"Идеалният сценарий за Москва". Защо Путин (предимно) печели от войната в Иран

Високи цени на петрола? Готово. По-малко американски оръжия за Киев? Готово. Вниманието на Вашингтон вече не е върху продължаващата война в Украйна? Готово. Европа е нервна заради цените на енергията? Готово. Напрежението на Запад ескалира? Готово.

Почти три седмици след началото на яростната кампания от американски и израелски въздушни удари срещу Иран, правителството в Техеран – най-близкият партньор на Русия в Близкия изток, е тласнато към колапс, докато Москва наблюдава отстрани, до голяма степен безпомощно.

Кремъл обаче не е напълно недоволен.

"Мисля, че това усложнява сигурността и икономическата картина за Европа. И разсейва [американския президент Доналд] Тръмп от Украйна, и всичко това ще се усеща като даване на много допълнително пространство на Москва", коментира пред Радио Свободна Европа Сам Грийн, дългогодишен експерт по Русия и професор по руска политика в Кингс Колидж Лондон.

Европейските политици "може да започнат да променят готовността си да подкрепят Украйна и да запазят позицията си по отношение на Русия", добави той. "Именно такива неща правят попътен вятър в платната на [руския президент Владимир] Путин."

Цените на петрола са ключова променлива в сметките на Кремъл за последиците от войната срещу Иран.

Износът на петрол и газ финансира пълномащабната инвазия Русия срещу Украйна, която вече се намира в петата си година. Западните санкции намалиха тези приходи, отчасти заради "ценовия таван", който по същество ограничава колко пари Москва може да събере.

Подкопаване на единството

Войната срещу Иран обаче доведе до рязко покачване на цените на петрола, което означава повече пари за Москва и за войната срещу Украйна. Това развитие е добре дошло за Путин, като се има предвид, че руската икономика е нестабилна и може да изпада в рецесия.

"Високите цени на енергията може не само да осигурят спасителен пояс, когато руската икономика вече е под силен натиск от санкциите и високите разходи за войната, но и да започнат да подкопават единството на страните, подкрепящи Украйна", каза Катя Бего, старши научен сътрудник в Европейската програма на Кралския за международни отношения "Чатъм Хаус".

"Ако енергийната криза в Близкия изток продължи и се задълбочи допълнително, вероятно ще видим повече европейски лидери да започват да отправят подобни призиви [за ограничаване на помощта за Украйна] и вече няма да става въпрос само за страни като Унгария и Словакия", добави тя.

Освен това, докато американците се оплакват от високите цени на бензина, администрацията на Тръмп облекчи временно санкциите над руския петрол.

"Идеалният сценарий за Москва за война в Близкия изток не е бърза победа или катастрофална ескалация, а конфликт с умерена продължителност и интензивност, който поддържа високи цени на петрола, без да нарушава значително световната икономика", коментира в Екс Александра Прокопенко, бивш съветник на Руската централна банка.

"Печелившият от тази война е Путин, който пълни хазната си с петролни долари... и [се облагодетелства от] намаляването на подкрепата, предоставяна на Украйна", посочи тази седмица пред Си Ен Ен и Ричард Ширеф, бивш британски генерал и бивш заместник-командващ на НАТО. Според него Европа и Канада "трябва абсолютно да удвоят подкрепата си за Украйна".

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент защити решението за предоставяне на дерогация за руски петрол, твърдейки, че мярката е "тясно насочена" и "няма да осигури значителна финансова полза за руското правителство".

"Покачването на цените на петрола е краткосрочно и временно смущение, което ще доведе до огромна полза за нашата нация и икономика в дългосрочен план", заяви Бесент в свое изявление, публикувано в Екс.

Белият дом отказа коментар.

Ролята на Вашингтон

Основната причина, заради която Украйна успява да се противопостави на по-многобройната руска армия, са западните оръжия. Те идват преди всичко от Вашингтон, който, наред с всичко останало, предостави на Киев системи за противовъздушна отбрана, които да свалят руските ракети и дронове.

В момента из целия Близък изток САЩ и Израел, да не говорим за съюзниците на американците като Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, се опитват да се справят с ответните атаки на Иран, използвайки десетки свои противоракетни и противодронови оръжия. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страните от Персийския залив са изстреляли над 800 американски ракети "Пейтриът" само за три дни.

Колкото повече се изчерпват американските оръжейни запаси, толкова по-малко оръжия остават за Украйна.

"За Путин дългата война в Иран е плюс", каза Зеленски в интервю за Би Би Си. "В допълнение към цените на енергията, това означава изчерпване на американските резерви и изчерпване на производителите на противовъздушна отбрана. Така че ние [Украйна] се сблъскваме с това."

На този фон преговорите за мир между Киев и Москва, водени от Вашингтон, са в застой.

Украйна също така се бори да предотврати прекаляването на подкрепяните от САЩ мирни преговори в полза на Русия. След няколко кръга преговорите сега са в застой.

Миналата седмица един от главните преговарящи на Кремъл - Кирил Дмитриев, отлетя за Флорида, за да се срещне със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър. По-късно Дмитриев определи преговорите като "продуктивни".

Два дни по-късно Министерството на финансите на САЩ временно отмени санкциите върху руския петрол.

Руското влияние

Най-големият негатив за Кремъл от войната в Иран е загубата на влияние в региона, казват експерти. Имиджът на Москва вече пострада от колапса на режима на Башар Асад в Сирия през декември 2024 г., където Русия инвестира десетилетия ресурси, за да затвърди военното си присъствие.

След това през януари американските сили нахлуха в Каракас и заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро, друг близък съюзник на Москва.

"Това е пореден случай, в който Кремъл не успява истински да подкрепи съюзника си в момент на нужда и [показва], че е до голяма степен безсилен", коментира Бего. "Това е и пореден режим, свързан с Кремъл, който се оказва под натиска потенциално да изчезне."

"Руското влияние [в Близкия изток] изглежда е в постоянен – и в обозримо бъдеще – спад", каза Мария Енгквист, директор на програмата за изследвания на Русия и Евразия в Шведската агенция за отбранителни изследвания. "Засега Москва има много ограничени възможности да управлява това и не може да направи много по въпроса."

Русия все пак не е изоставила напълно Техеран. Според различни съобщения Москва предоставя разузнавателна информация и евентуално чувствителна информация за насочване, което е помогнало на Иран да удари обекти като станцията на ЦРУ в Рияд.