Европейските съюзници на САЩ и Япония изразяват готовност да участват в американските усилия за осигуряване на преминаването през ключовия Ормузки проток, блокиран от Иран след началото на американо-израелските въздушни удари срещу ислямската република на 28 февруари.
"Изразяваме готовността си да допринесем за подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през пролива", се казва в съвместно изявление на лидерите на Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Япония, публикувано на 19 март.
То идва на фона на все по-засилващите се международни опасения, че разширяващият се конфликт в Близкия изток може да излезе извън контрол, като енергийната инфраструктура в целия регион вече е повредена.
Вижте също Иранският флот е почти изцяло унищожен, но Ормузкият проток остава затворен. Откъде идва заплахатаВ изявлението се критикува Техеран за скорошните му му атаки срещу граждански кораби и енергийна инфраструктура в региона, но не се посочват конкретни параметри на приноса на европейските държави и Япония към възстановяването на безопасното преминаване през протока.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп, който наскоро разкритикува съюзниците си от НАТО за отказа им да изпратят свои военни кораби в района, се срещна с японската премиерка Санае Такаичи в Белия дом.
Такаичи осъди ответните атаки на Иран и каза на Тръмп, че само той може да постигне мир в световен мащаб. Президентът на САЩ повтори, че е в интерес на засегнатите страни да осигурят преминаването през Ормузкия проток, през който се транспортират 20% от световния петрол.
"Ние не използваме пролива... И тогава, в случая с НАТО, те не искат да ни помогнат да го защитим, а те са тези, които се нуждаят от това", каза Тръмп пред репортери в Белия дом. "Но сега стават много по-мили, защото виждат отношението ми."
На практика затворен за гражданско корабоплаване, Ормузкият проток се превърна в основен проблем за световния енергиен пазар. Към 19 март цените на петрола продължиха да се покачват, като референтният суров петрол от тип "Брент" се увеличи с повече от 5% до 112,84 долара за барел.
Атаките в Персийския залив
На този фон Израел и Иран продължават да разменят атаки срещу енергийната инфраструктура в Персийския залив. Късно на 18 март Тел Авив заяви, че военните му сили са започнали въздушни удари в северната част на Иран за първи път от началото на конфликта на 28 февруари. Според израелски медии израелски военни самолети са атакували ирански военноморски кораби в пристанищния град Бандар Анзали на брега на Каспийско море.
Иран заяви, че огромното му газово находище "Южен Парс" също е било ударено на 18 март. Израелските медии съобщиха, че атаката е извършена със съгласието на САЩ, но по-късно Тръмп отрече Вашингтон да е знаел предварително за атакатат.
В по-късен коментар израелският премиер Бенямин Нетаняху потвърди, че Тел Авив е действал сам при извършването на удара по "Южен Парс", добавяйки, че Съединените щати са поискали от израелците да се въздържат от подобни атаки в бъдеще.
Техеран отвърна с огън по нефтените и газови съоръжения на арабските страни в региона. Иран издаде предупреждение за евакуация за няколко нефтени съоръжения в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, заявявайки, че "те ще бъдат обект на удари в следващите часове".
Скоро след това беше съобщено за пожар в главния газов хъб на Катар. В ранните часове на 19 март Иран заяви, че отново е атакувал съоръжението, като катарски представители заявиха, че последните удари са причинили пожари и "значителни щети" на обекта.
Главният изпълнителен директор на "Катар Енерджи" Саад ал-Кааби заяви, че атаките на Техеран са унищожили 17% от капацитета за износ на втечнен природен газ на страната и са причинили загуба на около 20 млрд. долара годишни приходи.
Тръмп обеща, че няма да има повече израелски атаки срещу "изключително важния и ценен"обект "Южен Парс". Той обаче предупреди Техеран, че американските сили ще "взривят" цялото съоръжение, ако Иран отново атакува Катар.
На 19 март директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард заяви, че военните цели, "определени от президента, са различни от целите, определени от израелското правителство".
Часове по-късно Нетаняху отрече да е въвлякъл Съединените щати в конфликта: "Някой наистина ли мисли, че някой може да казва на президента Тръмп какво да прави?"
Вижте също Тръмп, Иран и войната. Как ще свърши тази история