"Моето дете, моите правила". Как домашното насилие над деца стана епидемия в Централна Азия

Баща обвинява 15-годишния си син в кражба на малка сума пари – еквивалент на 60 долара. Вместо просто да му се скара, той връзва краката му и го влачи с колата си. Резултатът е, че тийнейджърът умира от нараняванията си.

Това не е част от сюжет на психотрилър, а истинска история от Таджикистан. Това убийство става факт, въпреки че физическите наказания на деца са забранени в страната от 2024 г. насам.

Шамарите за лоши оценки, дърпането на уши за неподчинение и побоите, за да се възпита дисциплина" продължават да са често срещано явление в много семейства в Централна Азия, дори се приемат за нещо нормално.

"Моето дете, моите правила" е масово използвана фраза, с която все повече се оправдават физически наказания, които представляват домашно насилие и дори изтезания.

Убийството на 15-годишното момче в град Турсунзаде, на 60 км от таджикистанската столица Душанбе, не е изолиран случай. През ноември 2024 г. социалните мрежи в Таджикистан бяха заляти от кадри на баба от южния регион Хатлон, която удря пет деца на възраст между 3 и 7 години с пръчка, докато те лежат на пода и плачат. Месец по-рано майка в същата провинция беше заснета на видео как разбива с удари с ръка носа на 10-годишния си син на публично място.

Според Министерството на вътрешните работи на Таджикистан през 2024 г. са извършени 994 престъпления срещу непълнолетни, което е с над 30% повече спрямо предходната година. 48 от тези случаи са свързани със сериозни наранявания. Тъй като 40% от 10-милионното население на Таджикистан са под 28-годишна възраст, мащабът на насилието очевидно е значителен.

"Според последното демографско и здравно проучване 56% от децата под 14 години са преживели насилие у дома", казва пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода представител на УНИЦЕФ в Душанбе, пожелал да остане анонимен.

Проучване на Детския фонд на обединените нации от 2023 г. в Узбекистан установи, че 62% от децата под 14 години са били подложени на дисциплиниране чрез насилие. Това накара местния парламент да забрани със закон тази пролет всички форми на телесно наказание на деца.

В Казахстан УНИЦЕФ съобщи през 2023 г., че 53% от децата са били подложени на психологически или физически наказания. Сред малките деца на възраст между 1 и 2 години този дял е 38%. Комитетът на ООН по правата на детето призова Астана също да наложи законова забрана на тези практики, но такава все още няма.

В Киргизстан се разработват планове за забрана на телесните наказания след проучване от 2023 г., което установи, че 65% от децата там са подложени на насилствено дисциплиниране у дома, а 37% са понасяли физическо наказание.

Родителска неграмотност

През последните години в Централна Азия се появи нова тревожна тенденция. Някои родители физически малтретират и унижават децата си пред камера, за да изпратят впоследствие кадрите на на съпрузите си или други членове на семейството. Такива видеоклипове се използват за манипулиране и оказване на натиск върху роднини.

През февруари в Узбекистан майка беше записана да бие бебето си и да го заплашва да го убие, за да навреди на съпруга си. През 2023 г. узбекистански баща в Ташкентска област на страната се засне как рита и души малкото си дете, за да накаже жена си.

Елжас Ертайули, директор на консултативния център "Щастливо семейство“ в най-големия казахстански град Алмати, казва, че основният проблем е неграмотността на родителите.

"Мнозина си мислят: Защо да губите време в обяснения кое е правилно и кое грешно, когато можете да крещите или заплашвате и да постигнете съгласие за минути?"

"Агресията към децата е признак на родителска слабост, емоционална нестабилност и невежество", добавя Ертайули

По думите ѝ "може да имате магистърска степен и да сте професионалист, но ако не знаете ценностите на семейния живот и вредата от определени методи, сте неграмотни в семейните отношения".

Според Мадина Шарипова, психолог и доцент в Таджикистанския национален университет в Душанбе, насилието е циклично: "Децата, които растат с викове и обиди, нямат друг пример. Те възпроизвеждат същите модели, когато станат родители."

Муазам Ибрагимова, детски психолог в Узбекистан, предупреждава, че многократното наказание разрушава чувството за безопасност на детето.

"Болката идва от човека, който трябва да го защитава. Това разрушава доверието и създава хроничен стрес", обяснява тя. "Децата спират да правят разлика между действията си и себе си. Те не мислят: "Направих нещо нередно." Те мислят: "Аз съм лош."

Резултатът е разрушителен мироглед: "[Такива родители] интернализират модела, че силата гарантира подчинение. По-късно [децата им] или доминират над другите, или търсят някой да доминира над тях. Така продължава цикълът на насилие."

Социалните проблеми също усилват рисковете, смята Гулчехра Рахмонова, която е директор на неправителствената организация "Правна инициатива" в Таджикистан.

"Голяма част от населението живее под прага на бедността. Финансовата нестабилност и липсата на храна, жилище или дрехи създават огромен стрес. Агресията се пренася върху най-уязвимите – децата", посочва Рахмонова.

Децата на централноазиатските работници мигранти са особено изложени на риск. Оставени при роднини, докато родителите им печелят пари в чужбина, те често се сблъскват с пренебрегване или малтретиране. В Ташкентска област на Узбекистан през март 2024 г. жена преби смъртоносно 6-годишната си племенница, защото не си е написала домашното.

Историята за смъртта на таджикския тийнейджър, влачен след колата на баща му, стана известна само защото беше заснета и се появи онлайн. Само малка част от подобни насилствени инциденти излизат наяве.

Според експертите предизвикателство е не само да бъдат наказани извършителите, но и да се научат семействата, че дисциплината без насилие е едновременно възможна и необходима.