Това е първият пътеводител за Витоша, написан специално за деца. Освен текстовете, ключова роля в детската енциклопедия “Витоша”, чиято премиера беше в събота, имат илюстрациите.
Те са дело на илюстраторката Сияна Захариева и са плод на месеци потапяне в природата на планината.
“Последните месеци живях на Витоша. Събирах билки и мъхове, направих си колекция от шишарки”, каза Захариева пред Свободна Европа.
Вижте също "Егати кефа". Рене Карабаш и албанските девици, които бяха номинирани за международния "Букър"Историите в детската енциклопедия са дело на писателката, преводачка и създателка на издателството за детска литература “Точица” Зорница Христова.
“Това е първият пътеводител за Витоша, написан специално за деца, и разказва за най-близката до София планина през гледната точка на зоолози, орнитолози, лесничеи, пещерняци, етнографи, планински спасители, ботанист и хижар”, разказва Христова, цитирана от BGNES.
Авторката и илюстраторката искат да отворят Витоша за тези, за които планината е далечен силует, висящ над сивите градски улици.
Детската енциклопедия "Витоша", Зорница Христова, илюстрации от Сияна Захариева
Захариева търси баланс между това творбите ѝ да бъдат информативни, но и да запазят магията на планината.
“Моята идея е, че това е енциклопедия, която не бива да съдържа само строго научни илюстрации. Да си останат в сферата на детското, да има и закачливи моменти”, разказва Захариева.
Според Захариева разлика между илюстрациите за малки и големи всъщност няма и е грешка да бъдат подценявани децата и техният вкус.
“Самата илюстрация не бива да бъде правена с идеята, че се прави за деца. По никакъв начин не бива да ги принизява, защото с тях може да бъде говорено всякак”, казва Захариева.
Илюстрация от детската енциклопедия "Витоша"
Захариева смята, че е важно любовта към книгите да се култивира, а за най-малките вратата към този свят най-често отварят родителите.
“Детската книга не е за самостоятелно четене. Когато се чете от родителите, това създава добра среда за разкази, диалози, за развитието на децата”, казва тя.
Освен в начина на четене, детската литература се различава и в своите функции. Интересите на децата са разнообразни, някои обичат да четат за животни, други приказки, трети за космоса, а четвърти – за всичко по малко. Общото в детските книги са ценностите, които те възпитават, смята Захариева.
“Идеята на детската книга според мен е да развива децата в различни посоки, да ги приобщава към различни среди и занимания, да създава общуване в семейството”, добавя тя.
Вижте също Зорница Христова, преводачът, който не се крие зад думитеПредишният проект на Захариева – “Сложете гащи на тези картини!”, прави именно това. Книгата е детски пътеводител в изкуството, автор отново е Зорница Христова, а проектът е създаден с подкрепата на Художествената галерия в Казанлък.
Историята представя по достъпен и увлекателен начин темата за голотата в изкуството. Илюстраторката подхожда с любопитство към необичайния поглед.
“Още когато ме поканиха да работя по тази книга, много се смях на текста”, разказва Захариева.
Илюстрация от книгата "Сложете гащи на тези картини!"
Само няколко месеца след издаването ѝ през 2024 г. книгата става част от престижния каталог “White Ravens”, публикуван ежегодно от Международната детска и юношеска библиотека в Мюнхен.
Това не е и първият път, в който книга, илюстрирана от Захариева, попада в каталога. Тя прави своя дебют в него през 2016 г. с книгата “Градска география”. Автори са Зорница Христова и Десислава Димитрова.
Вижте също "Искам да бъда съучастник". Любен Зидаров и илюстрациите на детствотоИлюстрациите съществуват най-вече в контекста на света, създаден от разказвача, казва още Захариева.
“Илюстрацията не трябва да робува на стила си. Тя трябва да създава добър диалог с текста. Не да го повтаря, а да го допълва и разказва, да се закачат взаимно. Основното е историята, а илюстрацията има свой живот в книгата”, казва Захариева.
Тя не знае къде ще я заведат творческите ѝ интереси, но е сигурна в качествата, които ще търси в историите.
“Търся нещо с повече хумор. Бих искала тя [историята] да е написана хубаво, да ме грабне. Да видя моя светоглед, не е списък от точки. Когато прочета текст, интуитивно знам дали той е за мен”, казва Захариева.