Лео Райнеман живее в германския град Кобленц и тази година ще завърши училище. Той е роден през 2007 и казва, че с това е извадил късмет - защото новият закон за наборниците, гласуван от германския парламент преди месец, няма да го засегне.
Тези размисли идват, след като германските депутати одобриха промени в правилата за казармата в страната. Тя остава доброволна, но законът отваря врата и за въвеждането на задължителна наборна служба при нужда.
Промените влязоха в сила на 1 януари и ще засегнат всички германски младежи, родени след 2008 г. включително.
Въпреки че Райнеман не е лично засегнат от новия закон, в началото на декември той организира протест в Кобленц срещу промените. В същия ден хиляди ученици в цяла Германия стачкуваха заради новите правила. Те казаха, че протестират, защото ги е страх, че от доброволна казармата съвсем скоро ще се превърне в задължителна.
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус не отрече, че това е реалистичен сценарий. И припомни, че причината за новите мерки е заплахата, идваща от Русия.
„Тази военна служба е доброволна и ще остане такава, ако всичко върви така, както очакваме“, каза Писториус преди седмици.
„Но ако не е достатъчно и ако ситуацията със заплахата продължи да се развива по същия начин или стане дори по-лоша, няма да можем да избегнем частична задължителна служба за защита на тази страна“, добави той.
Каква е целта на новия закон
През 2011 г. Германия отмени задължителната казарма и въведе само доброволна такава. Но през лятото на 2025 г. правителството предложи реформа на закона, така че към доброволната служба да бъдат привлечени значително повече мъже и жени, отколкото са тези, които проявяват интерес сега.
Целта е до 2035 г. общият брой на активните войници да достигне 260 000, а на резервистите - до около 200 000.
За сравнение активните военнослужещи в момента са около 184 000, а за първата половина на 2025 г. новобранците са били само 13 750, с още 36 000 получени заявления.
Причина за новите зададени цели е променената среда на сигурност в Европа след пълномащабната руска инвазия в Украйна, казаха от правителството. През последната година се засилиха опасенията, че Москва се подготвя да започне нова война, този път в друга европейска страна.
Само преди седмици руският президент Владимир Путин отново намери начин да каже, че е готов да воюва с Европа.
"За германските въоръжени сили, както и за нашето общество, това означава: трябва да станем способни да воюваме. Знам, че звучи грубо", каза на този фон още през 2023 г. германският министър на отбраната Борис Писториус.
Промяната е голяма за Германия, която след опита от Втората световна война не поддържаше силна армия и където настроенията към усилване на въоръжените сили са смесени.
Сега след много дискусии и компромиси управляващата коалиция на християндемократи (CDU) и социалдемократи (SPD) прокара промени, които целят да увеличат броя на войниците и доброволните наборници.
Това ще се случи от една страна чрез финансови стимули:
- с високо възнаграждение по време на казармата от 2600 евро на месец,
- както и с възможност за бонуси като добавка за изкарването на шофьорска книжка, която в Германия е доста скъпа.
В същото време се въвежда задължителен въпросник за готовността на навършилите 18 години да служат доброволно наборна служба. Всички момчета, родени след 1 януари 2008 г., ще трябва да минават и задължителен медицински преглед.
И двете условия са задължителни, без значение дали младежите ще изберат да постъпят в доброволната казарма или не. Целта е в случай на евентуално нападение Германия да не губи време да определя „кой е оперативно годен като защитник на родината и кой не“, каза Писториус.
В промените също така беше записано и че парламентът може да въведе задължителна казарма, ако дори и след новите мерки не бъдат привлечени достатъчно доброволни наборници.
В такъв случай, "особено ако отбранителната ситуация или ситуацията с кадрите в армията го изиска", определен брой наборници могат да бъдат принудени да влязат в казармата на случаен принцип – например чрез жребий.
Какви са критиките
Записано е още, че от 2027 г. нататък министерството на отбраната ще трябва да докладва на парламента данните за доброволно привлечените наборници. Няма обаче конкретни числа, които ако не бъдат изпълнени, да се премине към задължително набиране на хора.
Именно заради това част от християндемократите определиха реформата като "недостатъчна".
"На базата на този законопроект Германия няма да успее да стане способна да се отбранява", каза политикът от CDU Норбърт Рьотген. Той даде за пример Швеция, където има ясно записан брой на доброволците, които трябва се привличат всяка година. Ако числото не бъде достигнато, се преминава към задължителна казарма, докато параметрите се изпълнят.
В същото време на точно другия полюс са настроенията сред много от младежите, засегнати лично от промените.
На 5 декември 2025 г. – денят, в който бяха гласувани предложенията, в десетки градове в Германия имаше протести на ученици, които се противопоставят на задължителните елементи за новата казарма.
"Безумно е да не бъде напълно доброволно. Всичко трябва да бъде доброволно, включително медицинските проверки", казва пред Тагесшау 18-годипният Ноа Тимис от Аахен.
"Освен това планираните разходи за армията са твърде високи и неоправдани за новото поколение", добави той.
Къде са Европа и България в дискусията за връщане на казармата
Но въпреки противоречивите реакции, Германия далеч не е единствената страна в Европа, която променя правилата за наборниците на фона на опасенията от руска заплаха.
Литва и Норвегия върнаха задължителната военна служба още през 2015 г. Тогава причината беше незаконното анексиране на украинския Крим от Русия година по-рано. Латвия също върна задължителната казарма през 2024 г.
Преди по-малко от два месеца и Хърватия реши да върне отчасти задължителната наборна служба, като от 2026 г. младите мъже ще трябва да преминават през задължително двумесечно военно обучение.
Връщане на доброволната казарма предложи наскоро и президентът на Франция Еманюел Макрон. Той също посочи като аргумент военната заплаха от страна на Русия.
"Единственият начин да избегнем опасността е да се подготвим за нея", каза Макрон в края на ноември.
В България задължителната военна служба беше отменена през 2008 г., като към момента е възможна доброволна такава. Армията обаче страда от сериозна липса на кадри - няма желаещи нито за професионалната армия, нито за резерва, а във военновременния резерв (запаса) няма достатъчно обучени хора.
Според данни от миналата година резервът в българската армия е попълнен не повече от 15%.
В програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г., която беше приета от последното служебно правителство, но след това парламентът я отхвърли, се предлагаше след 4 години да бъде въведена задължителна военна подготовка, ако няма достатъчно желаещи за доброволна военна подготовка.
Форум