Дезертьорство и слабо набиране на войници. Как кризата с кадри за пехотата на Украйна се увеличава

Докато Русия продължава своята офанзива, Украйна се сблъсква с криза, която според експертите е толкова сериозна, колкото и недостигът на муниции и оръжия. Става въпрос за намаляващите войници за пехотата.

„Шофьори, артилеристи и готвачи държат позициите. Максимум 12 бойци държат участъци с ширина 5-10 километра“, казва Богдан Кротевич, бивш офицер от щаба на Азовската бригада.

Липсата на човешки ресурси позволява на Русия да използва тактика, която украинският главнокомандващ Александър Сирски наскоро нарече „тотална инфилтрация“. Малки пехотни групи проникват през украинските линии, включително в Покровск, ключовия град в Донецка област, който вероятно е основната цел на настоящата руска офанзива.

Според украинската група за наблюдение на конфликти DeepState, една от бригадите, отговорни за отбраната на района, е „изчерпала пехотата си“, което е позволило на руснаците да проникнат. Видео от юли, с географска локация на бензиностанция в южната част на града, показва украински транспорт, който е подложен на обстрел от една от проникващите групи, и други единици са били изпратени, за да се опитат да очистят района.

Недостигът на хора се обръща в полза на Русия

В началото на войната балансът беше коренно различен. В навечерието на пълномащабната инвазия през 2022 г. руската армия разполагаше с около 1 милион войници, от които около 150 000 – 190 000 бяха концентрирани по границите на Украйна с Русия и Беларус.

По това време украинската армия имаше около 260 000 души в активна служба, но до средата на лятото страната мобилизира до 700 000 души, което ѝ даде предимство по отношение на човешките ресурси пред нахлуващите руски сили, които бяха изгонени от района на Киев.

Русия беше принудена да проведе„частична мобилизация” на около 300 000 резервисти, за да стабилизира фронтовата линия, след като отстъпи хиляди квадратни километри територия в Източна Украйна.

През 2023 г. набирането на руски войници се засили, като хиляди затворници бяха въведени в армията, както и наемнически групи като прословутата частна военна компания „Вагнер“, а на доброволците бяха предложени значителни бонуси за записване. От друга страна, Украйна се бореше да намери нови кадри, които да заменят загубите. Както отбелязват анализаторите от разследващата група Conflict Intelligence Team (CIT), това беше годината, в която балансът се премести в полза на Москва, тъй като руската кампания за набиране на кадри неутрализира предимството на Украйна по отношение на човешките ресурси.

През 2025 г., според The Military Balance, годишна оценка на военните способности в световен мащаб, броят на активния личен състав на Русия достигна над 1,13 милиона души. Сирски твърди, че около 640 000 от тях са на украинска територия, което беше потвърдено и от Владимир Путин. Макар че общата численост на украинските войски официално надхвърля 1 милион, Центърът за източни изследвания (OSW) във Варшава твърди, че не повече от 300 000 от тях са разположени на фронтовата линия.

Русия набира повече войници от Украйна

Според OSW Украйна трябва да набере около 300 000 войници, за да попълни бригадите си, някои от които са само на 30% от пълния си състав. Миналата година тя успя да набере 200 000, брой, който „се оказа недостатъчен за поддържане на силата на подразделенията на адекватно ниво“, като се има предвид „мащабът на дезертирането и загубите на личен състав“, се казва в доклада на OSW. Понастоящем се оценява, че Украйна набира между 17 000 и 24 000 души на месец, или между 204 000 и 288 000 на година.

Въпреки че е трябвало да увеличи бонусите за набиране, се оценява, че набирането на руски войници е нараснало до около 30 000 на месец – предимство от около 70 000 до 150 000 души на година.

Украинският проблем с дезертирането

Освен разликата в цифрите за набирането на кадри, украинската армия има проблем с дезертирането, като всяка година се регистрират десетки хиляди случаи на войници, които са отсъствали без разрешение (AWOL). Според популярния украински военен кореспондент Юри Бутусов, от бригадата „Анна Киевска“, обучена във Франция, между март и ноември 2024 г. са дезертирали до 1700 войници. Това е огромен процент от укранските бригади, които на численост са между 4 и 5 хил. души.

Основателят на групата Frontelligence Insight казва, че случаите на принудителна мобилизация, при които украински мъже са извеждани от улицата и отвеждани в център за набиране на войници допринасят за проблема с дезертирането, като мобилизираните новобранци често са по-малко мотивирани от доброволците.

Украински командир каза пред CNN, че „по-голямата част“ от тези новобранци напускат позициите си. „Те отиват на позициите веднъж и ако оцелеят, никога не се връщат. Те или напускат позициите си, отказват да влязат в битка, или се опитват да намерят начин да напуснат армията.“

Може ли Украйна да запълни празнината?

Украйна е приела няколко политики за справяне с проблемите с набирането и дезертирането. Войниците, които са дезертирали, могат да избегнат преследване, като се върнат доброволно в своите части. Десетки хиляди са направили това, въпреки че броят на дезертиралите все още е по-висок.

Въпреки натиска от администрациите на Тръмп и Байдън, Украйна досега се е съпротивлявала на понижаването на възрастта за наборна служба до 18 години – мярка, която би била дълбоко непопулярна сред обществото. Украинските мъже на възраст 25 години и повече могат да бъдат набирани след понижаването на възрастта от 27 години през април 2024 г. Въпреки това, военните започнаха да предлагат месечни заплати от 120 000 гривни (около 2900 долара) и други финансови стимули, за да мотивират лицата на възраст между 18 и 24 години да се запишат доброволно.

Президентският военен съветник Павло Палиса каза през април, че новата програма е привлякла само 500 новобранци през първите седмици от стартирането си и не е ясно дали числата са се повишили оттогава.

Макар че американският президент Доналд Тръмп наскоро заплаши с увеличаване на натиска върху Москва, ако скоро не бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, анализаторите все още не виждат промяна в политиката на Кремъл.

Без никакви признаци, че Путин е склонен да отстъпи или да приеме примирие по сегашните линии – неговите сили досега не са успели да завземат голяма част от четирите украински региона, които Русия официално обяви, че е анексирала през 2022 г. – Украйна ще трябва да се справи с недостига на човешки ресурси, за да удържи позициите си.