"Да пролеем кървави сълзи". Кой беше Али Хаменей, мъртвият върховен лидер на Иран

Върховният лидер аятолах Али Хаменей, духовният лидер и най-висшият авторитет на Иран, който ръководеше страната в продължение на почти четири десетилетия, беше убит по време на въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари на 86-годишна възраст.

Възхваляван от поддръжниците си като мъдър лидер и осъждан от критиците си като диктатор, Хаменей ще бъде запомнен като монументална фигура на Ислямската революция.

Употребата на сила от Хаменей срещу собствения му народ, затварянето на опозиционни фигури дори от кръговете на неговите съмишленици и пламенната съпротива срещу САЩ и Израел – всичко това описва профила на един суров и безкомпромисен авторитарен човек, който доведе страната си до международна изолация.

"Историята ще покаже, че управлението на Хаменей е било дълбоко травмиращо за иранския народ, който е наблюдавал как страната му е изолирана и отслабена до степен, в която мнозинството е започнало да вижда емиграцията като единствена надежда", казва Алекс Ватанка, директор на Иранската програма в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Последните години от управлението на Хаменей са помрачени от чести национални протести срещу системата и кървави репресии, при които загиват хиляди демонстранти.

Протестите срещу поскъпването на живота през 2017 г., срещу цените на бензина през 2019 г., срещу недостига на вода през 2021 г. и заради смъртта на младата Махса Амини, арестувана за неправилно носене на хиджаб през 2022 г., отразяват нарастващите настроения срещу режима на аятоласите в Иран.

Но най-кървавите протести срещу ислямската република избухнаха в края на декември 2025 г. и продължиха до началото на януари 2026 г. Безредиците бяха брутално потушени, като правозащитни групи потвърдиха над 7000 смъртни случая с уточнението, че реалният им брой вероятно е много по-висок. Някои оценки включват четири пъти повече жертви.

Хаменей никога не пое отговорност за нарастващото несъгласие с управлението му и вместо това обвиняваше външно влияние, целящо да дестабилизира Ислямската република.

Противоречив образ

Тези, които са срещали покойния върховен лидер на Иран по-рано в живота му, го помнят като висок и строен духовник, който е обичал поезията и литературата, пушил е лула и се е интересувал от разговори с млади хора. Това контрастира силно с пламенния, брадат, антиамерикански лидер, привлякъл вниманието на света години по-късно.

Под неговото ръководство репресиите процъфтяват, кръгът от вътрешни хора в Техеран се свива и Ислямската република става все по-изолирана.

В продължение на десетилетия Хаменей има крайната дума по почти всички дела в Иран – от това дали жените могат да карат велосипеди на публични места до международните отношения с Вашингтон, който той определя като "Великия Сатана".

Хаменей свободно е упражнявал властта си над ключови институции като съдебната система, държавните радио и телевизия и военните сили. Ако се нуждаеше от сила, той разчиташе на военен апарат за сигурност, който включваше могъщия Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) и страховитите разузнавателни служби на Иран.

"Като овласти КГИР, той милитаризира политиката на страната", каза Али Ваез, директор на "Ирански проект" в Международната кризисна група.

От активист до омразен лидер

Роден в Машхад през 1939 г., Хаменей е вторият син на баща духовник. Започва религиозното си образование в ранна възраст, в ранните си юношески години е вдъхновен от пламенния революционер Саид Наваб Сафави и учи в свещения град Кум при бъдещия основател на ислямската република, аятолах Рухолах Хомейни.

Хаменей си спечелва репутацията на скромен и благочестив религиозен учен и през 1962 г. се присъединява към революционното движение на Хомейни, което се противопоставя на шаха и проамериканската политика на Техеран. Неговият революционен активизъм привлича вниманието на властите, което води до първия от множество арести.

През 1964 г. 25-годишният тогава Хаменей решава да напусне Кум, за да се грижи за баща си – "добро дело", за което по-късно той казва, че е благословено от Бог и е донесло по-късния му успех.

В Машхад Хаменей преподава уроци по Корана и ислямската идеология, което води до влизане в затвора, мъчения и в крайна сметка вътрешно изгнание. Когато революцията избухва през 1979 г., той е назначен в Ислямския революционен съвет от бившия си учител Хомейни.

Хаменей заема няколко ключови позиции в новия ислямски режим, включително два мандата като президент. Оцелява след опит за покушение през 1981 г., който парализира дясната му ръка.

Изненадващият избор

След като Хомейни умира през 1989 г., Хаменей е избран да стане втори върховен лидер на Иран. Изборът изненадва мнозина – очевидно дори самия Хаменей.

"Трябва да пролеем кървави сълзи, оплаквайки ислямското общество, което беше принудено дори да ме предложи [за върховен лидер]", казва Хаменей преди назначаването си.

Али Хаменей по време на публично събитие в Техеран, 17 февруари 2026 г.

"За разлика от своя предшественик, който не се вписваше в никоя конкретна политическа фракция, аятолах Хаменей беше, на практика, лидер на консервативния лагер. Следователно той загуби способността си да стои над конфликта и ефективно да управлява фракционните борби", коментира Ваез.

През цялото си управление той поддържа открито неподчинение към САЩ, за които твърди, че се стремят да свалят ислямската република и да възстановят предишщните си отношения с Техеран.

Оста на съпротивата

Под негово ръководство Иран увеличава влиянието си в региона чрез така наречената Ос на съпротивата. Това мрежа от подкрепяни от Техеран бойни групировки и съюзнически държавни играчи, които имат важна роля в стратегията на Иран да се противопостави на Запада, арабските врагове и неговия заклет съперник Израел.

Тази мрежа обаче се разпадна след падането на правителството на Башар Асад в Сирия през 2024 г. и израелската кампания за обезглавяване на Хизбула в Ливан, натиск над хусите в Йемен и отслабване на Хамас в Ивицата Газа.

Хаменей видимо изчезна от публичното полезрение по време на 12-дневната война на Израел срещу Иран през юни 2025 г., което повдигна въпроси за лидерството му в политическите кръгове на страната.

Хаменей се разминава с много от иранските президенти, които след това са отлъчени от естаблишмънта.

Основното изключение е Ебрахим Раиси, твърдолинеен духовник, за когото мнозина смятат, че е бил подготвян да наследи Хаменей като върховен лидер. Раиси загина при катастрофа с хеликоптер през май 2024 г., което усложни плановете на Хаменей за наследяване.

88-членното Събрание на старейшините, доминирано от консервативни духовници, сега ще трябва да назначи наследник на Хаменей.

"Той ще бъде запомнен като човек, който е имал много възможности да изслуша народа си и да промени курса. Но като върховен лидер беше толкова непоколебим в своите твърди методи, толкова решен да надделее над своите вътрешни и външни съперници и дълбоко в себе си толкова несигурен, че никога не се е занимавал със сериозен самоанализ", обобщава Ватанка.

Освен Хаменей, при въздушните удари на САЩ и Израел е убита и една от двете му дъщери. Оцеляват чтиримата му синове, другата му дъщеря и съпругата му.