В продължение на десетилетия руската програма за пилотирани космически полети беше инженерно чудо, нискотехнологична система без излишни екстри, която надеждно и безопасно превозваше десетки астронавти в космоса.
След като флотилията от космически совалки на САЩ беше спряна през 2011 г., корабите „Союз“ и „Прогрес“ се превърнаха в основните превозни средства за Международната космическа станция (МКС). С тях се доставяха провизии, космонавтите се връщаха на земята и държаха цялата станция в орбита.
Вижте също "Космос 482". Как една съветска сонда падна в Индийския океан над 50 години след като излетя за ВенераПрез последните години обаче цялостната космическа програма на Русия претърпя поредица от удари, като репутацията ѝ беше накърнена от корупционни скандали, намаляващо финансиране, инциденти и обвинения към ръководството, че поставя политиката над науката.
Последният удар?
Когато капсулата „Союз”, превозваща двама руснаци и един американец, излетя от Байконур миналия месец, основен компонент на стартиращата платформа, наречен кабина за поддръжка или обслужване, не успя да се измъкне от изхвърляните газове на издигащата се ракета.
Все още не е ясно дали причината е човешка грешка или техническа неизправност, но руската космическа агенция „Роскосмос“ заяви, че ще са необходими ремонти.
Проблемът е, че тази конкретна площадка – стартираща площадка 31/6 – е единствената в Байконур, която може да извършва пилотирани стартирания на „Союз“. Експертите казват, че в най-добрия случай ремонтите ще отнемат няколко месеца, но е възможно и да отнемат години.
„Ако това нещо е унищожено, ще им отнеме време, за да могат да изстрелват ракети отново“, каза Тери Виртс, бивш астронавт на НАСА и командир на МКС, който е летял на „Союз“, изстрелян от Байконур, „а с всичките им усилия, насочени към военната им машина, не съм сигурен дали ще могат да изстрелват ракети в близко бъдеще“.
Вижте също За първи път. Как изстрелването на руския кораб "Союз" в космоса беше прекратено секунди преди стартаДокато американски частни компании като SpaceX и Blue Origin могат да превозват хора, включително руски космонавти, и малки товари до и от станцията, те не могат да се справят с руските кораби „Прогрес“, които се използват за поддържане на правилната ориентация на станцията.
Други неруски кораби – Cygnus на Northrop Grumman, японският HTV-X и Starliner на Boeing – биха могли да компенсират част от разликата, каза Скот Пейс, директор на Института за космическа политика в Университета Джордж Вашингтон във Вашингтон.
„Вероятно това няма да бъде проблем в краткосрочен план, но може да се превърне в проблем, ако има дълъг период без мисии на „Прогрес“, каза той.
„Просто вече нямаме космодруми и стартови комплекси, способни да осъществяват пилотирани изстрелвания“, заяви Вадим Лукашевич, експерт в космическата индустрия и бивш дизайнер в „Сухой Дизайн Бюро“, голям производител в аерокосмическата индустрия.
„Русия се намира в ситуация, в която най-слабото звено се счупва и всичко се разпада“, каза той пред руския новинарски портал BFM.ru.
По-доброто минало
Байконур е синоним на съветската и руската космическа програма от почти седем десетилетия.
Големият комплекс в степите на южен Казахстан е изстрелял стотици ракети, в това число и балистични. Той е изиграл роля в някои от най-големите постижения в историята на космическите полети: „Спутник“ - първият спътник в света, Юрий Гагарин, първият човек в космоса.
Вижте също Залезът на Байконур. Как спор с Казахстан заплашва руския космодрумКомплексът е преживял разпадането на Съветския съюз. Днес Русия наема съоръжението от Казахстан.
Преди частните космически компании да започнат да летят до МКС, Байконур беше единственото място, което можеше да извежда хора и товари в орбита. Съоръжението беше дом на надеждни и евтини изстрелвания на търговски спътници, които според една оценка са донесли на Русия близо 10 милиарда долара приходи през последните 25 години.
След като Русия завзе Кримския полуостров на Украйна през 2014 г., западните страни, включително САЩ, започнаха да налагат санкции на руски компании и висши държавни служители. Въпреки това НАСА и Роскосмос продължиха да си сътрудничат в експлоатацията на МКС.
Репутацията на Роскосмос беше накърнена от поредица от инциденти, включително все още необяснена изкуствена дупка, открита в руски модул на станцията; аварийно кацане на членове на екипажа, връщащи се на Земята и др.
В продължение на години агенцията беше ръководена от Дмитрий Рогозин, бивш депутат и гръмогласен националист. Под негово ръководство Роскосмос построи ново съоръжение, което да замести Байконур – космодрума Восточный в Далекоизточната област Амур.
Този проект обаче беше съпътстван от огромни надхвърляния на разходите и разследвания за корупция, гладна стачка на работници и др. Миналия месец част от комплекса „Восточный“ остана без ток, след като местният доставчик на електроенергия прекъсна електрозахранването поради неплатени сметки.
Вижте също "Kато експедиция с нацистите". Защо руски и американски астронавти продължават да работят заедноРогозин направи няколко коментара, които предизвикаха учудване по време на мандата му, включително предположението, че изкуствената дупка, открита в руската капсула, е пробита умишлено от американски астронавт. Той позволи на трима космонавти на станцията да позират с флаговете на сепаратистките сили в източна Украйна, което предизвика необичайна публична критика от страна на НАСА.
Малко след това той беше отстранен от поста си.
В изявление, публикувано след инцидента при изстрелването на 27 ноември, НАСА заяви, че е „наясно, че Роскосмос проверява“ съоръжението, но препрати по-нататъшните въпроси към руската агенция.
Тежките западни санкции, наложени в отговор на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., ограничиха възможността на Роскосмос да придобива технологии и оборудване за поддържане на остаряващата си инфраструктура.
Технологията, на която са базирани космическите кораби „Союз“ и „Прогрес“, е до голяма степен местна, разработена и произведена от руски индустриални доставчици. До известна степен това предпазва космическата програма от прекъсвания, дължащи се на отделянето от световните пазари.
Властите може да се опитат да съберат части и оборудване от други съоръжения в Байконур или от други места, според някои експерти: например от Восточный или от съоръжението Плесецк в крайния север на Русия, което се занимава с изстрелването на сателити и ракети.
Самият Роскосмос е наредил ремонтите да бъдат завършени до април, срок, към който много експерти са скептични.
Ако работата напредва бързо, все още е възможно да успеят да я завършат, каза Нурлан Аселкан, главен редактор и издател на казахстанското списание „Space Research and Technology”.
Инцидентът послужи и като сигнал за тревога за затруднената руска агенция да намали плановете си, каза Аселкан.
„Смятам, че до известна степен тази авария подтикна Роскосмос към реализъм, защото създаде ситуация, в която тези амбиции – създаването на изцяло нова инфраструктура, нови ракети, нови кораби в космодрума във Далечния Изток [Восточный] – бяха несъвместими с възможностите“, каза той.
Въпреки всичко това, според него „Байконур ще остане основният космодрум на Роскосмос в обозримо бъдеще“.
На 9 декември капсулата „Союз“, която връщаше двама руснаци и един американец от МКС на Земята, се приземи безопасно в казахстанските степи, както безброй други преди нея през годините.
Вижте също "Катастрофа, сравнима със загубата на крайцера "Москва". Колко струва провалът на руската мисия до Луната