорят.
В духа на това убеждение норвежкият режисьор Йоаким Триер създава всичките си филми, включително най-новия – „Сантиментална стойност“.
Триер го описва като „носталгичен, емоционален, но и с ироничен тон“. Филм, който не разказва просто една семейна история, а е размисъл върху времето, паметта и емоционалното наследство, мълчаливо предавано през поколенията.
В неделя „Сантиментална стойност“ взе най-много отличия на Европейските филмови награди, включително наградите за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, както и за оригинална музика и най-добра актриса за изпълнението на Ренате Рейнсве.
Филмът вече спечели Голямата награда на кинофествала в Кан през 2025 г., а по-рано този месец имаше цели осем номинации на наградите „Златен глобус“. „Сантиментална стойност“ е спряган и за претендент за наградите „Оскар“.
В продукцията Стелан Скарсгард влиза в ролята на уважаван режисьор, който иска да включи в свой филм отчуждилата се от него дъщеря (Ренате Рейнсве, която често си партнира с Триер). Когато героинята на Рейнсве отказва да играе в следващия филм на баща си, той предлага ролята на амбициозна американска актриса, изиграна от Ел Фанинг.
В синопсиса си за фестивала в Кан филмът е описан като „изследване на семейството, спомените и силата на изкуството“. Евронюз пък го определя като „трогателна ода“ на „дисфункционалната семейна динамика и възможността за помирение чрез изкуството“.
Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред
„Нежността е новият пънк“, казва Триер при обсъждането на филма в Кан. И добавя:
„Имам нужда да вярвам, че можем да видим другия, че може да има помирение. Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред.“
Йоаким Триер е режисьор и сценарист от датско-норвежки произход. Роден е на 1 март 1974 г. в Копенхаген, Дания, но израства в Осло, Норвегия.
„Израснах с дядо, който беше джаз музикант, а после стана режисьор. Баща ми свиреше на тромпет като млад, а после също се насочи към киното“, разказва Триер пред Холивуд Рипортър.
„В семействата много неща се предават, без да бъдат изговорени. Красотата на киното е в способността му да прави тези безмълвни пространства видими“, казва още той пред Евронюз.
Като малък Йоаким мисли, че и той ще тръгне по пътя на музиката, но казва, че се справя „прекалено зле като пънк барабанист“. Затова се насочва към снимането. В тийнейджърските си години той е шампион по скейтборд и прави видеоклипове на тази тема.
Този интерес се задържа у Триер и той записва да учи в Европейския филмов колеж в Ебелтофт, Дания, а после и в Националното училище за кино и телевизия в Лондон, Великобритания.
Започва кариерата си с късометражните филми „Пиета“ (2000), Still (2001), Procter (2002). Скоро след това преминава към пълнометражни продукции и още с първите си опити печели международно признание.
Триер става най-известен с т. нар. си трилогия „Осло“, в която влизат филмите „Реприз“ (2006), „Осло, 31 август“ (2011) и „Най-лошият човек на света“ (2021). Последният е номиниран за две награди „Оскар“ – за най-добър чуждоезичен филм и за най-добър оригинален сценарий.
Между тези проекти режисьорът работи и върху други филми. През 2015 г. излиза „По-силно от бомбите“ – първият му филм на английски език, а през 2017 г. „Телма“ става норвежкият кандидат за най-добър чуждоезичен филм на наградите „Оскар“.
Филмите на Триер са описвани като меланхолични размисли за любовта, амбицията, паметта и идентичността.
Винаги съм правил лични филми
„Винаги съм правил лични филми. Не с цел да постигна търговски успех, а за да запазя творческия си контрол“, казва Триер пред Евронюз и добавя:
„Произхождам от малка страна и за норвежкото кино беше трудно да спечели международно признание. Днес за мен е много ценно да мога да говоря за филма си с хора от различни части на света.“
Триер има предвид най-новия си филм – „Сантиментална стойност“, който постига големи успехи. Освен че спечели второто по важност отличие на фестивала в Кан, той беше най-номинираната драма на наградите „Златен глобус“, а през уикенда спечели цели шест отличия на Европейските филмови награди.
Режисьорът работи по всичките си филми съвместно със сценариста Ескил Вогт. Двамата пишат сценария и за „Сантиментална стойност“.
Светът е място, където можем да бъдем уязвими
„Ескил и аз идваме от пънк средите. Бяхме част от контракултурата, не искахме да правим сантиментални филми“, казва Триер в Кан и добавя:
„Но чрез филмите, които сме направили досега, осъзнахме, че сме пораснали и че светът е място, където можем да бъдем уязвими.“
Оттам и фразата на режисьора, която обиколи света – „нежността е новият пънк“.
Триер признава, че се притеснява в процеса на работа върху „Сантиментална стойност“, защото не иска филмът да бъде възприет като „скучна камерна драма“. По думите му е „рисковано“ да се говори за нещо толкова универсално – връзките между родители и деца, наследената скръб и неспособността да изразиш с думи това, което чувстваш към най-близките си.
„Винаги сме се придържали стриктно към определени принципи, към това, което намираме за интересно от кинематографична гледна точка. Никога не сме правили нещо, за да станем по-популярни, за да спечелим повече пари“, казва режисьорът.
Той се определя като „старомоден“, но също така казва, че за него е много „забавно и вдъхновяващо“ да работи с млади режисьори. Съветът му към тях е да рискуват в разказването на истории през киното.
Докато работи по сценария на „Сантиментална стойност“, Триер обича да слуша Бийтълс. Често се връща към песента Imagine на Джон Ленън.
„Преди смятах тази песен за прекалено сантиментална. Вече не мисля така. В такъв мрачен период надеждата е, според мен, едно от най-искрените чувства“, казва той.
„Сантиментална стойност“ е първият филм на Триер, откакто има деца.
„За тяхното бъдеще трябва да вярвам, че помирението е възможно“, казва още режисьорът.
Форум