Те не са нито най-известните, нито най-успелите. В никакъв случай не са най-единните, а още по-малко най-примерните. В света на хеви метъла обаче има широко съгласие - те са бащите и без тях нищо нямаше да е същото.
В събота на стадион "Вила Парк" в Бирмингам се проведе прощалният концерт на Black Sabbath, озаглавен "Back to beginning ". Мегаконцертът събра на едно място не само бандата, но и много от легендите на метъла.
Вижте също Ози Озбърн - Принцът на Мрака, който хвърли света в ярката светлина на хеви метълаВ него участие взеха Metallica, Guns N' Roses, Slayer, Pantera, Gojira, Alice in Chains, Стивън Тайлър, Чад Смит и още куп живи легенди.
„Това е като летен лагер за хеви метъл“, каза в бекстейджа барабанистът на Metallica Ларс Улрих.
Историята на групата започва в края на 60-те в Бирмингам. Тогава Тони Айоми и Бил Уорд искат да започнат нова група, след като предишната им Mythology се е разпаднала. Към тях се присъединяват Гийзър Бътлър и Ози Озбърн, които също по-рано са част от друга банда – Rare Breed.
Първоначално новата банда, която има и други членове, се казва The Polka Tulk Blues Band и малко по-късно Polka Tulk и Earth. Групата започва да записва записи и постепенно се установява като четирчленна банда и дори се сдобива с мениджър.
За кратко Айоми мигрира към Jethro Tull, но бързо се връща в Earth.
„Когато се върнах от Tull, вече имах изцяло различно отношение. Те ме научиха, че за да започнеш, трябва да работиш за тази цел“, казва Айоми в една от книгите, посветени на Сабат.
Самото име на групата се появява заради песента Black Sabbath, която Ози и Гийзър пишат във връзка с едноименен филм на ужасите, привлякъл масово хора по бирмиганмските кина. То е мрачно и е много по-различно от всичко, което тогава се слуша, а така и самата банда открива част от идентичността си, което впоследствие я извежда напред.
Първият албум на групата Black Sabbath, който носи същото име, излиза през май 70-та. Макар че не става любим на критиците, бандата все пак генерира интерес и продава достатъчно копия, за да им помогне да се развиват.
Днес обаче албумът е платинен в САЩ и Великобритания, а мнозина го посочват като първия хевиметъл албум.
Само няколко месеца по-късно бандата отново влиза в студиото, за да записва и така на бял свят се появява Paranoid. Сингълът със същото име бързо влиза в най-слушаните парчета на класациите във Великобритания като достига до номер 4. Албумът отваря вратите на Сабат за първото им турне в САЩ, а от там и за необятния музикален пазар отвъд океана.
След турнетата около Paranoid групата отново се връща в студиото, но вече има повече пари и време за пълноценни записи. И не само.
„Яко се зарибихме по коката“, спомня си Бил Уорд и добавя, че понякога музикантите са забравяли част от идеите си, защото са били твърде надрусани.
Продуктивността им обаче е изумителна. През април 1971 г. новият албум – Master of Reality е готов, а само два месеца по-късно той вече е златен, като достига до платинен статут в началото на 80-те.
След кратка почивка групата обратно е в студиото, за да записват Black Sabbath Vol.4 но наркотиците и караниците вече са толкова много, че вече открито се говори за уволнения, които по-късно и се случват.
Следват нови турнета и успехи, преди групата да се върне обратно в Англия и да запише Sabbath Bloody Sabbath, който, както и с всичките албуми на групата, става платинен в САЩ.
До края на 70-те още три нови албума, но нещата тотално са излезли извън контрол.
През 76-та Ози е приет в болница за хора с психчески заболявания. Заедно с това отношенията му с Айоми са много обтегнати въпреки големите успехи. Самият той няколко пъти напуска, докато в крайна сметка, през 1979 г. е уволнен.
„Нещата бяха толкова зле, че не правехме нищо по цял ден“, спомня си Айоми, който признава, че всички са имали тежки проблеми с наркотиците и алкохола, но ситуацията при Ози е била нетърпима.
„Алкохолът е едно от най-тежките неща, които са се случвали на Black Sabbath“, спомня си Уорд.
След уволняването на Ози бандата решава да опита да започне отново с бившия фронтмент на Rainbow – Рони Джеймс Дио. В същото време и Гийзър Бътлър за кратко излиза, за да се справя с лични проблеми.
Звученето е ново и различно, но бандата отново жъне успех с Heaven and Hell, както и на световното турне след албума.
Само година след напускането на Ози обаче, това прави и Уорд, който не приема да излиза на сцената без оригиналния вокал на групата.
Записите продължават с различни нови попълнения, но успехите от миналото така и не се появяват отново. Много скоро и Рони се отказва и напуска.
Останали като двамата последни основатели на Сабат – Айоми и Бътлър правят опит да намерят нов вокал и накрая се спират на Иън Гилън от Deep Purple. Това също не сработва и така групата се лута близо десетилетие - прави записи с различни, много добри вокали, но нищо вече не е същото.
След 1997 г. групата за пръв път се събира изцяло отново, а година по-късно издава двоен албум Reunion, който дори им носи награда „Грами“ и нови многомилионни продажби.
В следващите две десетилетия групата се събира още веднъж, всеки от членовете гони свои собствени проекти, докато през 2017 г. те слагат край на Сабат, извън някои спорадични появявания.
Така, след близо 60 години на сцена, Сабат оставят зад себе си над 70 млн. продадени копия, но и огромно влияние върху развитието на хеви метъла изобщо. Списание Ролинг стоун достига и по-далеч като ги нарича „Бийтълс“ на хеви метъла“.
Почти всички най-големи групи в историята признават това, затова и много техни представители можеха да бъдат видени на прощалния концерт в Бирмингам през уикенда.
„Томи Айоми е кралят на хеви рифовете“, казва Джеймс Хетфийлд от „Металика“.
„Нямате никаква идея как се чувствам. Благодаря ви от дъното на сърцето си“, каза Ози в края на концерта.
Вижте също "Когато съм щастлив, създавам най-тежкия риф". Джеймс Хетфийлд, който написа света на Metallica