Влизаш в болница да се лекуваш от нещо, излизаш заразен с резистентна на лекарства бактерия. Дори не знаеш, докато не се появят симптоми на инфекция. Ако се проявят.
Болниците са длъжни да докладват за вътреболнични инфекции, но рядко го правят. Изпълнителната агенция "Медицински надзор" е длъжна да ги проверява за такива, особено при подаден сигнал, но често не го прави.
Междувременно все повече пациенти умират или са с увредено здраве след агресивно лечение на бактерии, станали резистентни на съществуващите антибиотици.
А те са станали резистентни, защото не са убити навреме по най-простия познат на медицината начин - чрез дезинфекция.
"Почти във всички болници в България се изолира мултирезистентният щам на клебсиела пневмония, като повечето пациенти се изписват без да знаят, че са заразени с бактерията".
Почти във всички болници се изолира мултирезистентният щам клебсиела
Това каза пред Свободна Европа доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦОЗА).
Бактерията води до инфекции на дихателните пътища, усложнение при хронични болести, сепсис.
"Имам два случая на пациенти, починали след клебсиела, които скоро влизат в съда", каза пред Свободна Европа Мария Шаркова, адвокатка по медицинско право.
Какво става в българските болници?
Вътреболнични инфекции
Вътреболничната инфекция е резултат от зараза с микроорганизми, несвързани с първоначалната причина за хоспитализация на пациента. Инфекцията се смята за вътреболнична, ако се появи най-малко 48 ч. след постъпване в лечебното заведение.
Установена, тази инфекция трябва да се докладва пред НЦОЗА към Министерството на здравеопазването (МЗ). Това обаче много рядко се прави или е проформа - след сигнали от заразени пациенти.
"Тези инфекции се прикриват", каза пред Свободна Европа Мария Шаркова.
Същото потвърди и доц. Иван Иванов.
По данни на МЗ за 2024 г. в болниците са регистрирани над 16 хиляди случая на вътреболнични инфекции при близо 15 хиляди души. Това е 0,64% от общия брой изписани или един заразен от 157 пациенти, пресмята МЗ.
Вътреболничните инфекции не се докладват, а се прикриват
За първото полугодие на 2025 г. са съобщени 7499 случая на инфекции при 6875 пациенти. Спрямо общия брой изписани вътреболнични инфекции са регистрирани при 0,58% от тях, или един на 174 души.
Тази статистика обаче не е напълно вярна, реалната е 5 - 10% заразени с вътреболнични инфекции пациенти, каза пред Свободна Европа Иванов.
Болниците отчитат по-малък процент от реално заразените и това се вижда, когато правим паралелна проверка с тях, добави той.
Липса на хигиена и контрол
Липсата на хигиена и контрол в болниците - това посочиха пред Свободна Европа като основен проблем за разпространението на инфекции и Шаркова, и Иванов, и пулмологът Александър Симидчиев.
"Няма достатъчен контрол от персонала, не се вземат проби от ръце, от повърхности, от инструментариум, за да се проследи къде има бактерия, да се направи дезинфекция и тя да се изолира", каза Шаркова.
Така бактериите остават в болниците с години, а с многократните опити за лечението им с антибиотици те стават резистентни към тях.
"Когато произволна бактерия е подложена на недостатъчна доза или недостатъчна продължителност на лечението с антибиотик, тя еволюира и става нечувствителна към този клас антибиотици", каза Симидчиев.
Друг проблем е смесването на потоци от пациенти - които са здрави и които са носители на инфекция.
"Трябва да има стаи, специално отделени за носители на мултирезистентни щамове. Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространение на тази бактерия", каза доц. Иванов.
По думите му още при приемане в болница пациентите трябва да бъдат тествани за резистентни на антибиотици бактерии, особено ако в през последните два месеца са лежали в болница. При изписването - също.
"Болниците ги изписват с липса на симптоматика, но те реално са носители", каза той.
Такъв скрининг за пациенти е предвиден в Националния план за антимикробна резистентност, изготвен е от няколко здравни институции, сред които и НЦИОЗА, и чака да бъде приет от правителството.
"Заявките са да бъде приет през следващата година, но като гледам какъв бюджет е предвиден за здравеопазване, се съмнявам", каза Иванов.
Иначе МЗ беше обещало до края на октомври да публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за контрол на вътреболничните инфекции. Октомври мина, но това все още не се е случило.
Освен това има Национална здравна стратегия - до 2030 г., в която планът и наредбата са изведени като национален приоритет.
Хубаво би било болниците да публикуват регистрираните си вътреболнични инфекции и това да не се криеИван Иванов
Хубаво би било болниците да публикуват регистрираните си вътреболнични инфекции и това да не се крие, както е във всички европейски държави, каза Иванов.
По думите му тази информация е критерий за това колко добре функционира болницата, а не обратно, както се смята в България.
"Като се прикриват вътреболнични инфекции, никой няма стимул да се справи и се лее антибиотик за щяло и нещяло и тогава тези щамове стават резистентни и дори да искаме да се справим с проблема, не можем, защото вече почти не е останал антибиотик, който да ги унищожава", каза Шаркова.
Клебсиела пнеумония и други опасни бактерии
Медийни публикации от последните месеци разказват за няколко смъртни случая вследствие от вътреболнични инфекции с щамове на бактерии, станали резистентни към антибиотици, с които се лекуват по принцип.
Вътреболничните инфекции не са проблем само в България. В ЕС годишно около 35 000 души умират от инфекция, причинена от резистентни към антибиотици бактерии. Тези последици са сравними с последиците от грипа, туберкулозата и ХИВ/СПИН, взети заедно, отбелязва Европейската комисия.
Но в Европа се търсят начини за решаване на проблема, в България - за замитането му.
Резистентните на антибиотиците щамове на бактерии се срещат най-вече в интензивните болнични отделения, в операционните и в урологиите - където се поставят катетри и системи. Там влизат тежко болни хора, чиято имунна система е потисната и без това от лекарства, които вземат.
"Там нивото на заразяване е масово", каза Иванов.
Той посочи, че в българските болници се срещат едни от най-опасните мултирезистентни бактерии - освен клебсиела, още стрептококус пневмония - която води до пневмония менингит, ацинетобактер - която води до пневмония и сепсис.
Именно данни от заразени в болниците от клебсиела - около 60 души - анализира в момента лабораторията, която оглавява доц. Иванов. По думите му смъртността от резистентния щам на бактерията е много висока - около 50%.
Шаркова в момента изготвя исковите молби на близките на двама от починалите пациенти. Случаите скоро ще влязат в съда.
В съда под нейна защита влиза и още едно дело - за причинена слепота на пациент, заразен от бактерията псевдомона аерогиноза след операция на катаракта (перде на окото) в болницата "Света Марина" в Плевен.
В болницата всъщност има епидемичен взрив от въпросната бактерия, защото в един и същи ден, от един и същи екип, в една и съща операционна са оперирани петима души от каратакта. И петимата получават най-опасното усложнение след очна операция - ендофталмит, което крие голям риск от ослепяване. И при петимата е изолирана въпросната бактерия.
Двама са ослепели, единият е починал, един не иска да съди болницата, а почти сляпа пациентка вече е спечелила дело, представлявана от Шаркова.
Повърхностни или никакви проверки
Адвокатката разказа и за фрапиращи случаи на пропуски в контролната дейност на двата проверяващи органа - Изпълнителната агенция "Медицински надзор" (ИАМН) и регионалните здравни инспекции (РЗИ) в София и Плевен.
След случай на починал след трансплантация пациент в болница "Александровка" в столицата близките му сезират ИАМН. Тя е длъжна в двумесечен срок да направи проверка и да ги уведоми за резултатите. Но обявява, че започва проверката две седмици след изтичането на срока - едва след писмо от адвокатката. И установява, че да, има вътреболнична инфекция, но "хигиената в "Александровска" е добра и няма никакви нарушения".
След втория смъртен случай при подобни обстоятелства дори не предприема проверка.
Подобен е случаят и в Плевен - и ИАМН, и РЗИ правят повърхностни проверки и не установяват нищо нередно.
В за двете болници Шаркова сезира Инспектората към МЗ, който уж наказва виновните, но съдът отменя наказанията по процесуални причнини, т.е. заради неправилно написани актове, с които са наложени санкциите.
Проверките на ИАМЗ се правят след предварително предупреждение, каза пред Свободна Европа д-р Александър Костов, бивш служител в Първа градска болница в София.
"Микробиологията се взема от места, които са минати поне пет пъти с дезинфектант. Преди да се вземе проба от персонала, си измиват ръцете хирургично", каза той.
Д-р Костов единствен е отказал да се измие "все едно ще правя сърдечна трансплантация" и клебсиела е открита само при него, изолирана от ръцете.
Форум