Лизи Джонсън едва ли е очаквала да се раздели с работата си точно по този начин.
Само няколко дни преди новината, че е уволнена от Вашингтон пост, журналистката подготвя материал за медията от задната седалка на колата си в Украйна.
Заради атаките на Русия Джонсън и хиляди местни жители са без отопление, ток и вода. Кореспондентката е принудена да работи, като пише с молив, защото мастилото на химикалките замръзва лесно. За източник на светлина пък използва челник.
И така до миналата сряда, когато Джонсън получава имейл от работното си място със заглавие „Трудни новини“. В него пише, че длъжността ѝ „е премахната в рамките на днешните организационни промени“. Обяснението е, че медията трябва да съкрати журналистката, за да отговори на „променящите се нужди на нашия бизнес“.
„Току-що бях уволнена от Вашингтон пост по средата на военна зона. Нямам думи“, написа Джонсън в публикация в платформата Екс.
Подобни имейли в сряда получиха над 300 журналисти на медията.
Тогава Вашингтон пост обяви, че съкращава една трета от служителите си, като драстично намалява отразяването на спорта, културата и международните новини. Мащабните уволнения засягат всички отдели на редакцията.
В събота вечерта изпълнителният директор Уилям Луис подаде оставка на фона на масовите съкращения. Въпреки това той похвали милиардера Джеф Безос, който притежава вестника, и каза, че той „не би могъл да има по-добър собственик“.
Американски медии определят съкращенията като „шокиращи“. Те са сериозен трус за престижния американски вестник, който през годините е разкривал редица политически скандали и нередности.
Именно журналисти на Вашингтон пост – Боб Удуърд и Карл Бърнстийн през 70-те години на миналия век разкриват аферата „Уотъргейт“ - история, известна като подслушване на щаба на Демократическата партия по време на предизборна кампания. Разкритията водят до оставка на тогавашния президент републиканец Ричард Никсън.
През последните години Вашингтон пост претърпя редица съкращения и спорни редакционни решения. Преди президентските избори през 2024 г. се очакваше вестникът традиционно да обяви подкрепа за кандидатката на демократите Камала Харис. Но Вашингтон пост не го направи. По-късно Безос инициира и преориентиране на коментарната рубрика в по-консервативна посока.
Наблюдатели казват, че Безос, който купи борещия се с финансови проблеми Вашингтон пост през 2013 г., прави всичко това в опит да се хареса на президента републиканец Доналд Тръмп. Съкращенията във вестника подновяват опасенията за способността на демокрацията в САЩ да устои на атаките от страна на неговата администрация, пише Гардиън.
Защо толкова много журналисти останаха без работа
Уволненията на служители на емблематичния вестник доведоха до:
- закриване на известната му спортна редакция;
- съкращаване на фотографския екип;
- рязко намаляване на журналистите в отдел „Метро“, който отразява Вашингтон, окръзите Мериленд и Вирджиния;
- уволнение на целия персонал в Близкия изток и Украйна;
- закриване на отдела за книги.
В сряда шефката на бюрото в Египет – Клеър Паркър, каза, че е била уволнена заедно с всички кореспонденти и редактори в региона. „Трудно е да се разбере логиката“, написа тя в социалните мрежи.
Главният редактор Мат Мъри каза, че съкращенията са болезнена, но необходима стъпка, за да има повече „стабилност“ в медията и да се преодолеят предизвикателствата, свързани с технологичните промени, изкуствения интелект и навиците на потребителите.
„Не можем да бъдем всичко за всички“, каза Мъри.
На фона на уволненията изпълнителният директор Луис реши също да се оттегли. В съобщение до служителите на медията той написа, че са взети „трудни решения“, за да се запази бъдещето на Вашингтон пост.
Джеф Д'Онофрио, който стана финансов директор на медията миналата година, сега временно ще изпълнява длъжността на изпълнителен директор. В изявление Безос каза, че Д'Онофрио и неговият екип са в позиция да поведат Вашингтон пост към „вълнуваща и процъфтяваща нова глава“.
Според някои медии съкращенията са свързани с бизнес причини. Но според Питър Бейкър, главен кореспондент на Ню Йорк Таймс в Белия дом, Безос би могъл да покрие петгодишните загуби на вестника само с печалбите си за една седмица.
Вашингтон пост не разкрива колко абонати има, но според Асошиейтед прес те са около 2 млн. души. Не се знае с точност и колко са служителите на медията, нито какво е актуалното ѝ финансово състояние.
Подкрепата за вестника
Решението за масовите съкращения в Вашингтон пост беше осъдено от много журналисти и предизвика критики към Безос.
То е опит за „унищожаване на една велика американска журналистическа институция“, каза синдикатът на Вашингтон пост. И добави:
„Но все още не е късно да се спаси. Джеф Безос трябва незабавно да отмени тези съкращения или да продаде вестника на някой, който е готов да инвестира в неговото бъдеще.“
В четвъртък стотици хора протестираха пред централата на вестника във Вашингтон. Те носеха плакати с надписи: „Спасете Вашингтон пост“, „Долу ръцете“, както и „Демокрацията умира в мрак“ - мотото на медията от 2017 г.
Появи се и страница за набиране на подкрепа за уволнените международни служители, които са наети извън САЩ и не отговарят на критериите за защита на членовете на синдиката на вестника. Тези журналисти може да загубят дома си, визата си и социалните си придобивки.
„Сред съкратените са репортери в зони на война, които живеят без електричество, репортери и редактори в Сеул и Лондон, които всеки ден отразяват жестокости по целия свят“, написа Мишел Ли, инициаторката на кампанията, която в неделя вечерта беше събрала над 180 хил. долара. Друга инициатива пък е събрала над 500 хил. долара в подкрепа на журналистите, базирани в САЩ.
Какви са реакциите
Според Марти Барън, главен редактор на Вашингтон пост до 2021 г., съкращенията бележат едни от „най-мрачните дни в историята на една от най-големите новинарски организации в света“.
Барън разкритикува Безос за „отвратителните му усилия да се хареса на президента Тръмп“ и каза, че действията му са оставили „грозно петно“ върху репутацията на вестника.
„Това е лош ден“, каза и Дон Греъм от семейството на бившите собственици на Вашингтон пост.
Боб Удуърд, един от авторите на разследването на аферата „Уотъргейт“, каза, че е „съкрушен“.
Други бивши служители на Вашингтон Пост също изразиха недоволство от съкращенията. Сред тях е Робърт Маккартни, който е работил във вестника близо 40 години.
По неговите думи масовите уволнения представляват „трагедия и скандал“, а в поведението на Безос се вижда контраст между първия и втория мандат на Тръмп в Белия дом. Ако при първия мандат Вашингтон пост е бил критичен към Тръмп, сега изглежда, че Безос се опитва да „умилостиви“ президента, казва Маккартни.
Пореден трус
Само 11 дни преди президентските избори в САЩ през 2024 г., Безос прекъсна десетилетна традиция на Вашингтон пост. Той реши, че вестникът няма да подкрепи нито един от кандидатите за президент на изборите.
За поста тогава се бориха републиканецът Тръмп и демократката Харис. Тръмп спечели и се върна в Белия дом за втория си мандат.
Преди това Вашингтон пост заявяваше публично подкрепа за кандидата на демократите на всички избори от 70-те години.
Отказът на Безос да го направи през 2024 г. предизвика вълна от обществено недоволство и доведе до отмяната на стотици хиляди абонаменти за Вашингтон пост.
Междувременно през февруари 2025 г. редакторът на коментарната рубрика на вестника напусна, след като Безос поиска коментарите в Вашингтон пост да се фокусират върху „личните свободи и свободните пазари“. Милиардерът каза, че материали, които противоречат на тези възгледи, няма да се публикуват.
Това действие подтикна много от водещите коментатори на вестника да напуснат. Според един от тях – икономическия коментатор Едуардо Портър, Безос е превърнал Вашингтон Пост в „нещо като църква, със строги ограничения върху мисленето“.
Откакто встъпи в длъжност като президент през януари 2025 г., Тръмп атакува журналисти и медии, които се отнасят критично към администрацията му. Той също така лиши обществените медии Ен Пи Ар и Пи Би Ес от над 1 млрд. долара федерално финансиране.
Форум