"Мръсните тайни в здравеопазването“. Как младите лекари намират къде да специализират

Десислава Николова и Калина Божилова

Недостиг да лекари и блокиране на възможностите на завършващите медицина да специализират. Това е парадоксът в българското здравеопазване. Зад него стоят интересите и парите на здравната олигархия.

От няколко месеца медицинските специалисти протестират. Окуражи ги опитът на работещите в градския транспорт в столицата, които блокираха София за няколко дни и правителството намери пари за увеличаване на заплатите им.

Сред протестиращите са и завършващите медицина, които искат да специализират. Те са принудени да работят на по няколко места, за да се издържат.

Основните им искания са две - гарантирано минимално заплащане и ясни правила за професионално развитие. Миналата седмица протестиращите бяха поканени в парламента, за да бъдат изслушани. В отговор депутатът от "Има такъв народ" Тошко Йорданов им каза, че ако не искат да работят в България, "ние ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата“.

В Студио България на Свободна Европа разговаряхме със здравния журналист от "Капитал" Десислава Николова и със стажант-лекарката Калина Божилова, която е част от протестиращите.

Най-важното от интервюто

  • Калина Божилова: За много неща [Тошко Йорданов] излъга. Едно от тях е, че ние се борим само за себе си и сме пренебрегнали всички други медицински професии.
  • Десислава Николова: Основните искания са две на младите лекари. И те са справедливо заплащане (…) и ясен кариерен път.
  • Десислава Николова: Сравнително човешкият минимален праг [на заплата за млад лекар] изземва част от онези пари, които са лост за влияние, които се разпределят като допълнително материално стимулиране [от директорите].
  • Десислава Николова: „В българските болници има шуробаджанащина. Специализант става синът на шефа на клиниката или синът на шефа на съседната клиника. И той става с преференции пред човек, който е завършил с отличен успех и има талант, но няма родители лекари и няма никакви връзки, и не си е платил“.
  • Калина Божилова: „Един от основните проблеми на Наредба 1 е, че там няма ясен текст, който определя специализантските места на какъв принцип се разпределят“.
  • Десислава Николова: „Има цели болници държавни, които нямат нито една държавна поръчка [за специализанти]“.
  • Десислава Николова: „Защо те не отиват в Сандански [например]? По простата причина, че там няма кой да ги обучи. Този лекар, който би могъл да ги обучи, там липсва“.
  • Десислава Николова: „Ти ще се научиш само като гледаш пациенти всеки ден, а не когато веднъж в месеца ти пристигне пациент с диабет“.
  • Десислава Николова: За последните 5 години бюджетът на здравната каса се удвои. Къде са тези пари? При всички случаи не са за заплащане нито на лекари, нито за сестри. Продължаваме да си говорим за този проблем всеки ден.
  • Калина Божилова: „Когато твоята заплата е 70 хиляди, не може специализантът ти да получава под 2 хиляди, сестрата ти да получава 1500. Това просто не е честно по никой параграф.
  • Калина Божилова: „Установявам с голямо учудване, че това, че дипломата ми е почти отлична, никого не го интересува“.

Заплатите

Младите лекари искат начална заплата от 3 000 лева. По думите на Десислава Николова сега е възможно „възнаграждението на младия лекар да е и 5 000, и 10 000 лв, но под формата на допълнително материално стимулиране“.

Проблемът е, че основната заплата на специализанта е минимална. „Оттам нататък е въпрос на благоволение от страна на началника на клиниката, директора на болницата и т.н. колко пари ще му даде“, каза Николова.

Вижте също "Всеки ден се чудя за какво го правя". Какво е да си млад лекар в България

По думите ѝ „сравнително човешкият минимален праг изземва част от онези пари, които са лост за влияние, които се разпределят като допълнително материално стимулиране.

Николова и Божилова разказаха за практиката на подписване на т.нар. тристранни договори, за да може студентите да специализират. От едната страна е желаещият да специализира, от друга е болницата, в която това се случва, и от трета е друго здравно заведение, в което специализантът се води на заплата.

„Често се получава така, че да кажем родителите на даден специализант, ако са общопрактикуващи лекари или имат частен център, той се води на работа там. Договорът е изряден сам по себе си, но те не получават реални заплати от това“, каза Божилова.

Вижте също Поискана оставка, гняв и депутат извън контекст. Какви са реакциите след думите на Тошко Йорданов за младите лекари

Проблемът със специализациите

„В българските болници има шуробаджанащина“, каза Десислава Николова. По думите ѝ „специализант става синът на шефа на клиниката или синът на шефа на съседната клиника. И той става с преференции пред човек, който е завършил с отличен успех и има талант, но няма родители лекари и няма никакви връзки, и не си е платил“.

Тя каза, че в част от клиниките „за най-атрактивните специалности се плаща, за да станеш специализант“. По думите ѝ „това са мръсните тайни на българското здравеопазване“. Според Николова младите лекари „искат да има равен шанс за всички в зависимост от това, което знаят, и от това, което могат“.

Вижте също "Феодализация на държавните болници". Как се разпределят 15 млрд. лв. в здравеопазването

Според Калина Божилова „един от основните проблеми на Наредба 1 (нормативният акт, който регламентира специализациите) е, че там няма ясен текст, който определя специализантските места на какъв принцип се разпределят“. Промяната на тази наредба на Министерството на здравеопазването е едно от основните искания на младите лекари.

Божилова каза, че „има едно неписано правило, че ако искаш да специализираш в дадено отделение, трябва да доброволстваш там или да работиш там дълго време, за да може екипът да те познава и да благоволи да ти се отпусне място [за специализант], но дори и това не е гаранция“.

Вижте също Как доктор Адил Кадъм остава до пациентите до последния си дъх и след него