Със 165 гласа „за“ депутатите избраха Сотир Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Кандидатурата му беше подкрепена от народните представители от ГЕРБ, ДПС, „Обединени патриоти“ и 27 от депутатите от БСП. 30 народни представители от левицата бяха против. Трима се въздържаха.
Веднага след това Сотир Цацаров обяви пред журналисти в Народното събрание, че още днес ще депозира във ВСС оставката си като главен прокурор.
Другият кандидат за поста беше депутатът от "Воля" Симеон Найденов. Той беше подкрепен от 12 депутати. БСП и ДПС не издигнаха алтернативни кандидатури за председател на антикорупционната комисия.
В началото на дебата в пленарната зала Крум Зарков обяви, че парламентарната група на БСП няма да подкрепи нито един от кандидатите заради процедурата, по която се избира председател на КПКОНПИ. Въпреки това близо половината от депутатите от левицата подкрепиха Сотир Цацаров.
„Проверяваните си избират проверяващи"
„Проверяваните си избират проверяващи. Да не забравяме, че същото мнозинство може да прекрати правомощията му предсрочно, ако реши, че не си върши работата“, каза Зарков и допълни, че всякаква състезателност при този начин на избор е „напълно илюзорна“. Той изтъкна, че БСП смята, че председателят на антикорупционната комисия трябва да се избира от президента.
Изказване в тази посока направи и лидерът на левицата Корнелия Нинова. Тя посочи, че БСП не е издигнала кандидат за председател на КПКОНПИ, защото не подкрепя процедурата, по която той се избира. „Щеше да е върховно лицемерие да застана пред вас и да кажа, че ние не признаваме този закон и тази процедура за избор на председател, а след това да предложим председател“, каза тя.
Лидерът на „Воля“ Веселин Марешки посочи, че опозицията в лицето на БСП „абдикира от задължението си да участва в процеса на избор на председател на КПКОНПИ“.
„Естествено, ще гласувам за г-н Цацаров"
Подкрепа за кандидатурата на Сотир Цацаров изразиха народни представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. „Естествено, ще гласувам за г-н Цацаров, защото не може да си успешен главен прокурор толкова години, а да не можеш да ръководиш една комисия“, каза Георги Марков (ГЕРБ).
„Осем години съм бил министър и не сме работили с прокуратурата толкова добре, колкото по времето на мандата на г-н Цацаров“, каза Вежди Рашидов (ГЕРБ). „Като главен прокурор той демонстрира надпартийност и издигна авторитета на българската прокуратура.“
Депутатите от „Атака“, които напуснаха парламентарната група на „Обединени патриоти“, също заявиха подкрепа за Сотир Цацаров. По думите на Явор Нотев той е „един от най-вещите и опитни юристи“ и именно опитът му като ръководител на прокуратурата наклонява везните към неговата кандидатура.
Симеон Симеонов (ДПС) обяви подкрепата на парламентарната група на ДПС за Цацаров, когото определи като „брилянтен юрист“.
Изслушването на Сотир Цацаров в парламентарната комисия за борба с корупцията на 3 декември премина без нито един въпрос за броя на осъдените за корупция представители на високите етажи на властта в България през последните 7 години.
Докладът на комисията от изслушването беше представен от депутата Спас Гърневски (ГЕРБ), който отбеляза, че и двамата кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността. Той синтезира концепциите на двамата за борба с корупцията.
Акцент в концепцията на Симеон Найденов беше „създаването на държавна политика за борба с корупцията“, взаимодействие между КПКОНПИ и други държавни институции и международни организации и създаване на „антикорупционно съзнание“ чрез обучение в училище.
Като основни точки в концепцията на Сотир Цацаров бяха посочени „конкретните мерки“, които той планира да предприеме за борба с корупцията - намаляване на администрацията, преразпределяне на натовареността, създаване на медиен мониторинг за публикации, съдържащи данни за корупция, „който ще третира равнопоставено публикации на всички медии“.
Гърневски изтъкна също, че в подкрепа на Цацаров са постъпили становища от Югозападния университет, Институт за държавата и правото към БАН, УНСС, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Асоциация на прокурорите в България. Той отбеляза, че Цацаров е отговорил на десетки въпроси по време на изслушването си в комисията, включително и на такива от неправителствени организации. Няколко авторитетни фондации, включително „Антикорупционен фонд“, „Институт за пазарна икономика“ и „Програма достъп до информация“, отказаха да поставят въпроси с аргумент, че изборът е предрешен.
Кандидатурата на Симеон Найденов беше представена от Пламен Христов („Воля“). Той изтъкна, че Найденов има „30-годишен опит, нравствени качества и независимост от задкулисието“, които го правят подходящ за поста.
Кандидатурата на Сотир Цацаров беше представена от Емил Димитров-Ревизоро. „Много лесно е да се представи г-н Цацаров, защото той е това, което другите не са“, каза той. Като предимства на Цацаров той изтъкна неговите „значими заслуги като главен прокурор“, опитът му като наказателен съдия като административен ръководител.
По думите на Димитров и двамата кандидати за председател на КПКОНПИ са били „подложени на медийни и политически атаки“.
Мандатът на Сотир Цацаров като главен прокурор трябваше да изтече през януари догодина. За негов приемник беше избран заместникът му Иван Гешев. Указът за назначаването му първоначално не беше подписан от президента Румен Радев, но след като кандидатурата му беше прегласувана от Висшия съдебен съвет, държавният глава го назначи на поста.