Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и бизнесменът Илон Мъск нападнаха Германия заради решението крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) да бъде обявена за "екстремистка организация".
В отговор германското външно министерство отхвърли критиките и защити действието, като каза, че то идва след "подробно и независимо разследване".
Дотук се стигна, след като в петък германското вътрешно разузнаване обяви АзГ за "екстремистка организация", която застрашава демокрацията.
Вижте също Триумфът на крайната десница. Ще ѝ стигнат ли силите, за да получи власт в ЕвропаТова дава право на германското разузнаване да следи отблизо дейността на партията, която е втора по брой на депутатите в германския парламент след последните избори през февруари.
"Германия току-що даде на разузнавателната си агенция нови правомощия да следи опозицията. Това не е демокрация – това е прикрита тирания", написа в Екс (Туитър) в петък държавният секретар на САЩ Марко Рубио.
Той добави, че според него "истинска екстремистка" е не АзГ, а "смъртоносната политика (...) за отворени граници и имиграция, на която партията се противопоставя" и поиска Германия "да промени курса си".
След него и американският вицепрезидент Джей Ди Ванс разкритикува решението за обявяването на АзГ за екстремистка. Това направи и бизнесменът Илон Мъск, който е част от Департамента за ефективност на правителството (DOGE).
Последва отговор на германското външно министерство.
"Това е демокрация. Това решение е резултат от задълбочено и независимо разследване, насочено към защита на нашата Конституция и върховенството на закона. Последната дума ще бъде на независимите съдилища. Поучихме се от нашата история, че десният екстремизъм трябва да бъде спиран", написаха от министерството.
АзГ е втора сила в германския парламент със 152 места в 630-местния парламент.
Още преди изборите през февруари останалите германски партии поеха ангажимент да не взаимодействат с нея. Части от АзГ, включително някои от основните ѝ лица, са обвинявани, че оправдават нацистките политики на режима на Хитлер.
Сега някои политици в страната казаха, че следващата стъпка след обявяването на АзГ за “екстремистка организация” е тя да бъде забранена.
Според германската конституция това може да стане само по инициатива на двете камари на парламента, правителството или конституционния съд.
Това не е първият път, в който представители на САЩ се изказват пряко за вътрешната политика на Германия. Преди парламентарните избори там Мъск публично подкрепи АзГ, като призова да се гласува за партията.
През февруари и американският вицепрезидент Ванс определи като неприемлива политиката на Берлин за изолиране на крайнодясната АзГ и проведе среща с лидерката на партията Алис Вайдел.
Досегашният канцлер Олаф Шолц, както и Фридрих Мерц, на когото Шолц ще отстъпи поста си, тогава разкритикуваха думите на Ванс, в които видяха намеса във вътрешната политика на Германия.
Вижте също Твърде близо до Белия дом. Кой е Илон Мъск, който взе да се меси в Европа след избирането на Тръмп