"Егати кефа". Рене Карабаш и албанските девици, които бяха номинирани за международния "Букър"

“Книгата ми е номинирана за Международен Букър! Не мога да ви опиша как се чувствам и колко отдавна не съм плакала от щастие…”, пише Рене Карабаш във Фейсбук.

На 24 февруари писателката се буди с номинация за литературната награда - за англоезичния превод на романа ѝ “Остайница”. Той се казва “She who remains” и е дело на преводачката и писателка с български произход Изидора Анжел.

Освен на английски, романът е преведен на още поне 12 езика, тя е и първата българска книга, която излиза на бразилския пазар, а нейни преводи на френски и английски са носители на местни литературни награди.

Певицата Дуа Липа го поставя на фокус в своя книжен клуб преди няколко седмици. “Егати кефа”, написа Карабаш във Фейсбук тогава.

“Остайница” ни разказва за живота на жените от отдалечена албанска общност и избора им- да станат заклети девици и да продължат живота си като мъже, или да се примирят с традицията на уредения брак. За книгата Карабаш се вдъхновява от изложба на фотографката Пепа Христова, пред чиято камера застават албанските така наречени “Клетвени девици”.

Историята в “Остайница” е колкото лична, толкова и описваща общочовешките сблъсъци между ограничаващите поверия, сянката на травмите и свободата.

“Откривам личния си проблем, болезненото в нас и търся същата рана, много по-голяма, радикализирана, за да мога да покажа максимума докъде може да се стигне. Използвам го и като алегория, като метафора. За мен е важно да открия раната и да я излекувам първо в себе си, защото ако го направя за себе си – има шанс това да се случи и с читателя”, казва Карабаш за списание Виж!.

Едно кльощаво русо момиче, въоръжено с пушки и лъкове, което караше балканчетата и симсоните на момчетата и псуваше на турски - така Карабаш описва детството си пред WebCafe.

Tя е родена в година на промяна- 1989 г. в ловешкото село Александрово. Детството ѝ я учи на много, но най- вече да заявява себе си, дори когато се съмняват в нея.

“Сега ще се обадя на баба ми, да й се похваля. Тя хабер си няма какво е Букър, но какво от това, щом ще отиде в селския магазин, ще купи бонбони Амфора и ще почерпи с тях цялото село”, пише Карабаш във Фейсбук.

Писателката, по онова време Ирена Иванова, завършва езиковата гимназия в Ловеч, която е и сценична площадка на българския филм “Вчера”. После учи приложна лингвистика с английски и френски във Великотърновския университет. Тя продължава образованието си в Анже, Франция, където учи литература, а в Новия български университет завършва магистратура по режисура.

Псевдонима Рене Карабаш Ирена започва да използва след времето си във Франция, където всички ѝ казват Рене. Карабаш взима фамилията на майка си, която иска да запази и за която вярва, че пази нея.

Читателите се срещат с Карабаш с първата ѝ стихосбирка “Хълбоци и пеперуди”. Заедно с Илиян Любомиров и Константин Трендафилов (Папи Ханс) тя прави турне из страната, където, четейки поезия, вижда своите стихове в огледалото от младите хора, дошли да слушат, а те не са малко.

Зад нея застава издателската къща "Жанет 45", която издава и следващите ѝ книги - “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, “Братовчедката на Зорбас”, “3/4 любов”, “Остайница”, “Някой ме вика по име”.

Познавателния си период с професионалното писане Карабаш вижда като години на романтична свобода.

“Всичко започна от този таван. Аз тъкмо бях дошла в София и се какавидирах в Рене Карабаш. Като рок звезди ще дойдем с леко закъснение, не с какво да е, а яхнали мотор! Все пак сме поетичните звезди на България и не може да се излагаме с таксита или да ходим пеш”, разказва тя.

Освен в литературата, Карабаш намира проводник на своето творчество в актьорската игра. Писателката казва, че от малка е намирала вдъхновение в сцената, но ден преди изпитите за НАТФИЗ тя решава да се откаже от мечтата.

Успява да я реализира години по- късно. На това дава началото случайна среща във Фейсбук. Агенция намира профила ѝ и предлага да се пробва за роля във филма “Безбог”.

Името зад проекта - режисьорката Ралица Петкова, я убеждава, че проектът си струва и кастинг по-късно Карабаш е нестабилната, наркозависима медицинската сестра Нина, която краде и продава личните документи на своите болни от деменция пациенти.

За участието си в “Безбог” Рене е предизвикана да намери път към героинята. За филма тя изкарва шофьорска книжка и курс за медицински сестри. Писателката окончателно се потапя в методичната актьорска игра, когато Петкова я предизвиква да проси на Женския пазар.

“Това беше начинът да ми смаже егото. Просех на улицата, влизах в барове с проститутки. А Ралица през цялото време вървеше след мен и ме наблюдаваше“, споделя Карабаш пред Forbes.

Усилията са увенчани с успех, европейски. Карабаш печели един сребърен леопард, един алуминиев кон, една златна роза и сърцето на Сараево - все награди от престижни филмови фестивали.

Друг успех в киното на Карабаш е работата по сценария на българския сериал “Те, вълните”. Идеята идва след разговор с Теодора Духовникова и скъсана икона на Св. София и дъщерите ѝ, която Рене намира на улицата.

Двете събития, съдбоносно непосредствено едно след друго, ѝ подсказват, че българската телевизия има нужда от история със силни женски характери.

Когато не пише, не режисира, не играе и не обира световноизвестни награди за литература и кино, можете да намерите Рене Карабаш отдадена на своята академия за творческо писане “Заешка дупка”, от която за последното десетилетие са излезли цял “легион” автори.

В екипа от учители е имало истински литературни звезди като Георги Господинов, Виктория Бешлийска и Георги Бърдаров.