Защо ЕС изчаква с новите санкции срещу Русия

Когато миналия месец Европейската комисия (ЕК) информира държавите от Европейския съюз (ЕС) за следващия пакет от санкции срещу Русия, 27-те държави членки очакваха да последват конкретни писмени предложения. Те все още чакат.

Обикновено този вид документи - като потенциалния 18-и пакет от ограничителни мерки, откакто преди повече от три години Кремъл започна пълномащабна инвазия в Украйна - се предоставят само няколко дни след като са обявени.

Документите очертават подробности за мерките и насочването им. На свой ред държавите в ЕС дават своите червени линии за това, за което са склонни да се споразумеят, тъй като всички санкции изискват единодушие.

Каква е причината за забавянето? Две неща.

Първото е, че някои държави членки на ЕС, включително по-големи държави като Германия и Франция, искаха да изчакат и да видят как ще протекат мирните преговори между Русия и Украйна на 2 юни в Истанбул.

Няколко официални представители на ЕС казаха пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) анонимно, че не вярват, че Москва има сериозно намерение да постигне напредък в преговорите с Киев и искат да изчакат и да видят резултатите.

Освен че се съгласиха да разменят хиляди загинали и тежко ранени войници, двете страни не постигнаха никакъв напредък към прекратяването на най-дългия и най-смъртоносен конфликт в Европа след Втората световна война.

След това идват Съединените щати.

Досега президентът Доналд Тръмп се въздържа да насочи санкции срещу Москва, въпреки че многократно е заплашвал да го направи.

Посочената причина е същата като тази на европейците: той иска да даде на руско-украинските преговори всички възможни шансове за успех. А Брюксел отчаяно иска Вашингтон да се присъедини към него за евентуални нови санкции.

Европейските дипломати изразяват облекчение, че САЩ поне досега не са приели "прибързано, лошо мирно споразумение" или че не са се отказали от въпроса, въпреки че са заплашвали да го направят.

И макар да признават, че санкциите вече не са синхронизирани, както беше по време на администрацията на Байдън, те все пак желаят да координират всеки следващ кръг от мерки, за да увеличат максимално тяхното въздействие и послание.

Санкциите на Вашингтон могат също така да помогнат за убеждаването на някои страни от ЕС като Унгария - управлявана от съюзника на Тръмп Виктор Орбан - да се съгласят с поредния пакет мерки, въпреки че изразяват опасения за тяхната ефективност.

Какво ще съдържа 18-ият пакет?

Дипломати от ЕС, запознати с досието, отбелязват, че един конкретен елемент ще изисква американско съгласие: намаляване на горната граница на цената на руския петрол на 45 долара за Г-7.

Горната граница се задържа на 60 долара от години, въпреки че петролът се търгува под това ниво.

Идеята е, че лидерите официално ще се съгласят да намалят тавана на цените до поне 50 долара - на срещата на върха на Г-7 в Канада на 15-17 юни.

Финансовите министри от групата не успяха да постигнат споразумение през май, тъй като Вашингтон се противопостави на този ход. Представители на ЕС казаха пред RFE/RL, че според тях скоро може да има движение по въпроса.

Подобно на 17-ия пакет на ЕС, който беше приет на 20 май, новите мерки включват повече хора в черния списък и насочват вниманието към руския сенчест флот.

ЕС посочва над 300 плавателни съда, които според блока Москва използва за заобикаляне на санкциите, по-специално за износ на петрол.

Тъй като се смята, че още 600 кораба са част от флота, целта на предстоящите мерки е да се добавят възможно най-много такива, въпреки че европейските дипломати признават, че е предизвикателство да се намерят доказателства, които да издържат в съда и да докажат, че Кремъл финансира корабите.

Очакват се и още забрани за издаване на визи и замразяване на активи, като ЕС иска да добави още 100 лица и компании към обширния списък на санкционираните, който надхвърля 2400.

ЕК може също така да предложи повторно включване на лица, които преди това са били извадени от черния списък.

Друг ход би могъл да бъде насочен към руски дипломати, които са били командировани в различни европейски държави и са заподозрени в шпионаж в полза на Москва.

Предложението включва и санкции срещу газопровода "Северен поток", който свързва Русия с Германия.

В момента по тръбите не тече газ, но в Берлин се появиха разговори за повторното им използване в случай на подобряване на отношенията с Москва.

Има и идея за изключване на повече от 20 руски банки от системата за международни разплащания SWIFT, въпреки че повечето от големите банки в Русия вече са били обект на мерките.

Руският фонд за преки чуждестранни инвестиции също може да бъде засегнат, а блокът планира да въведе търговски ограничения, които да попречат на европейските компании да изнасят различни промишлени компоненти, които Русия може да използва за захранване на военната си машина.