"Посвещава се на БКП". Има ли проблем с героизирането на комунизма в "На всеки километър" през 2025 г.

Кадърът е черно-бял. Залегнал мъж с автомат пресреща със залп въоръжен кордон, който отвръща на огъня. За момент мъжът спира стрелбата и извиква: „Ние сме на всеки километър, от тук до края на света“. После е убит.

Това е откриващата сцена от сериала „На всеки километър“ от 1969 г. В следващия кадър се появява надпис „Посвещава се на Българската комунистическа партия“.

В началото на седмицата проф. Вили Лилков, днес общински съветник от „Синя софия“, и бившият депутат Петър Славов, изпратиха сигнал до Съвета за електронни медии (СЕМ) заради този надпис. Причината е, че през 2025 г. той се появява в телевизионен ефир - сериалът се излъчва по телевизия Bulgaria on Air. Двамата пишат до членовете на съвета, че подобно посвещение и послания от филма, част от които възхваляват БКП, противоречат с приетия през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ЗОКРБ).

Лилков и Славов казват, че е в правомощията на СЕМ да укаже на медията, че тя трябва по подходящ начин да информира зрителите какво пише в този закон, "защото този пропаганден филм създава заблуда у зрителите, особено у по-младото поколение, относно дейността на БКП, както преди, така и след 9 септември 1944 г.“.

Засега няма отговор от СЕМ, нито публична реакция от телевизията.

Проблемите около изучаването на историята на тоталитарния режим в България, както и отношението към неговите символи и пропаганда, не са нови. В началото на непредизвиканата от Москва пълномащабна война в Украйна през 2022 г. въпросът отново беше косвено повдигнат заради темата, свързана с интерпретацията на ролята на Русия в българската история, и множеството неверни и пропагандни наративи, останали от комунистическия период, които още оказват влияние в образованието и като цяло в обществото и днес.

Какво е „На всеки километър“, каква е ролята на сериала по време на режима и как други страни се отнасят към филмите и всяка друга пропаганда от времето на тоталитарните режими в Европа?

БКП, партизаните и „На всеки километър“

БКП е партията, която управлява България по време на тоталитарния комунистически режим от 1944 до 1989 г. Тя взима властта след преврат, извършен с помощта на руската Червена армия, която окупира България през 1944 г.

Официално партията е основана през 1919 г., но е наследник на други социалистически формирования, за чието начало често се посочва Бузлуджанският конгрес от 1891 г. По-късно Бузлуджа остава важен символ за комунистите, а днес е такъв и за Българската социалистическа партия (БСП) – партията правоприемник на БКП, която продължава да брои конгресите си по същия ред, както формално разформированата комунистическа партия.

В годините преди да застанат начело на държавата, членовете на БКП правят различни опити да завземат властта чрез бунтове като Септемврийското въстание, отговорни са за един от най-голелемите терористични атентати в Европа - в църквата „Света Неделя“ в София от 1925 г., и др.

Между 1941 и 1944 г. членове на БКП, но и не само, са част от партизанското движение в България. То се противопоставя на съюзеното с Нацистка Германия управление на страната и извършва саботажи, терористични нападения, убийства. Негови членове са залавяни и екзекутирани. И до днес на много места в България стоят паметници, посветени на партизаните.

Докато БКП е на власт в България, през 1969 г. на екран се появява и „На всеки километър“. Това е най-популярният за времето сериал, в него участват някои от най-именитите актьори, както изгряващи тогава звезди като Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Георгиев - Гец и др. Филмът пресъздава героизирана и романтична версия на борбата на партизанското движение, а лентата е изпълнена с пропагандни послания.

Престъпният режим и „На всеки километър“ през 2025 г.

През април 2000 г., повече от 10 години след падането на тоталитарния режим на БКП, Народното събрание, в което водеща политическа сила тогава са Обединените демократични сили (ОДС), а на власт е реформисткото правителство на Иван Костов, е приет ЗОКРБ.

В него е посочено, че БКП е поставена на власт от чужда сила, а периодът на управлението ѝ между 1944-та и 1989-а е обявен за национална катастрофа.

В член 3 от закона комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а БКП е определена като „престъпна организация“. Именно този текст от закона е цитиран в сигнала на Лилков и Славов до СЕМ заради посвещението на сериала на БКП, което тече в ефир днес.

От самия закон няма реални последствия. За престъпления по време на комунистическия период почти няма осъдени, включително и за престъпленията, извършени по времето на т.нар. Възродителен процес - насилственото преименуване и гоненията срещу българските турци, макар че това дълги години е основно обещание на партия "Движение за права и свободи" (ДПС).

И до днес бивши членове на БКП и репресивния ѝ апарат - Държавна сигурност, са част от управлението и администрацията. В годините има опити да се въведе лустрация, но не са успешни.

Филмите на тоталитарните режими и отношението към комунизма в Европа

За разлика от България, в други страни излъчването и цялостното отношение към филми и материали, използвани от тоталитарни режими в Европа за пропаганда, е под специален надзор.

В Германия например десетки филми, които включват крайни прояви на нацисткия режим като антисемитизъм, расизъм, възхвала на войната и др. попадат под категорията на „ограничени за разпространение“ [на немски Vorbehaltsfilme бел. ред.]. Всъщност ограничено е свободното им разпространение, а излъчванията им могат да се случат само след решение на Фондация „Фриндрих Вилхем Мурнау“, която се грижи за цялостното запазване на автентичното германско кино.

В условията за излъчване на пропагандни филми от времето на нацизма е те да включват специални интродукции и последващи беседи и дискусии. В Германия съществува и федерална Агенция за защита на деца и юноши в медиите, на която е вменена защитата от определено увреждащо или пропагандно съдържание.

По отношение на комунизма и разпространяването на комунистическа пропаганда и символика също има примери за регулации. В Полша е забранено разпространението на комунистически идеи. През 2023 г. в страната бяха забранени комунистическите партии. Забранено е и разпространението на символите на режима онлайн или на хартиени носители, а при нарушения следват санкции.

В средата на юли Чехия криминализира комунистическата пропаганда и я приравни с нацистката.

В България партии като БСП, „Възраждане“ и техните привърженици, но не само, са защитници на комунистическите паметници, възхваляват репресивния апарат на комунистическата държава и заплашват да използват негови методи като трудовите лагери срещу политическите си противници. От нищо от това не е известно да са последвали санкции или друга институционална реакция, въпреки действащия закон от 2000 г., който обявява комунистическия режим за престъпен.