Не са се виждали от години, а повтарят едно и също изречение – „Нямам претенции за авторство“. Десетина души са. Сред тях са и онези трима с автентично авторство върху една песен, която през декември 2025 заля площадите: „Когато па-“. Само че днес песента се изпълнява с думите „Когато падне Пеевски“, а оригиналът е от 1989 г. и звучи така: „Когато падне БКП“.
Тримата автори са тогавашният студент по право Владимир Кънев, един студент-филолог в първи курс, когото условно ще наричаме Иван, и певецът, известен като Васко Кръпката.
Под „автори“ се разбират създателите на текста. Мелодията си е над стогодишна – „When the Saints Go Marching in”. Популяризирана е от Луис Армстронг и има десетки кавъри в целия свят. Първата българска версия датира от първите месеци след падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.:
Когато па-, когато па-,
Когато падне БКП
Не бих желал да съм отдолу,
За да не падне върху мен.
Декември 1989 – юни 1990
Минали са 3-4 седмици от свалянето на Живков, но усещането е, че това е станало преди години. Преобразяването на площадите е внезапно и радикално, десетки нови групи се сдружават всеки ден, възстановяват се партии, забранени от БКП през 40-те години.
Още на четвъртия ден след падането на диктатора е създадено Независимото студентско дружество с лидер Емил Кошлуков. В продължение на ден-два му викат „алтернатива на комсомола“, но етикетът бързо отпада, защото и самият комсомол сякаш е слязъл от сцената.
Все още няма медии, които да съобщават всичко това. За да научиш каквото и да било, трябва да си на някое от местата, в които от месеци текат бунтарски прояви – още докато режимът е бил жив. Едно от тези места е Софийският университет. НСД е учредено в двора му. Седмици по-късно то вече включва студенти от страната и се превръща във федерация под името ФНСД.
На 7 декември 1989 дружеството става съучредител на Съюза на демократичните сили (СДС) – организация, която в следващите 12 години ще смени лидери, цели, структура, дори идеология, но ще остава водещата организация, способна да извършва реформи от нулата. Студентите ще се променят и – както и СДС – ще спрат да бъдат единни. Някои няма да си казват и „здрасти“, ако се срещнат случайно на улицата.
Но докато стоим в историята на една песен и на много митинги, всички са заедно и взаимно се защитават – почти до кръв.
Песента
„Най-точно е да се каже, че аз чух песента „Когато па-“ от студентите, а после я подхванах, като в различни ситуации през годините ѝ сменях текста“. Това каза за Свободна Европа Васко Кръпката – един от онези, които повтаряха, че нямат претенции за авторство.
Днес никой не помни от кого е дошла идеята да се вземе именно мелодията на "When the Saints Go Marching In". Текстът на първите два стиха е на Владимир Кънев, наричан тогава Владо Революцията. В разговор по телефона той отхвърли възможността да е предложил и мелодията.
Въздух и цвят. Първите два митинга в София след падането на Живков
Има разногласия по въпроса кога за първи път е прозвучала тази песен - някои от тогавашните студенти твърдят, че е възникнала по площадите още през декември 1989. Други казват, че се е появила през пролетта или през лятото на 1990 г., когато студентите окупират Софийския университет в знак на протест срещу манипулирането на първите свободни избори.
Може да изглежда маловажно кога точно едно нещо е било измислено – веднага след големия социален трус, какъвто е свалянето на Живков, или малко по-късно. Но верният отговор би могъл да се добави към други факти и заедно да послужат за един извод: колко време е била жива креативността на най-младите участници в големите промени, заляли България – месец или година?
В началото песента се изпълнява без отделяне на сричката „па-“, но бързо идва и ударното обособяване на „па-“, известно днес. Студентът филолог добавя следващите два стиха – „Не бих желал да съм отдолу, / за да не падне върху мен“. По-късно се пее и с „не искам аз да съм отдолу“.
През април 1990 БКП се преименува на БСП, но текстът на кавъра си остава със старата абревиатура още няколко месеца.
Преди първите свободни избори за Велико народно събрание на 10 юни 1990 БСП обвинява студентите, че са екстремисти, изобразява ги в предизборни клипове като фашисти, а някои от комунистическите вестници успяват да ги определят и като терористи.
Васко Кръпката добавя нов куплет:
Ако ти ка-, ако ти ка-,
Ако ти кажат екстремист,
Недей да се разграничаваш –
Това не значи комунист.
Песента със сигурност се тананика в поне една студентска квартира – на днешната улица „Гургулят“, където живеят Николай Велчев (тогава от Висшия институт по архитектура и строителство – ВИАС), Асен Асенов (тогава от Минно-геоложкия институт) и Захари Николов - Хари (тогава от Медицинска академия). Там често се отбиват музиканти, сред които и Кръпката.
През 1996 г., когато настъпва хиперинфлацията и започват демонстрациите срещу Жан Виденов, песента добива нов текст, макар и не много съобразен с нуждите на мелодията:
Ако ни па-, ако ни па-,
Ако ни падне Жан
Тогава ний, тогава ний,
Ще го направим на курбан.
Възникват и кавъри с обидни думи – напълно в духа на бедността и гнева през зимата на 1996-1997 г. И те са измислени от Васко Кръпката.
Днешните кавъри през 1989
Владимир Кънев казва, че месеците на свободата от 1989-1990 г. са произвеждали десетки сатирични хрумвания дневно, подхващани от студентите за някой митинг, а после изоставяни, защото са замествани от други.
Иван дава пример. Един хумористичен вик: „Горе-долу БКП!“ води до скандирането му за 2-3 минути. После никога не се повтаря.
Оцелява един познат и днес призив, чийто оригинал е роден отново през зимата и пролетта на 1990 г.: „Кой не скача, е ченге!“. С годините той минава през „Кой не скача, е червен!“. Днес е „Кой не скача, е дебел!“.
Мечта, която се сбъдва
Тогава студентите не говорят за планове, разпрострени на десетилетия напред, всичко е съсредоточено в етапите, чрез които „България да стане Западна Европа“, казва един от участниците във вълненията на 1990.
Борбата се води поотделно за всяка отделна стъпка – да има свободни вестници, да се протестира срещу всяка лъжа, да се чуят поляците от „Солидарност“ за това как са се преборили с техните комунисти, да се отменят законите, които отнемат права, да се насрочат свободни избори, да се направят свестни плакати, да се обикаля страната, да има студент депутат, СДС да спечели, за да се създаде добра конституция.
Много драми по-късно Васко Кръпката формулира така днешната си мечта: „Да дойде еврото на 1 януари 2026 г., да изпея за последен път „Комунизмът си отива“ и оттук нататък да си говорим за рок и пътешествия“.
Цели 36 години са минали, ще кажете. Кръпката знае, че са могли да бъдат и по-малко, но е станало това, което е било възможно.
* Авторката е участничка в описаните събития.
Форум