"Неволята ни е научила". Как живеят хората там, където няма аптеки

Два километра пеша и още 25 с автобус. Отиваш на лекар, после минаваш през аптека. Хващаш автобуса обратно. И накрая вървиш още два километра, за да се прибереш.

Ако живееш в село Млечево, това е пътят, който трябва да изминеш, в случай че разчиташ на обществен транспорт и искаш сам да си вземеш лекарство със или без рецепта.

Това е така, защото в Млечево няма аптека. Няма и лекар. Ако ти трябват, се налага да отидеш до общинския град – Севлиево.

В селото живеят 88 души и не е оправдано икономически да се направи аптека. Но няма и осигурен начин тези хора да получават нужните лекарства, без да се придвижват всеки път по посочения маршрут.

Затова те се оправят сами. Някой влиза в ролята на доставчик – отива до Севлиево да вземе рецептите и лекарствата и после се връща с тях. Това противоречи на закона, но често се налага да го правят дори кметове.

„Неволята ни е научила. Когато стане въпрос за лекарства, хората са съпричастни“, каза пред Свободна Европа кметският наместник на Млечево Владимир Тодоров. И добави: „Въпросът е къде е държавата“.

Тодоров е герой в документалния филм „Занеси здраве“ на Института за пазарна икономика (ИПИ), чиято премиера беше миналия месец. В него ИПИ разказва историите на хора от България, които имат ограничен достъп до лекарства.

От общо 265 общини, в 23 няма нито една аптека. Това са основно малки райони с население около 1-3 хиляди души. Когато те не могат да си купят лекарства, често спират да ги приемат, а това не е добре за здравето им.

Има много причини за неравния достъп – остарели правила и ограничения, според някои – дефицит на кадри, и т.н. Но за да се реши този проблем, не е нужно държавата да насърчава отварянето на нови аптеки, казват от ИПИ. Те предлагат други варианти, за които трябват малки промени в закона:

• мобилни аптеки, които да обикалят по-отдалечени райони;
• онлайн доставка на лекарства с рецепта за хората, които не могат да пътуват;
• възможност помощник-фармацевти да отварят филиали в малки населени места.

„Пазарът на лекарства функционира, конкурентен е и просто трябва да се развива. А държавата трябва да мисли как пациентите, които имат нужда от лекарства, да ги получат“, каза пред Свободна Европа икономистката Петя Георгиева от ИПИ.

Според Българския фармацевтичен съюз (БФС) по-големият проблем е другаде – не толкова в достъпа на хората до аптеките, а в достъпа на самите аптеки до лекарствата – дори когато са налични в страната.

„Около една болница в София може да има 10 аптеки. Какво от това, ако и в 10-те не можете да намерите вашето лекарство?“, каза пред Свободна Европа и председателят на БФС Димитър Маринов.

Когато най-близката аптека е на 25 км

Владимир Тодоров не знае някога да е имало аптека в село Млечево. Преди десетилетия е имало лекарски кабинети и зъболекар. Когато влезеш в това, което е останало от зъболекарския кабинет, се връщаш 40 години назад във времето, казва кметският наместник.

В момента веднъж седмично в Млечево идва фелдшер от съседно село, който преглежда хората. Понякога ходи и извънредно, ако го потърсят. Но той е на 74 и често има здравни проблеми.

Хората живеят в махали, които се намират средно на 2 км от центъра. Селото е високо в планината и когато падне сняг, пътят до него е труден. Затова се намират варианти да се избегне пътуването за лекарства.

Например, в Млечево ходи човек, който разнася хляб с личния си автомобил. Той влиза и в ролята на доставчик на лекарства. Но сега този човек също има здравен проблем и Тодоров изпълнява функцията му.

„Ако ние нямаме възможност, търсят трети, пети и така, докато някой откликне“, каза кметският наместник.

„В много малки населени места са се наложили гъвкави решения, които често са извън закона, но са единствен вариант за стотици хиляди жители“, казват от ИПИ.

От 2023 г. здравната каса подпомага аптеки, които работят в отдалечени и труднодостъпни райони, денонощни са или са единствените в една община.

По данни на БФС, с помощта на този механизъм от началото на 2024 г. до средата на 2025 г. аптеките в отдалечени райони са се увеличили от 29 на 40, а тези, които са единствени в дадена община – от 107 на 167.

Какво може да се промени

„Ние се борим не държавата да регулира откриването на аптеки, а да дерегулира“, каза Петя Георгиева от ИПИ.

Петя Георгиева

Организацията предлага няколко решения:

• Доставка на лекарства

В България рецептите са електронни, а куриерската мрежа е добре развита. Това позволява да се въведе доставка на лекарства онлайн – магистър-фармацевтът да подготвя лекарствата по рецепта и да ги предава на куриер, който да ги достави до човека, за когото са предназначени.

Това в момента е забранено, но според Георгиева е подходящ вариант за хора, които живеят отдалечено. Част от тях може да имат проблем с поръчването онлайн, но поне това решение ще улесни техни близки да го направят вместо тях от дистанция.

„Не говорим да се прави Амазон за лекарства. Ще има регулации и ясни условия“, каза Георгиева.

• Мобилни аптеки

Снабдяването по този начин на практика се случва и сега – когато кметът на селото отива да купи лекарства и ги доставя. Това също е забранено, а и крие рискове.

Тодоров смята, че мобилната аптека е най-добрият вариант за хората в Млечево.

„Да купим една стара линейка и да обикалят нашите 28 села“, каза той.

• Помощник-фармацевтите

Трети вариант според ИПИ е да се позволи на помощник-фармацевтите да отварят филиали на аптеки. Много често тези хора се възприемат така, както медицинските сестри спрямо лекарите, каза Георгиева. По думите на Маринов помощник-фармацевтите „нямат съответната квалификация“ да отворят филиал.

„Те не са фармацевти, те са помощници на фармацевта в аптеката“, каза той.

„Ние не държим да работят самостоятелно. Искаме те да откриват аптека, да продават лекарства и – когато има нужда, лесно да се свържат с някой магистър-фармацевт“, каза Георгиева.

От Българската асоциация за търговия на едро с лекарства (БАТЕЛ) казаха за Свободна Европа, че подкрепят решенията за мобилните аптеки и доставката на лекарства „при ясно разписани условия и засилен контрол“.

Според ИПИ вендинг машините за лекарства също биха помогнали, но сега има изискване те да са на територията на аптека, а това ги обезсмисля. Освен това, в подобни автомати могат да се продават само лекарства без рецепта.

Достъпът на аптеките до лекарства

Според Димитър Маринов България няма проблем с достъпа до аптеки. По данни на БФС над 98% от хората в страната могат да достигнат до аптека в рамките на 30 минути.

„Проблемът не е дали ще стигнеш до аптека, а че самата аптека няма достъп до определени лекарствени продукти“, каза Маринов. Те трябва да са регистрирани в страната, да са налични и да са на нормална цена за пациентите.

Тодоров дава пример от Млечево и за този проблем – една възрастна жена от селото има нужда от лекарство за разреждане на кръвта, но него го няма в Севлиево. Трябва да се отиде до аптека в Габрово, която е още по-далеч.

Димитър Маринов

За да се разреши това, БФС предлага да има система за доставка на едно лекарство до избрана от пациента аптека.

Оттам също така не одобряват предложенията на ИПИ. Според Маринов по-добрият вариант е „да има нормален транспорт“, за да стигат хората до населено място с аптека. Но това пак няма да реши проблема за тези, които не са в състояние да пътуват.

Маринов подчертава и това, че не е достатъчно едно лекарство просто да се достави на пациента – това трябва да стане „със съответния контрол и консултация“ с магистър-фармацевт.

В българските аптеки работят над 6800 магистър-фармацевти, но и те – както самите аптеки, са концентрирани повече в големите градове.

Изпратихме въпроси по темата до Министерството на здравеопазването, но не получихме отговор.