Връзки за достъпност

Извънредни новини

Зорница Христова, преводачът, който не се крие зад думите


Родена през 1974 година в Добрич. Завършва езикова гимназия в града, а след това английска филология. Специализира в Оксфорд. С преводи се занимава от над 20 години.

Казва се Зорница Христова и е тазгодишният лауреат на наградата за превод "Кръстан Дянков". Тя получи отличието за превода на "Кладата на суетата" от Том Улф (изд. "Лист").

С преводи Зорница се занимава от ученическите си години: "Имах страхотна учителка по английски, Дона Куюмджиева, която ни даваше да превеждаме, всеки според силите си, чудесни неща - Бредбъри, Бърнс, По... Имахме и ежегоден училищен конкурс по превод. Разбира се, тогава ми се струваше много далечно да правя това наистина. Така че, ако се брои това, от 30 години се занимавам с преводи. Иначе някъде от 25, ако броим от първата преведена книга - "Дверите на възприятието" на Олдъс Хъксли", разказва Зорница пред Свободна Европа.

В момента тя работи като преводач на свободна практика. Има и малко издателство за детска литератута – "Точица".

Зорница пише и книги за деца. С уговорката, че става дума и за "такива книги, които не са само детски, но използват същата спойка между текст и образ, в които текстът не напира да свири соло, а по-скоро дискретно свързва образите в история". Такава е и последната книга, която предстои да излезе - "История за краля и дъжда". По нея Зорница работи с художника Кирил Златков.

На въпрос защо избира издателска и преводаческа работа във време, в което все по-малко се чете, Зорница Христова отговаря, че "книгата има важното свойство да бъде един търпелив разговор - разговор, който може да бъде отложен до момента, в който сте готови за него".

"Пишещият може да си позволи да обмисли добре казаното, да подбира и преподрежда думите, така че да значат нещо извън вихъра на момента. Без такива обмислени думи, другите се разлетяват, нямат опора, върху която да стъпят", обяснява Христова.

На въпрос може ли в момента, в България преводач да се издържа, тя казва, че "само от преводи се живее трудно".

"Цената на страница за добър художествен превод почти не е индексирана от 20 години. В момента е около 8 лева, а работата върху една страница може да отнеме часове. В същото време не можеш много-много да съвместяваш съвестната работа върху превода с нещо друго; преводът изисква щекотливите места непрестанно да ти се въртят из главата, докато намериш решение", казва тя. И допълва: "Може ли да се живее - ето, живи сме. Човек знае и две, и двеста".

Попитана дали има начин хората да бъдат запалени да четат повече, Зорница отвръща, че "хората четат това, което е важно за тях. Което им е близко като тема, което им е разбираемо. Което прави света или другите хора по-разбираеми". Тя обаче обобщава: "Нека не превръщаме средството във фетиш. Има и ужасни книги на този свят. Но ако искам да накарам някого да прочете хубава книга, ще му кажа - виж, тук се разказва за теб. И ще се окаже, че не лъжа".

Facebook форум

XS
SM
MD
LG