Made in Самоков. Как се правят български дронове камикадзе и антидрон системи

Денят е сив и дъждовен, но вътре в производственото помещение е светло и топло. От единия до другия му край - легнали върху хоризонтални стелажи или висящи на специални куки, се виждат бели триъгълни корпуси.

Десетките им остри "носове" чакат да бъдат сглобени, наредени под една от масите. Без тях триъгълните крила са не по-дълги от няколко педи. Толкова са леки, че изглеждат като детски играчки - но всъщност са смъртоносни.

Това са дронове камикадзе, произведени в България. И още по-точно - в Самоков.

Помещението, в което се правят корпусите на дроновете на "Самел-90". Под масата вдясно са наредени носовете на дроновете, които чакат да бъдат сглобени.

Намираме се в завода на "Самел-90", една от най-големите български фирми, които произвеждат както бойни дронове, така и антидрон системи.

"Започнахме да разработваме дроновете камикадзе преди две години, през ноември 2023 г.", разказва пред Свободна Европа инж. Венета Попова, ръководителка на направлението производство на дронове в завода.

"В момента произвеждаме около 50 на месец, но имаме капацитет за тройно повече, 150 на месец", добавя тя.

Инж. Венета Попова пред един от стелажите с корпуси

Заводът на "Самел-90" в Самоков е основан като държавен още през 1964 г. с основна цел производство на електронно комуникационно оборудване за нуждите на българската армия. След 1989 г. е приватизиран. Собственик става инж. Петър Георгиев, който работи в него от 1976 г.

Така изглеждат корпусите на камикадзе дрона Samjet във втория етап на производство - поставянето на фината електроника, двигател, камери.

През последните месеци заводът беше посетен от редица официални лица - министъра на отбраната Атанас Запрянов, вицепремиера и министър на иновациите Томислав Дончев, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Но по думите на собственика Георгиев това внимание е едва от съвсем скоро. То идва на фона на серията от нахлувания на дронове в европейското въздушно пространство - първо руски апарати в Полша и Румъния, а след това неидентифицирани такива в Дания, Литва, Латвия, Германия и още страни.

Множество европейски лидери казаха, че става дума за хибридни атаки. Не изключиха те да са свързани с Русия. Заради случаите Европейската комисия съобщи, че предлага ЕС да изгради своя "стена срещу дронове", така че да има защита.

Според експерти, с които Свободна Европа разговаря, български компании могат да заемат ключово място в предстоящото усилване на отбранителните способности срещу дронове. Собственикът на "Самел-90" е съгласен с това.

"Имаме място, но всичко зависи от българската държава", казва Георгиев.

Как се прави боен дрон

Заводът на "Самел-90" не е най-типичният военен завод - на територията му има рибарници с пъстърва, оранжерии със зеленчуци, дори мини зоологическа градина със сърни и пауни.

На голяма площ са събрани над десет сгради, които се ползват за различни цели. С течение на времето компанията е разширила своята дейност и днес предлага продукти както с военно, така и с гражданско предназначение - например LED осветителни тела, техническа керамика и механични компоненти.

Военните изделия включват антидрон системи, радиосмутители, бронирани автомобили, а отскоро и ударни дронове.

Дронове Samjet в процес на изработка

Производствената база, където се правят безпилотните летателни апарати (БЛА), включва два етажа в една от сградите. На първия е разположено мястото, в което се сглобяват техните корпуси.

Когато влизаме в помещението, в далечния му край няколко жени с работни престилки са се навели над плот.

"Правят смоли", казва Венета Попова, началничка на цеха, която ни посреща на вратата.

Смолите от своя страна се правят от специални платове. Благодарение на тази технология тялото на дрона е изключително леко. След като се боядиса и изсъхне, то отива на горния етаж на цеха, където други работници поставят цялата електроника, двигател, камера.

Дронове са наредени в помещението за боядисване на корпусите.

Името на дрона камикадзе на "Самел-90" е Samjet. Той е проектиран за поразяване на наземни цели, като може да достига обекти на разстояние до 100 км и да се движи с над 100 км/час.

Една от модификациите му позволява оптимално прецизно разстояние на дистанционно управление до 40 км. Системата му дава възможност за контролирано кацане без взривяване, ако целта не бъде открита, което минимизира риска от нежелани щети.

Софтуерът му е разработен от швейцарската фирма Alidrone.

Дронове Samjet, наредени за поставяне на фината електроника

По думите на Борислав Лазаров, организатор производство в цеха, сглобяването на един такъв дрон отнема между ден и ден и половина, а целият процес може да бъде завършен за 3-4 дни до седмица, в зависимост от поръчката.

Борислав Лазаров

Прави впечатление, че на външен вид самоковският Samjet прилича на иранския "Шахед", използван от Русия.

По думите на Лазаров външни прилики има, но Samjet е много по-малък като размер. Той е и много по-безшумен от иранския модел, защото е с електрически мотор.

"Samjet е с по-умален вид и по-маневрен, може да удря движещи се цели като танкове, докато иранският "Шахед" е по-голям, по-тромав, по се чува", казва Лазаров.

Вляво: ирански "Шахед", вдясно: представяне на модификацията "Геран-2", която Русия използва

Как изглеждат разузнавателните дронове

Освен дрона камикадзе "Самел-90" разработва и разузнавателен дрон. Той засега е замислен в два варианта - по-голям с бензинов двигател и по-малък, с електрически двигател.

"Големият модел може да лети до над 100 км, със скорост над 100 км/час. Може да поеме допълнителен товар около 40 до 60 кг", посочва Лазаров.

Разузнавателният дрон VTOL на "Самел-90"

Предназначението на модела е преди всичко за военни разузнавателни цели, но може да се ползва и за цивилни цели - например при бедствия пожари, наводнения, казва Лазаров.

Контролна станция за управление на разузнавателния дрон VTOL

Какво е антидрон система

"Самел-90" не е единственият български производител на военни дронове. Наскоро и държавното дружество "Терем" съобщи, че разработва такива свои апарати.

Това, което отличава "Самел-90" от повечето други български производители, е, че заводът има дълга история в производството на радиосмутители. От около три години той прави и системи, предназначени конкретно за засичане и заглушаване на дронове.

Система срещу дронове камикадзе

"Антидрон системата се състои от две неща: детектиращо устройство и смущаващо устройство, което нарушава управлението на дроновете, нарушава връзката между пилота и дрона", разказва собственикът на компанията Петър Георгиев.

Той дава пример с начина, по който работят системите, инсталирани около самия завод на "Самел-90".

"Детектираме дронове на десетина километра от обекта и като приближат да кажем на 5 километра от него, се включва автоматично или ръчно смутителят. И дронът или каца, или се връща при този, който го е пратил."

Антидрон система, изложена от "Самел-90"

Мястото на България в общата европейска отбрана

Георгиев не споделя детайли за това къде продават своите дронове и антидрон системи. По думите му най-големите им пазари са "Индия, Египет и други държави от източната част на света".

"Западна Европа не е наш пазар, макар че нашите изделия не са по-лоши, но там държавите си гледат техните производители", казва той.

В миналото "Самел-90" е изпълнявала поръчки и за българското Министерство на отбраната, като например за специализирани военни автомобили. Досега обаче конкретно техните дрон и антидрон технологии не са получавали внимание, казва Георгиев.

Петър Георгиев, собственик на "Самел-90"

На този фон както българската армия, така и критични цивилни обекти – като основните летища в страната – са недостатъчно подготвени, за да се защитят от атаки с безпилотни апарати.

Пред Свободна Европа военният експерт Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" посочи, че българската армия към момента разполага единствено със стари традиционни радари, които са предназначени да засичат по-големи летателни апарати – като изтребители, хеликоптери, крилати ракети.

"Дронове, особено тези, които летят много ниско до земната повърхност, на около 50-ина метра и следват релефа, трудно се засичат от традиционни радари. Освен това голяма част от тези дронове са доста малки, направени са от различни видове композитни материали, тоест тяхната отразяваща повърхност е много малка", отбелязва Иванов.

Дори и да бъдат засечени нахлуващи апарати обаче, България не разполага с адекватни средства, за да ги свали. Традиционните изтребители или ракети, които струват милиони, са изключително скъп начин за унищожаване на дронове за по няколко хиляди.

Още през февруари неидентифициран дрон наруши работата на летището в София и няколко полета бяха отменени. Българските власти определиха случилото се като провокация, но не казаха кого подозират, че стои зад нея. Министърът на транспорта Гроздан Караджов съобщи, че на основните летища в страната ще бъдат въведени системи за защита от дронове.

Свободна Европа изпрати въпроси както до транспортното, така и до военното министерство, за това какви мерки са взети до момента, но не получихме отговори до публикуването на материала.

От своя страна вицепремиерът Томислав Дончев каза в началото на октомври, че очаква "всеки момент" да започне пазарно проучване и конкурсна процедура за български разработчици на няколко типа дронове.

Проблемът обаче не е само в България, както показаха редица случаи в Полша, Румъния, Дания, Норвегия, Германия и още страни. След тях Европейската комисия предложи съюзът да изгради своя "стена срещу дронове", като идеята предстои да бъде официално обсъдена от европейските лидери на срещата им по-късно през октомври.

По думите на Иванов детайлите по това предложение остават неясни, но се знае, че тя ще трябва да включва две неща: от една страна сензори, които да могат да засичат и проследяват нахлуващи дронове, и от друга - съответните средства за тяхното унищожаване. Според експерта е "задължително България да участва във всички тези инициативи".

"Шансовете на България са по отношение с по-голяма степен на сензорите, има и българска компания, която прави спътници, има български компании, които са доста добре представени при разработването на дронове", казва той.

По думите на Петър Георгиев, собственикът на "Самел-90", неговите продукти са напълно конкурентоспособни на тези, произведени в други европейски страни. Затова и според него българските производства могат да заемат важно място в общоевропейските отбранителни усилия.

"Нашите анти-дрон системи са в пъти по-евтини от западните такива. Да речем, една система на германската Rohde & Schwarz е поне 4-5 пъти по-скъпа от нашата, докато качествата и функциите са един и същи", казва Георгиев.

"Ние сами трябва да предприемем стъпки и действия, под "ние" имам предвид България като държава, и със собствени сили и средства да видим какво може да се защитава и да се охранява. Мисля, че имаме достатъчно технологични възможности от всякакво естество и не трябва да се подценяваме".