"Не съм видяла действия". Ще признава ли България еднополовите бракове, сключени другаде в ЕС

„Тя е най-прекрасният човек на земята. Когато влезе в стаята, всички се усмихват.“

Така Севда Семер описва жената, която днес е нейна съпруга. Двете се срещат случайно, докато Севда е на конференция в Копенхаген. Започват връзка от разстояние, а преди три години и половина Севда се мести да живее от България в Дания.

Връзката между двете се „основава на доверие, откритост и желание да опознаваш човека до теб“. През август 2024 г. те решават да я направят още по-официална, като сключват брак в Дания.

Церемонията е малка – четат се стихотворения, приятелите им идват по дънки преди работа. „От една страна – просто един ден, в който и двете носихме бели рокли“, спомня си Севда.

Но такъв ден би бил немислим в родната за Севда България, където тя и съпругата ѝ не се считат за семейство. Тук еднополовите бракове са незаконни, няма и друга форма на признаване на еднополови връзки. Същото важи за още три държави в ЕС – Румъния, Словакия и Полша.

Миналия вторник Съдът на Европейския съюз (СЕС) реши, че еднополовите бракове, сключени в ЕС, трябва да се признават във всички страни членки на блока. Дори когато не са законни според националното им законодателство.

Новината намира Севда у дома и тя я споделя със съпругата си.

„Тя ме прегърна и каза: „Чудесно, значи сега ще си смениш документите!“ Очакването ѝ беше, че всичко веднага ще се промени, но ѝ казах, че нещата не стоят така“, казва Севда и добавя:

„Когато става въпрос за ЛГБТ права (на лесбийки, гейове, бисексуални и транс хора – б.а.), аз съм видяла това, което смятам за правилно от страна на ЕС. Но не съм видяла действия от страна на България.“

Адвокатката Деница Любенова от ЛГБТ организация „Действие“ потвърждава това: „Решенията на СЕС са част от вътрешното право на страните членки. Но в България няма как да има промяна без законодателна мярка“.

Накратко – решението е добра новина за еднополовите двойки, но не означава, че България автоматично ще признава техни бракове, сключени в други европейски страни.

Още преди две години Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) задължи страната да създаде правна рамка, която да признае еднополовите връзки. Но България още не е направила нищо по този въпрос.

В същото време такива двойки не могат да регулират базови аспекти от живота си, свързани с имуществото, издръжката или наследяването, както би могло едно официално признато семейство.

„Според датската държава съм женена, според българската – не“

Когато си български гражданин и сключиш брак в чужбина, си длъжен да го регистрираш в общината. Гражданският ти статус трябва да се смени – от неженен на женен или от неомъжена на омъжена.

Но ако си омъжен мъж или пък женена жена, общината ще ти откаже тази промяна. Регистърът не позволява двама души от един и същи пол да бъдат вписани като съпрузи. Отказът може да се обжалва пред съда, но и там е много вероятно решението да е отрицателно.

Севда знае за тази тенденция и затова намира за „безсмислено“ да води дело за признаване на брака си в България.

„Според датската държава съм женена, според българската – не“, казва тя.

За сметка на това се налага да заведе дело за промяна на фамилното си име, тъй като решава да вземе фамилията на съпругата си.

„В Дания нося нашето семейно име и пълноправно си живея с него, дори гласувам. Но ако пътувам, трябва да летя с личната си карта или паспорта, които са със старото ми име“, казва Севда и добавя:

„Затова вървя с една папчица с документи, че съм си сменила името. Малко е особено, но това е ситуацията.“

Според българските закони, когато сключиш брак, имаш право еднократно да смениш фамилията си.

„Но когато искаме смяна на фамилията във връзка с настъпил еднополов брак в чужбина, получаваме отказ от общината. За да можеш да активираш процедурата по смяна на името, трябва да ти бъде зачетен бракът“, казва Деница Любенова.

Минути след сватбената церемония Севда вижда как името ѝ в датската ѝ здравна карта е автоматично променено. Година по-късно тя още чака действие от България по този въпрос.

Не повече права, а равни права

Освен че нямат правото да носят името на човека до себе си, еднополовите двойки в България нямат и други права. Например:

• правото на личен и семеен живот и лично достойнство;
• здравни права – да получаваш информация за партньора си при болест, да взимаш решения за здравния му статут и т.н.;
• права, свързани с имуществото и издръжката;
• правото на наследяване и др.

Освен тези „прагматични цели“, Севда вижда и друга разлика с Дания – липсата на „психологическо напрежение“ от това да си ЛГБТ човек в България.

„В Дания видях какво означава да живея, без да се замислям дали мога да кажа „моята приятелка това“, „моята съпруга онова“, казва Севда и добавя:

„В България съм била обградена от хора с отворено съзнание, но винаги има част от мен, която сканира пространството и се опитва да разбере – мога ли да кажа това, което мисля, или не съвсем.“

Как се случват битките сега

Като адвокат Любенова води доста дела за промяна на фамилното име. При тях има и положителни, и отрицателни решения.

„Изключително много“ са и делата за признаване на еднополови бракове на български граждани с граждани на страни извън ЕС, казва тя. За хората от трети страни бракът е важен, за да могат да получат право на пребиваване в България. При такива дела има положителни решения на Върховния административен съд (ВАС), които компетентната по въпроса дирекция „Миграция“ отказва да изпълни, казва Любенова.

Организация „Действие“ разглежда и около десетина дела за признаване на брак на двама български граждани. Такива дела винаги завършват с отказ. Но именно по такова дело Лилия Бабулкова и Дарина Коилова, сключили брак във Великобритания през 2016 г., осъдиха България пред ЕСПЧ през 2023 г. за това, че не е признала брака им.

По думите на Любенова българското правителство има срок до декември да предприеме правни действия за промяна на законодателството по тази тема. По всичко личи, че този срок няма да бъде спазен.

Брак на българин с гражданин на друга страна от ЕС също не води до промяна на гражданския статус. Но в тези случаи няма проблем с пребиваването в България заради свободата на движение в блока.

Какво следва от решението

Сегашното решение на СЕС е по дело на двама полски граждани, които сключват брак в Германия през 2018 г. Двамата искат Полша да признае брака им, но тя отказва. СЕС прие, че Варшава няма право на този отказ, независимо, че не разрешава еднополови бракове.

Според СЕС страните членки са длъжни да признаят придобития в друга страна от ЕС граждански статус за целите на свободно движение.

А когато в една страна има само един начин да се признае брак, сключен в чужбина, тя не трябва да допуска дискриминация и различно третиране на брака при еднополови и двуполови двойки.

По думите на Любенова последното е най-важно. От отделните страни зависи как точно ще се случи това признаване, но според адвокатката то не може да стане без промяна в закона.

„Освен това ЕС не може да каже на България до какви права ще доведе това вписване. Това е най-големият проблем“, казва Любенова. Възможно е да се въведе вариант за признаване на еднополовите бракове, но от това да не следват равни права за тях.

Все пак промяната е възможна, „но е нужно да има политическа воля за нея“, казва още Любенова.

Севда също се надява на това, но не знае дали би се върнала в България, ако види промяна. Засега няма такива планове, защото е вложила много в живота си в Дания. А и защото до днес, когато стъпи на летището в София, веднага казва на съпругата си, че може би е по-добре да не се държат за ръце.