Дронове, дронове, дронове. От седмици цяла Европа говори за тях. Те бяха и сред основните теми по време на срещата на лидерите на ЕС в Копенхаген в сряда.
Ето причината: поредица дронове нахлуха в европейското въздушно пространство. Това се случва на фона на един много съществен факт – подобрената способност на Русия да произвежда свои собствени безпилотни апарати.
За по-голямата част от войната в Украйна именно Киев беше водещата страна в производството и иновацията на дронове. С времето обаче Русия не само настигна Украйна, но и в определени сфери сега дори я задминава.
Според повечето оценки в момента Москва произвежда около 30 000 бойни дрона годишно. Те са подобни на иранския модел "Шахед". Някои предполагат, че тази бройка може да бъде удвоена до края на 2026 г.
Вижте също Как Европа си представя "стената" срещу дронове от Русия, в която България ще участваТова означава, че Русия вече може да извършва евтини и масови атаки, докато Европа има само със скъпи технологии, за да ги отблъсква. Това показа случаят в Полша от 10 септември, когато дроновете трябваше да бъдат свалени от изтребители.
"Трябва да се поучим много от Украйна - как да организираме защита срещу милиони дронове и как да направим отбранителната си индустрия иновативна", каза още преди месеци еврокомисарят по отбрана Андрюс Кубилюс.
Колко бяха дроновете над Европа
Европа се намира в "най-трудната и опасна ситуация от края на Втората световна война досега". Това каза в сряда премиерката на Дания Мете Фредериксен.
Думите ѝ дойдоха малко преди началото на срещата на лидерите на Европейския съюз (ЕС) в Копенхаген, на която те обсъдиха европейската отбрана, включително възможностите за противодействие срещу дронове, както и подкрепата за Украйна.
Само дни по-рано дронове прелетяха над ключови обекти в най-малко 8 европейски страни и предизвикаха сериозни смущения. Такива имаше в
Точният брой на влетелите апарати остава неясен. Но само в Дания на 26 септември са нахлули около 500 дрона в рамките на 24 часа, съобщиха местните власти.
За сериозен брой дронове беше съобщено и конкретно при инцидента в Полша. Там най-малко 19 руски дрона бяха засечени от полските власти.
Няма информация за други свалени дронове при останалите нахлувания в европейското въздушно пространство. В повечето случаи местните власти казаха, че са можели да стрелят по летателните апарати, но са преценили, че няма необходимост от това.
В случая в Румъния дронът, нахлул там, беше придружен от румънски изтребители F-16, които по-късно бяха заменени от два германски изтребителя Eurofighter Typhoon.
Вижте също Може ли НАТО да сваля руски изтребители, ако навлязат във въздушното му пространствоДоказа ли се кой стои зад дроновете
Само в някои от тези случаи - например в Полша и Румъния, властите директно казаха, че става дума за руски безпилотни самолети. Други не изклчиха руска намеса, но добавиха, че нямат доказателства.
След като неидентифицирани дронове затвориха летището в Копенхаген, премиерката на Дания Мете Фредериксен каза, че инцидентът е "най-сериозната атака досега" срещу критичната инфраструктура на страната и го свърза със серията от предполагаеми руски нахлувания по-рано.
Датският министър на отбраната също каза, че става дума за "хибридна атака", а дроновете са били управлявани от професионалист, а не любител.
Русия отрече да има връзка.
При случаите в Северна Германия, където дронове бяха забелязани на няколко пъти миналата седмица, също не беше съобщено от кого са били управлявани те. Но преди срещата на върха на ЕС в сряда германският канцлер Фридрих Мерц каза, че нахлуванията във въздушното пространство се влошават и е „разумно да се предположи, че дроновете идват от Русия“.
"Не сме във война, но вече не сме и в състояние на мир. Трябва да направим много повече за собствената си сигурност", каза Мерц по-рано тази седмица.
Вижте също Ами ако руски дронове влетят в България, както стана в Полша? Ето какво може да се направиКакви са били дроновете
За дроновете, навлезли в полското въздушно пространство, беше съобщено, че те са без боен заряд.
Но в един от случаите в Литва от юли властите съобщиха, че дронът е бил въоръжен с експлозиви.
При случая в Румъния дронът беше идентифициран като "Геран" - руското име за иранския тип "Шахед -136", който Москва използва както за атаки срещу Украйна, така и за разузнаване.
"Опасността се увеличава, защото Русия, в частност, все по-често изпраща не само разузнавателни дронове, но и въоръжени дронове", коментира в понеделник пред германския Ханделсблат Родерих Кизеветер, специалист по сигурността от партията на християндемократите на Мерц.
Каква е целта на подобни дронове
"Идеята на тези нахлувания е да сеят объркване, страх и социално напрежение", каза във вторник финландският министър на отбраната Атни Хякякнен, цитиран от Агенция Франс прес.
Той добави, че в момента няма конкретни доказателства за участието на Русия в най-пресните случаи, но посочи, че "сме готови за възможността Русия да се опита да подкопае Запада с подобни средства".
Военни експерти добавят, че подобни прелитания на дронове често имат съвсем практически задачи.
„Ежедневно имаме руско въздушно разузнаване във високи или дори ниски райони“, каза пред Euronews бившият полковник Ралф Тиле, сега президент на асоциацията EuroDefence, която се занимава с темите сигурност и отбрана.
Под „високи райони“ Тиле има предвид разузнаване във въздушното пространство на по-голяма надморска височина от самолети или големи дронове, докато „ниски райони“ включват по-малки системи в близост до градове, летища или промишлени предприятия.
„Това, което те правят в общи линии, е да ни разузнават и да създават дигитални копия на нашата критична инфраструктура, нашите военни способности и транспортните ни маршрути“, каза още Тиле. Тези „копия“ могат да бъдат използвани за саботаж, шпионаж или дори директни военни атаки.
В сряда германското издание Шпигел съобщи, че има данни, че дроновете, забелязани в края на миналата седмица на няколко места в северната част на страната, са правели именно това. Според тях те са прелетели по такъв начин, че да измерят параметрите на няколко обекта, включително електроцентрала, университетската болница в Кил и централата на регионалното правителство на провинция Шлезвиг- Холщайн.
Шпигел пише още, че подозрителни дронове са били забелязани и над база на германската армия в Заниц в Мекленбург-Предна Померания. Подобен случай е имало и над обекти на военноморското командване в Росток.
Колко дронове може да произвежда Русия
Случаите показаха, че в Европа няма готовност за отбиване на много дронове, а междувременно рискът от подобни нахлувания се е увеличил и вече не засяга само източния фланг на НАТО, а и самия център на Европа.
Дроновете се оказаха ключово важни, защото са евтини, а позволяват хем разузнаване, хем нанасяне на прецизни удари. Преди инвазията от февруари 2022 г. обаче руската индустрия за военни дронове беше непропорционално малка спрямо размера на отбранителния сектор. Затова тя купи безпилотници от Иран.
Това постепенно се промени.
През април тази година руският президент Владимир Путин призова за значително увеличение на производството на дронове, а в сглобяването им бяха включени дори ученици.
Вижте също Бойни дронове "кацат" на чина. Защо децата в Русия ще се учат да сглобяват оръжияСпоред различни оценки така към днешна дата Русия вече е способна да произвежда около 30 000 бойни дрона годишно, моделирани по ирански дизайн.
В началото на септември говорителят на украинското военно разузнаване Андрий Юсов потвърди тези данни, като каза, че сега Москва има капацитет да произвежда 2700 дрона тип „камикадзе“ всеки месец. По думите му това число не включва дроновете, които се ползват само за заблуда - за да предизвикат противника да използва срещу нещо безобидно скъпи ракети.
Вижте също "Мислех, че е обикновена програма". Как чуждестранни деца служат на руската военна машина"Преди на Русия ѝ бяха необходими около 20 дни, заедно с иранската помощ, за да сглоби достатъчно дронове за масирана атака. Сега те могат да го направят сами за три до пет дни", смята и Бенджамин Йенсен, военен експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
"Това, което Русия прави, е наистина плашещо", добавя той.
Какви са реакциите
След инцидентите с дронове в Дания НАТО увеличи вниманието си в Балтийския регион. В същото време ЕС обяви намеренията си да създаде европейска „стена срещу дронове“.
Идеята все още е в начален етап, но стана ясно, че тя вероятно ще включва комбинация от сензори, оръжия и системи за заглушаване, които да откриват и унищожават приближаващи се дронове.
България също ще участва в европейската "стена срещу дронове". Тя ще се случи и с участието на Украйна – единствената страна, която има реален опит в отбиването на мащабни руски атаки с такъв тип безпилотни самолети.
Във вторник ЕС и Украйна постигнаха съгласие да изразходват общо 2 милиарда евро за производството на дронове. Същия ден украински военни пристигнаха в Дания, където ще споделят опита си в противодействието на руски дронове тип „Шахед“ със своите европейски партньори.
По-рано президентът Володимир Зеленски предложи и конкретно на Полша обучения за борба с руските дронове. Такива предстои да се проведат на полска територия. Литва и Латвия също въвеждат украинските методи за отбиване на атаки с дронове, казаха техни представители пред Файненшъл Таймс.
A в интервю за Ройтерс в сряда министърката на външните работи на Румъния Оана Цою каза, че страната ѝ преговаря с Украйна за създаването на общо производство за отбранителни дронове. Идеята е то да е разположено в Румъния, а дроновете да са както за вътрешна употреба, така и за съюзниците на страните от Европейския съюз и НАТО.
Вижте също Операция "Източен страж". Как НАТО засилва отбраната си срещу заплахата от Русия