Добрите, лошите и "определените". Прокуратурата и ВСС в синхрон срещу няколко медии

„Определени медии“ изразяват съмнения за автентичността на прокурорските становища в подкрепа на безалтернативната номинация на Иван Гешев за главен прокурор. Асоциацията на прокурорите праща сигнал до Прокурорската колегия на ВСС, която „с тревога и загриженост“ реагира срещу „тенденциозните и манипулативни коментари, мнения и негативни публикации“. Изнесените факти обаче не са опровергани.

Броени дни по-късно ръководството на държавното обвинение установява други „манипулативни твърдения и неистини“ в медиите и отново сезира Прокурорската колегия на ВСС с настояване „да вземе решение за начина на реакция“. Какви са възможните начини, не се уточнява.

Общото между тези събития е, че главният прокурор Сотир Цацаров е едновременно пряк ръководител на членовете на прокурорската асоциация, оглавява ръководството на цялото държавно обвинение и председателства Прокурорската колегия на ВСС.

С други думи – целият процес по събиране на конкретни медийни публикации, огласяване на становища срещу тях, сезиране на ВСС и изразяване на официални реакции от Прокурорската колегия минава под неговия пряк надзор. Другото общо е, че критиките към прокуратурата винаги се обясняват със „засегнати различни корпоративни, политически и бизнес интереси“, обикновено свързани с „обвиняеми лица“. И се отричат декларативно.

Подкрепата за Иван Гешев

Тази седмица държавното обвинение и членовете на Прокурорската колегия на ВСС в синхрон се занимават с две публикации. Едната излезе в „Капитал“ миналия петък под заглавие „Тоягата и морковът зад номинацията на Иван Гешев“, а другата – в броя на в. „Сега“ в сряда и бе озаглавена „Франтишек – път към висшето прокурорско общество“.

Общото между двете статии е, че описват кадрови процеси, които ръководството на прокуратурата използва, за да влияе на публично изразяваните от редови обвинители позиции чрез тяхното кариерно развитие.

Най-големият проблем в публикацията на „Капитал“ се оказа споменаването на прокурор Силвия Соколова, която през 2013 г. беше свидетел в дисциплинарното производство срещу покойния член на ВСС и бивш заместник на Борис Велчев – Камен Ситнилски. „Тогава тя заяви, че откакто е прокурор, не знае някой да не е изпълнил устни указания или молба на началника си. Което дава идея за масовата подкрепа за Гешев сега”, написа изданието, с което провокира мигновена реакция от самия Гешев.

​​„От името на главния прокурор г-н Сотир Цацаров и ръководството на ПРБ обаче заявявам, че няма да се допуснат персонални атаки срещу магистрати и съдебни служители само и единствено защото са изразили лична позиция. На старанието да бъдат демонизирани отделни магистрати, като прокурор Силвия Соколова, ще бъде отговорено с всички позволени от закона средства, включително и с ясно изразено становище за подкрепа“, обяви в своя позиция кандидатът за главен прокурор в понеделник.

Кое и защо Гешев възприе в случая като ​„персонална атака“ и „демонизиране“, в позицията му не бе изяснено. Не се уточняваше и какви други законни средства са склонни да предприемат с Цацаров срещу медии, публикуващи критични мнения за ситуацията в прокуратурата.

​„C тpeвoгa и зaгpижeнocт cлeдим тeндeнциoзнитe и мaнипyлaтивни ĸoмeнтapи, мнeния и нeгaтивни пyблиĸaции, нaĸъpнявaщи дoбpoтo имe, пpoфecиoнaлния aвтopитeт и нeзaвиcимocттa нa пpoĸypopи и cлeдoвaтeли. Teзи пpoяви cъздaвaт пpeдyбeдeнocт и пoляpизиpaт oбщecтвeнoтo мнeниe c цeл дa диcĸpeдитиpaт пpoĸypopcĸaтa инcтитyция и дa нacoчaт дeбaтa изцялo извън зaĸoнoycтaнoвeнaтa пpoцeдypa и opгaнa пo нeйнoтo пpoвeждaнe”, добави два дни по-късно в същия дух и Прокурорската колегия на ВСС, след като бе сезирана по случая от съсловната организация на обвинителите.

Тези определения обаче не бяха подкрепени от нито един факт, който по същество да опровергава твърденията във въпросната публикация, споделени пред медията включително и от източници от държавното обвинение.

Израстването на Димитър Франтишек

Междувременно ръководството на прокуратурата излезе с ново остро становище в сряда заради статията на „Сега“, посветена на кариерното израстване на доскорошния заместник на Гешев в спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров. Миналата седмица Прокурорската колегия на ВСС единодушно го избра за титуляр на ръководния пост в специализираното обвинение, което бе разтълкувано от изданието като „репетиция за избора на Гешев“.

​„Така на практика прокурорът Франтишек успя да прескочи бариери, които преди това го спъваха. Досега той не е класиран с конкурс за прокурор на окръжно ниво, каквато е специнстанцията. Но пък нищо чудно Гешев да го направи свой заместник, когато стане главен прокурор”, допълваше изданието, припомняйки, че Петров е сред първите обвинители, подписали се в подкрепа на единствения кандидат за нов главен прокурор.

В статията бяха изложени и факти за работата на жената до Франтишек – Борислава Изполджийска, която през 2016 г. „е класирана първа в конкурса за единственото място за прокурорски помощник в Софийската градска прокуратура“. Две години по-късно тя неуспешно се явява на конкурс за младши прокурор, но впоследствие е преместена като помощник във върховната прокуратура.

​„Особено тревожен е утвърденият в определени медии подход за засягане на личната сфера на магистрати, на изнасяне на невярна информация за техни близки и роднини, като средство за компрометиране и създаване на съмнения и внушения съответни на редакционната политика и интересите на собствениците на тези издания“, реагира ръководството на прокуратурата по този повод без да уточни кои обстоятелства в публикацията не отговарят на истината.

Известно е, че съиздател на „Капитал“ е Иво Прокопиев, срещу когото прокуратурата е особено активна в последните години. Собственик на „Сега“ пък е Сашо Дончев, който през 2017 г. публично обвини Цацаров, че го е привикал на среща в офиса на Георги Гергов в ЦУМ, за да го заплаши. По думите на Дончев поводът за тогавашния разговор са били съмненията на главния прокурор, че издателят и собственик на „Овергаз“ финансира партията „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов. Цацаров обаче отрече всичко, а ВСС не пожела да изясни случая, добил популярност като „ЦУМгейт“.

Имотите на Ангел Кънев

В позицията на ръководството на прокуратурата от сряда се засягаше и трета неотдавнашна публикация. Тя бе посветена на няколко сделки за поземлени имоти, сключени от спецпрокурора Ангел Кънев, разследващ съсобственика на „Винпром Карнобат“ Миню Стайков. Както Свободна Европа писа, през 2016 и 2017 г. обвинителят е закупил 4 имота от фирма, свързана с Антон Щерев и Атанас Петров от „Винпром Пещера“.

Става въпрос за сделки с „Омега Агро Инвест“ ЕООД, което е собственост на „Агрион инвест“ ЕООД, притежавано от „Орбиас“ ЕООД и „Солатер“ ЕООД. Петров и Щерев пък са собственици именно на последните две фирми. Тези обстоятелства бяха посочени в искане за отвод на Кънев от Стайков, който твърдеше още, че разследващият е притискал други обвиняеми да дадат показания срещу алкохолния бос.

Веднага след въпросната публикация, прокуратурата огласи съобщение, в което потвърди информацията за имотните сделки, уточнявайки, че „прокурор Ангел Кънев не познава и не е имал каквито и да е контакти с лицата, сочени от обвиняемия Стайков като конкуренти“. Отречено бе обвинителят да е притискал обвиняеми да дадат показания срещу Стайков.

​„Още на 03.05.2019 г. по повод опити за персонално компрометиране в медии на прокурор Ангел Кънев, публично бе заявено следното: „Ръководството на ПРБ изразява позиция в подкрепа на всеки прокурор, който изпълнява служебните си задължения в съответствие със закона и няма да допусне персонални атаки от страна на обвиняеми и свързани с тях лица.“ Тази позиция потвърждаваме категорично и сега“, припомниха от държавното обвинение в сряда.

В новата прокурорска позиция обаче бе спестен фактът, че Кънев действително е закупил имоти от фирми на Антон Щерев и Атанас Петров. Липсваха и факти, които да подкрепят твърдението, че тази информация представлява „персонална атака“ от свързани със Стайков лица.

"Свободните медии" на Сотир Цацаров

Ръководството на прокуратурата обаче не третира всички медии по този начин. Настоящият главен прокурор демонстрира избирателно отношение още от началото на мандата си. В не малко свои изказвания той е твърдял, че изданията, които го критикуват, всъщност разпространяват „фалшиви новини“, обслужвайки политически и икономически интереси.

​„Това е отровата в българските медии. Ако българските медии нямат отрова, това се дължи на възможността на част от медиите да дадат свободата на тези, които държат микрофоните –​ тогава отрова няма... Няма аз да кажа кои са свободните медии, всеки непредубеден поглед по сайтове и вестници ще покаже кой чии интереси защитава“, коментира през 2016 г. Цацаров в Брюксел, където участва във форум срещу мониторинга на ЕК над България, организиран от евродепутатите на ГЕРБ, БСП и ДПС.

Кои са „свободните медии“ според главния прокурор пролича още през 2014 г., когато той поздрави с официално писмо агенция ПИК по повод двегодишнината от създаването ѝ. Собственикът на въпросната медия Недялко Недялков пък наскоро се самообяви за организатор на контрапротеста в защита на номинацията на Гешев, провел се пред ВСС успоредно с демонстрацията срещу неговото номиниране.

В началото на тази година Цацаров демонстрира благосклонност и към още няколко медии. Той участва лично в среща на главните редактори на вестниците „Монитор“, „Телеграф” (на депутата от ДПС Делян Пеевски), „24 часа“, „Труд” и „Стандарт“ с представители на ВСС. Според официалното събщение разговорът е бил иницииран от въпросните медии по повод идеята им за насърчаване на съдиите да поясняват решенията си по дела „писмено и устно“ пред журналистите. Какъв точно е бил ангажиментът на Цацаров по този въпрос така и не стана ясно.

Ясно е обаче, че той общува с различен тон с медиите, които си позволяват критики към прокуратурата. Или както посочи заместникът му – „с всички позволени от закона средства“​.